В речта си пред ООН на 28 септември 2015 г. президентът Обама се изрази като по Оруел – ако в Сирия съществуваше демокрация, никога не би имало бунт срещу Асад. В случая той имаше предвид ИДИЛ. “Ако съществуваше демокрация, нямаше да има насилие или революция”- каза той.
Това бе заплахата му „да помага“ на революции, преврати и насилие срещу всяка страна, която не се счита за “демокрация”. Отправяйки тази неприкрита закана, той предефинира думата в речника на международната политика. Демокрация е, когато ЦРУ сваля Мосадък в Иран, за да постави Шаха. Демокрация е свалянето на светското правителство в Афганистан от Талибаните. Демокрация е украинският преврат зад Яценюк и Порошенко. Демокрация е Пиночет. Това са “наши копелета”, както Линдън Джонсън се изрази за диктаторите в Латинска Америка, наложени чрез американската външна политика.
Преди столетие думата “демокрация” се отнасяше за общество, чиито политики са формирани от избрани представители. Още от древна Атина демокрацията се противопоставя на олигархията и аристокрацията. Но от Студената война и след нея американските политици не разбират понятието по този начин. Когато някой американски президент използва думата “демокрация”, той има предвид проамериканска държава, следваща американската неолиберална политика, без значение дали страната е военна диктатура или правителството й е дошло на власт чрез преврат (под името “Цветна революция”), като в Грузия или Украйна. Под “демократично” правителство се разбира такова, което поддържа Вашингтонския консенсус (Бел.: приватизация, орязване на обществените услуги, остеритет и т.н.), НАТО и МВФ. Това е правителство, което измества взимането на политическите решения от избраните представители към една “независима” централна банка, чиито политики са диктувани от олигархията, групирана около Уолстрийт, Лондонското сити и Франкфурт.
Имайки предвид това американско предефиниране на политическия речник, президентът Обама, казвайки, че такива страни няма да пострадат от преврати, насилствени революции или тероризъм, всъщност има предвид, че в страните, обезопасени в орбитата на американската дипломация, няма да има дестибилизация, спонсорирана от американското Министерството на външните работи, на отбраната и на финансите. Държави, чиито поданици демократично избират правителство или режим, който действа независимо (или просто се стреми да има силата да действа независимо от американските директиви) ще бъдат дестабилизирани в стил Сирия, Украйна или Чили при генерал Пиночет. Както Хенри Кисинджър каза, “това, че една страна избира комунисти, не означава, че трябва да го приемем”. Това е стилът на “цветните революции”, спонсорирани от Националния фонд за демокрация.
В своя отговор пред ООН руският президент Путин предупреди за “износа на демократични революции”, имайки предвид САЩ, които подкрепят своите местни “момчета за всичко”. ИДИЛ е въоръжена с американски оръжия и войниците й са тренирани от американските военни части. В случай, че имате някакво съмнение, президентът Обама подчерта пред ООН, че докато сирийският президент Асад не бъде свален в полза на по-послушен спрямо американската нефтена и военна политика, Асад е главният враг, не ИДИЛ.
“Не е възможно повече да се толерира сегашната ситуация”, отговри президентът Путин. Същото е и в Украйна: “Това, което считам за абсолютно неприемливо – каза той в интервюто в предаването “60 минути” по CBS – е решаването на вътрешнополитически въпроси в бившите съветски републики чрез “цветни революции”, чрез преврати, чрез противоконституционно отстраняване от власт. Това е абсолютно неприемливо. Нашите партньори от Съединените щати подкрепят тези, които отстраниха Янукович… Ние знаем кой и къде, кога, кой с кого точно се е срещал и е как работил с тези, които отстраниха Янукович, как са били поддържани, колко им е било заплатено, как са били тренирани, къде, в кои страни и чии са били тези инструкции. Знаем всичко.”
Какво означава това за отношенията САЩ – Русия? За момент се надявах, че може би тежките антируски думи на Обама са изречени, за да предоставят защитна окраска на едно евентуално споразумение с Путин по време на срещата им в 17 часа. Говоренето в една посока, даващо възможност за действие в друга, винаги е бил начинът му на действие, както е и за много други политици. Но Обама остана в ръцете на неоконсерваторите.
Докъде ще доведе това? Има много начини за мислене извън рамката. Какво ще стане, ако Путин предложи да натовари на самолети и превози сирийските бежанци, близо 1/3 от населението, в Европа, кацайки в Холандия и Англия, които са задължени по Шенгенските правила да ги приемат?
Или какво ще стане, ако заведе в Русия най-добрите компютърни специалисти и други висококвалифицирани работници, с които Сирия е известна, допълвайки потока имигранти от “демократична” Украйна?
Какво ще стане, ако обявените в неделя съвместни планове на Ирак, Иран, Сирия и Русия да се борят заедно срещу ИДИЛ – коалиция, към която САЩ/НАТО се въздържа да се присъедини – срещнат американските войски или дори главния спонсор на ИДИЛ – Саудитска Арабия?
Играта сега е извън американските ръце. Всичко, което те могат да направят, е да овладеят добре заканите за “демокрация” като оръжие на превратите, превръщащи непокорните страни в либии, ираци и сирии.
Превод от английски: Райчо Марков
Източник: COUNTERPUNCH
Оставяне на коментар