Сиси Вълкова
Нека ви разкажа…
Вижте, наистина ми омръзна от компетентни правозащитници. Те си приличат много, без значение чия страна защитават. Обсебени коне с капаци, клавиетурни борци за.. ми за каквото си изберат. Потънали в отчаяно защитаване на псевдо гражданска позиция, чиято единствена цел е самодоказване и изпъкване. Пред кого бе!? Първо чупехме нокти на тема „Да ослепим ли и Самуил!?”, после всички станахме „Je suis Гърмен”, а сега изведнъж сме в Орландовци и бутаме циганското гето или пък сме издигнали жива верига около него. Разбира се, всички тези дейности ги извършваме от дивана, по нощница, в едно вкъщи, намиращо се в т.нар. „елитен” квартал.
Израснала съм между Бояна и Орландовци (инфраструктурата е много подобна). Често получавам някой друг културен шок, преминавайки от единия край на София до другия.
Но нека ви разкажа малко за Орландовци…
Първо, това е квартал на София. Най- знаменитото нещо в него са гробищата. До там се стига най-често с трамвай, но не ви препоръчвам да го използвате по тъмно. Ако сте решили да дойдете с кола, нека тя не бъде със спортно окачване. За да не си окачите окачването на стената на някой трап. И ако все още се подиграване на фандупката на Цариградско, просто не сте идвали в Орландебург.
Прекарала съм не малка част от живота си тук, изживяла съм страха и омразата, но въпреки всичко съм намерила и доброто.
Все още никой не ми е отнел толерантността.
Преди време се прибирах с трамвая към вкъщи. Беше към 18 ч., още светло и, разбира се, претъпкано. Пред мен седеше баба с малката си внучка. Тогава, на спирка „Хладилен завод”, се качиха група цигани. Започнаха да се бутат и да крещят разни цинизми. Бяха на не повече от 16 – 17 години. Тогава един мъж се развика по тях. Тръгнаха да се разправят. Свалиха го на спирката и започнаха да го бият. В момента, в който успя да се качи отново в трамвая, ватманът бързо затвори вратите и тръгна. Тогава страхът започна да се надига. Групата цигани тичаше след трамвая, да мяташе камъни по него. Хората звъняха на 112 и молеха ватмана да не отваря вратите на следващата спирка.
„Недейте.. не отваряйте.. те идват.. изпратете патрулка.. ще убият господина..”
Целият този ужас пред очите на едно дете. То не беше расист. Не съдеше хората по етнически или какъвто и да било друг признак. Никой никога не го беше учил да мрази. В този слънчев следобед, на нея й беше отнета толерантността.
Ще ви разкажа друга история.
Беше преди няколко години и се прибирах към вкъщи. Обаче бях закъсняла. Вече беше тъмно. Не повече от 21ч. да е било. Зимата. В трамвая. Наближавайки Орландовци все повече хора слизаха. Тогава се качиха група цигански момчета. В началото ме огледаха, започнаха да ми подсвирват, подвикват. Да ви кажа ли какво чувстваш в такъв момент? Не е страх, ужас е. Ужас, от това как ще преживееш всичко, което са способни да ти причинят. А после как ще живееш!? Насядаха около мен. Не съм сигурна кое чувство преобладава в такъв момент: дали е ужасът или безнадеждността. Знаеш, че няма кой да ти помогне. Мама и тати са на другия край на града, полиция тук няма, въпреки, че 2-ро РПУ не е далече, а ватманът се страхува, колкото и ти. Никой не те чака вкъщи.
Трамваят спря на „Централни софийски гробища”. Чисто информативно: това е спирката в средата на нищото. Или по- точно в средата на булевард, (който по неведоми пътища се нарича „ул. Каменоделска”), пред входа на Централни софийски гробища. От там до каквото и да било друго се стига надолу по шосето, покрай една разпадаща се ограда. Ходейки, в продължение на 20 мин.
Слязох от трамвая. Всъщност, в момента, в който вратите се отвориха, аз изскочих оттам и се затичах към гробищата. Прибрах се през тях. Трябваха ми около 40 мин. лутане из алеите, в снега. Мъртвите бяха далеч по-безопасна алтернатива. Те поне няма да станат, за да те изнасилят, разчленят и да се изгаврят с остатъците от тялото и личността ти.
Бях премръзнала, изплашена, мокра.
Мога да ви разказвам още много. Твърде много истории съм натрупала, наситени със същите емоции.
За това, че руската рулетка е далеч по-безопасно занимание от това да излезеш да си купиш цигари по тъмно. А ако сте достатъчно безстрашен, апропо, безразсъден, за да излезете след 22 ч., носете си фенерче. Осветление няма.
За това, че циганите имат изконното право да се возят в градския транспорт и няма сила, която да им го отнеме. Особено силата, наречена „Градска мобилност”, която е само на няколко спирки от кв. Орландовци. Не веднъж съм спорила с контрольорите по тази тема… Тях ги е страх. И не че няма от какво. И не че не ги разбирам.
Също, приемете, че всички таксиметрови шофьори в Орландовци лъжат. Силно ви препоръчвам да си затворите очите за тези 2 – 5 – 10 лв., с които ще сте назад, защото наскоро станахме свидетели на нападнатото от таксиметров шофьор момиче, което не е пожелало да остави бакшиш.
Да не пропусна – често ще сте пред дилемата дали да ви нападне глутница бездомни кучета или глутница цигани.
А ако сте решили да се разходите на токчета в квартала, минете предварително един курс по първа помощ, за да можете да си наместите глезените. Тук „инфраструктура” звучи като черен хумор.
Хората тук остъкляват балконите си, за да може да не омирисват прането си на запалени гуми, трупове на животни и всички останали неща (наистина не искам да знам какви точно са те), които „хората от гетото” палят.
Магазините за хранителни стоки затварят по светло. Сещате се защо.
Много любим случай ми е, след като влязох в единствената книжарница, после в единственото фотостудио, минах през редица погребални бюра, за да намеря цветен принтер, една ядосана лелка ми се развика „Бе ти знаеш ли в кой квартал се намираш?!”. Да, намирах се в Европейския съюз, в столицата на България и тонерът на цветния ми принтер, вероятно единствен в Орландовци, беше свършил.
Имаме си „циганския парк” и „турската градинка”. Българските такива можете да ги търсите из други квартали.
Това не е смешно.
Изброих ви само проблемите, с които аз съм се сблъскала. Не знам какво е да отглеждаш дете тук, но пък знам как и къде играят децата на съседите ми. В мръсотията, мизерията, боклука. (Ето защо ваксините са задължителни!)
Единствената детска градина е построена на такъв припек, че лелките могат да си решат проблема с многото дечурлига като просто ги извеждат да си играят за не повече от 20 мин. и слънчевият удар им е гарантиран. Да коментирам ли училището? Надявам се имате въображение. Само ще вметна за стария техникум тук. Освен, че се руши. На стените му има от тези расистки надписи „Българите на сапун”. Или май расизмът важи само в обратна посока?!
Не знам и какво е да остарееш тук. Защото погребалната агенция ще бъде по- бърза от Бърза помощ. Защото единствената поликлиника се помещава в мазе, наподобяващо морга от филмите на Дейвид Финчър и Стивън Спилбърг, (намира се до гореспоменатата детска градина). Единствената аптека е с „плаващо” работно време и не работи през почивните дни. Но пък какво се оплаквам… в България има цели общини без аптеки. Тук поне има някаква.
Нека ви разкажа още малко…
Орландовци има и друга страна.
Излизах за работа една сутрин. В края на улицата ми има цигански къщи, което не е особено изненадващо, имайки предвид, че ви разказвам за Орландовци. Имаше циганска сватба. Бяха затворили цялата улица. Виеше се огромно циганско хоро. Точно като във филмите за Касандра! С оркестър, пищно, цветно, музикално, циганско. Минавайки покрай тях ме дръпнаха на хорото. После булката ме разцелува, майка й ми даваше някакви сладки, биеха барабани до мен. Бяха толкова щастливи. Не искаха да ме пуснат да си ходя. Защото щом те празнуват, всички трябва да прануват. Това е изживяване, подобно на всяка сватба от друга култура. И е красиво. И е запомнящо се. Всеки, който поне от далече е гледал циганска сватба (и със сигурност тайничко му се е искало да се присъедини), знае за какво говоря.
Имам и друга история.
Допивах си сутрешното кафе на балкона, когато едни циганчета отдолу домъкнаха някакви кофи и започнаха да свирят по тях. Наблягам на свирят. Защото те определено хващаха ритъма. Бабата от първия етаж излезе и им се развика. Ядосах й се. „Остави ги намира! Правят ми серенада!” . Бабата се прибра, а когато аз излязох от вкъщи децата ми махаха и ми благодаряха. Имам много истории с малките циганета, но ще стане прекалено сладникаво, ако тръгна да ви ги разказвам.
Но това са деца. Неопетнени душички, каквато беше момиченцето от трамвая. Беше. Защото някой й показа, че има НИЕ и ТЕ. ТЕ са различи. ТЕ са опасни. Предполагам, че тези дечица ще преживеят другата страна. Ще бъдат третирани като ТЕ. Докато не се превърнат в ТЕ.
В понеделник с един колега се разходихме до гетото, за да разговаряме с ТЯХ. Приеха ни топло. Не ни обраха. Не ни изнасилиха. Не извадиха брадви и колове. Направиха ни кафе.
Казаха, че се страхуват. Вярвам им. Страхуват се така, както се страхуват българите.
Всички се страхуваме.
И този страх ще бъде подклаждан. Защото виновните за съществуването на този страх, виновните за обраните, обралите, нападнатите, нападащите, насилниците, жертвите са и правозащитните псевдолиберали, множество комитети и прочие, и крайните активисти, според, които проблемът се решава с „камъни и дърви”.
Виновни са тези, които научиха циганите, че имат безкрайни права и никакви задължения. Виновни са и тези, които смятат, че като сринат гетата и пребият циганите, всичко ще се оправи.
Всички си мислят, че този конфликт има две страни и започват да се делят на „моят отбор“ срещу “твоя отбор“. Моят отбор е добър, твоят е лош. Моят отбор е прав и справедлив, твоят греши и е несправедлив. С това ниво на мислене създадохме проблема. Не можем да го решим на същото ниво.
Време ни е да спрем да се лутаме в крайностите. Време ни е да започнем да разглеждаме проблемите от всички гледни точки.
За да можем накрая да намерим Третата алтернатива. Решението, което ще бъде добро за всички български граждани – били те етнически българи или етнически цигани.
За да можем да живеем така, както Левски ни е завещал.
Източник: Коментатор
Поздравления за статията, много силен текст. Съгласен съм 90% от написаното в нея.
Доста често ме подиграват за моята толерантност към различието. Опитвал съм се да обясня защо съм толерантен към малцинствата (не става дума само за етнически малцинства). Цял живот съм бил един от малцинството – по някакъв признак. Наслушал съм се на милион подигравки и съм бил тормозен, защото съм различен по някаква причина – очила, говорен дефект, наднормено тегло, семейно или социално положение, произход, разбирания. Когато си бил различен, няма как да не проявяваш толерантност към другите различни.
И тук обикновено ми поставят въпроса защо не съм толерантен към етническите малцинства. Напротив. Толерантен съм – към турското, еврейското, арменското, арабското и прочее. Единственото малцинство, към което не съм толерантен, това е циганското. Питат ме защо. Защото когато едно малцинство спазва определени обществени норми на поведение, аз нямам проблем с него. Произходът никогане не е бил от значение за мен, въпросът винаги е бил дали се спазват нормите за поведение, които са в съответсвие със собствените ми разбирания за морал – предполагам се сещате за кои норми става дума. Не кради, не убивай и прочее… В общи линии, мога да ги сведа до „Не причинявай на ближния това, което не искаш да ти се случи на теб“.
Делението на НИЕ и ТЕ, за което говори авторката на статията (което не е нищо по-различно от обикновено клановото деление), поставя хората в определена психолическа рамка, която предразполага към опасен и вреден тип мислене. „НИЕ можем да причиним на ТЯХ каквото решим, без особени скруполи, защото ТЕ са извън общността НИ, и не ни интересува какво се случва с ТЯХ“. Според мен тази липса на заинтересуваност към ТЯХ ни е довела до положението, в което сме в момента.
Не обичам генерализации, защото, както се казва всяко правило си има изключения, но тук ще си позволя да направя една. Малко аритметика:
1. От 1989 година до днес са изминали 26 години.
2. В болшинсвото на циганското общество браковете са отнсително ранни – момичетата се женят на около 13 – 16 години.
3. По Тошево време, т.нар. Зъл Комунизъм, всеки беше длъжен да има поне средно образование и всеки над 18 години беше задължен да работи.
4. Определена прослойка от циганското общество (по мое лично мнение – доста голям процент от него) не е работила и един ден от живота си, а се препитава от кражби, просия, проституция или някаква друга форма на незаконна дейност.
Като съберем на куп тези четири факта се получава, че определена прослойка от циганското общество отглежда трето, ако не и четвърто поколение хора, които не са работили и един ден през живота си, а се препитават от кражби, просия, проституция или някаква друга форма на незаконна дейност.
Това са хората с противообществните прояви. Това са хората, за които се говори в медийното пространство. Това са хората, които по един или друг начин са се превърнали в лицето на едно малцинство. Дори и в моето съзнание, въпреки опитите ми да бъда толерантен.
Авторката е напълно права – виновни са тези, които научиха циганите, че имат безкрайни права. Не е виновен този, който яде два зелника, виновен е този който му ги дава. На мен ще ми спрат тока, ако не си го плащам, нали?
Така че, не – не съм толерантен по отношение към циганите като цяло, макар че смятам, че всеки отделен индивид трябва да бъде преценяван по собствните му постъпки. За съжаление, няма как да не подхождам с предубеждение към всеки отделен индивид от ТАЗИ малцинствена общност. Но пък от друга страна, уважението не е даденост, а трябва да се заслужи.
аз не съм съгласна с повечето факти в статията ,защото и аз живея там.не че не са ме обирали в супермаркета на опашката ловко и хитро от задния джоб или пък не съм се прибирала късно и трамвая е имало цигани с надута чалга от телефоните им.но общо взето поизчезнаха,много тенденциозно е описан квартала и моля не живеещи тук да не коментират. има набези не отричам но не са масово явление или в нашата част ги няма.живеем спокойно в къщи със разбирателство със съседите си.харесваме си квартала тихо и спокойно е и повечето от нас имат автомобили центъра е на 3 мин път да речем а пеша не повече от 15-20 мин.магазините не затварят по светло а работят до късно има няколко аптеки не 1 .и не е една и прашлясала детска градина а 3 хубави и спретнати и в тях няма място и да се доредиш.статията я разбирам така като орезиляване на квартала и бърза медийна популярност.не харесвам циганизацията,не харесвам това,че много взеха да си позволяват,но с такава статия с полуистини до къде ще вървим и бива ли?нека някой ми каже и къде в квартала и погебални агенции защото поне аз не знам
Съгласна съм с Вас,не може един квартал както нашия да го опишат по този начин,все едно сме някакво задънено село,а сме 3 минути от центъра.Можем да пишем много за това,но благодаря че сте на мое мнение.
Всичко написано за съжаление е истина. Това обаче е резултат на дълго натрупващи се събития и проблеми който с годините не са решавани. Въпроси от сорта на поощряване на раждаемостта на ромите със социални помощи липсата на ангажираност интеграция и закони!!!! И ще става все по зле докато не се вземат мерки за решаванети на тези проблеми а тук ще има все повече статии от този тип!
Вижте, дали ще ми влезнат на вилата въшливи цигани, или ще ми разбият апартамента наркоманизирани българи … все ми е тая.
Дали ще ми скочи в трамвая пиян циганин, или ще и извади нож изоглавен утболен фен … все ми е тая.
Но за това че 26 години избираме само лошата страна на нещата … не ми е все тая!!!
Изобщо не съм съгласна с написаното, живея в Орландовци от 79та година, и то не някъде между „еди“ къде си и Орландовци, а само тук. Няма да се заяждам за правопис или защо е нужно уж такава сериозна позиция да бъде придружена от такава снимка, само ще предложа на авторката да осъвремени наглед „реалните“ си представи за квартала. Например да преброи наново аптеките, детските градини, или да погледне, ако не я затруднява, разбира се, работното време на доста от магазините. Също ще я помоля следващият път като ни „посети“ да погледне колите на тези които минават покрай нея или токчетата на жените, и двете ги има в изобилие, но ничие окачване досега не съм видяла по стените и на никоя жена не съм видяла изкълченият глезен и знаеш ли защо е така, Сиси? Поради простата причина, че хората не карат колите си, нито вървят с обувките си само тук! Нали не мислиш, че някой ходи с гуменки докато излезе от квартала, а натам си обува балните пантофки щото излизайки от Орландовци вече стъпва по пътека от рози, или няма другаде къде да си разбие спортното окачване, но тъкмо тук го застрашава това?! Написаното ме вбеси и дори няма да отворя дума за циганите, на гърба на които ти си правиш тази очевидно неумела „реклама“, достатъчни ми бяха две изречения от цялото ти словоизлияние…аз съм и от Бояна, притежавам единственият цветен принтер, да, ти определено можеш да броиш само до едно. И ако все пак не съм те отегчила и това не беше единствен напън от твоя страна…ще те помоля да ми изясниш следното, как веднъж бягаш от циганите в гробищата, колкото и вълнуващо да е написана „случката“, пък в следващият момент „ходихте в гетата с колега“?! Тоест ти бягаш от тях, или ходиш в „гетата“ въоръжена с колега?!
Здравейте.
Мислих само да прочета въпросната „СТАТИЯ“,както Самуела наблегна пред господин Милен Цветков и да си запазя коментара за себе . В случая обаче ми е доста трудно, след като прочетох коментарите под нея. Няма да споменавам имена , тъй като виждам ,че повечето от поддръжниците на авторката са от нейната черга (колеги или приятели от работа , тъй като тя не ходи на училище).Млада госпожице имам към вас няколко съвета:
1.Когато искате да изкажете мнение по наболяла в момента тема и да се възползвате от моментен успех,много добре си подгответе доводите и коментарите в така наречените „СЛУЧКИ“.
2.По това къде живееш в момента и какво работиш ми е много интересно , защо точно сега реши да пишеш.
3.На 18/19 години си ….. (доста хляб има още да ядеш,да започнеш да си плащаш сметките,осигуровките и т.н , за да говориш за това ,кой,как, и защо е научил някой да има или не права.
4.Гледах интервюто ти с г-н Цветков , не се ли научи ,че на официална среща с домакин се говори на „ВИЕ“
Пълна информационна измислица и глупости на тъкалета!!!