Европа е превзета от бесове. България първа натисна спусъка

“Проблемите на света не могат да бъдат решени
от скептици или циници,
чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности.
Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща,
които никой не е виждал.”
Джон Кенеди

Снощи, когато научих новината, че български полицай е стрелял срещу нахлуващия отряд от 54 нелегални нарушители на българо-турската граница, изпитах надежда и дори гордост. Един български полицай не се поколеба да защити всички нас, поемайки огромен риск от повдигане на обвинения за неправомерни действия в последващото разследване и жертвайки собствената си безопасност. Оказвайки се почти сам с още двама свои колеги в района на незащитената граница, която между другото е и външна за ЕС, той изстреля първия куршум на Европа срещу нашествието на нелегални пришълци на Стария континент.

Главният секретар на МВР Георги Костов заяви: „В момента имаме задържани 54 нарушители – всички са мъже между 20 и 30 години, самоопределят се с афганистански произход и определено са в добра спортна форма“. От думите му стана ясно, че „групата от афганистанци е налитала на бой и е показвала агресивно отношение към тримата гранични полицаи.“

Наскоро унгарският премиер Виктор Орбан възкликна: „Мигрантите приличат по-скоро на армия, отколкото на хора, търсещи убежище“.

Но още преди него, в края на септември т.г., българският журналист Стойчо Керев формулира публично опасността: „Най-грандиозната измама и манипулация на либералните евромедии е наричана бежанска криза. По-смелите журналисти не крият истинските думи – завоевателна ислямистка война. Това е нова концепция за водене на бойни действия на чужда територия.“

Моля се Керев да не е прав.

Но каквото и да мислим днес, близкото бъдеще ще го потвърди или ще го отрече. При това – много, много скоро.

Днес обаче аз, като много мои сънародници, се гордея със смелостта на българския полицай Вълкан Хамбарлиев, чието име беше оповестено тази сутрин. Вътрешно дори се усмихнах. Защото старият тотем проговори. Вълкът на Дуло направи леко движение в националната памет.

И защото точно в навечерието на деня, в който Регионалният парламент в германския град Бремен прие закон, даващ разрешение на полицията да конфискува частни имоти за настаняване на бежанци, в навечерието на деня, в който евроатлантическото лоби в българския парламент прие за обнародване тихомълком и без никакъв медиен шум Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците (либерализиращ приемането и заселването на бежанците и техните семейства в България), в същия този ден българският граничен полицай не се поколеба да изпълни свещения си дълг – да защити границата на родината и българското население от нахлуването на нелегални чужди нашественици.

3 срещу 54.

Сериозна ситуация, нали?! Ситуация, изискваща смелост, решителност и хладнокръвие.

И най-вече – ясно съзнание. Непревзето от евроатлантическите бесове, в чиято власт днес се гърчи цяла Европа.

„Върховният комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) в България осъди остро случая със загиналия имигрант край Средец, който беше прострелян от граничен полицай“. Това заяви Борис Чеширков, говорител на ВКБООН пред БНР. И допълни: „Осъждаме това, че се е стигнало до смърт на човек от Афганистан, търсещ  закрила, и че това се е случило, докато той се е опитвал да стигне до безопасността на България и да упражни своето универсално човешко право да потърси убежище. Призоваваме България разследването да бъде незабавно, задълбочено, прозрачно и независимо“.

?!

Разбирате ли за какво става въпрос?!

Сигурността на агресивните и в чудесна спортна форма нелегални пришълци, които нахлуват нощем без документи, през труднодосъпен терен, а не през определения и легален  граничен пункт (а вече излезе и все още непотвърдена информация, че няколко от тях са членове на ИДИЛ), та сигурността на тези нашественици е по-важна за Европа и ООН от сигурността на българските граждани. По-важна е и от живота на самите гранични полицаи, които по логиката на ООН е трябвало да посрещнат с хляб и сол незаконно пресичащите границата афганистанци, и ако трябва самите те да загинат на браздата, но да опазят живота на нарушителите.

В съчетание с новините от Бремен, където полицията вече легално ще отнема частни имоти, за да настанява в тях „бежанци“, в съчетание и с новините от Стокхолм, където епископ-лесбийка предложи да се махнат кръстовете от църквите и да се обособят в тях молитвени помещения за мюсюлмани, това становище на ООН звучи „в реда на нещата“.

И показва недвусмислено едно:

Европа е превзета от бесове.

Европа е попаднала в капана на глобална мокра поръчка.

Европейското население е почти напълно неадекватно и не може да се защити от собствения си напълно неадекватен и напълно побеснял елит.

При нас, като периферия на периферията, процесите идват по-бавничко. Защото германският полицай например, би загинал на място, но не би се осмелил да стреля срещу отряда на нашествениците.

Значи, все пак има надежда за нас.

Не само ние, българите, но и още народи от Източна Европа (бидейки периферия на Западния център) все още пазят здрави автономни „островчета“ в съзнанието си, където инстинктивно са скрили от враждебните чужди очи корените на своята идентичност и охраняват унаследените си представи за чест, достойнство, човечност, народ и отечество. Ние също сме от тези народи. Нещо повече – шансът ни е именно в това – че сме периферия на периферията. И въпреки че българската управляваща каста действа в режим на пълно подчинение спрямо началниците си от ЕС и САЩ, и въпреки че тя се страхува да защити националните ни интереси, както ги защитават други източноевропейски лидери, няма как да се угаси „туй, що не гасне“ – дори да го премахнат от учебниците по литература (за което вчера отново се разбързаха образователните „експерти“).

Разбира се, рекациите на управляващите, като се почне от държавния глава и се мине през цялата политическа каста, бяха смехотворни. За Плевнелиев инцидентът е „нелеп“ и „трагедия“. Милият, той не можа да преживее смъртта на нелегалния мигрант по начина, по който преживява (т.е. без усилие) бавното убиване на цял народ. Неговия народ. За да опази мигрантите, той упорито отказва да свика Консултативния съвет по национална сигурност. Партийните активисти цял ден мънкат и не им се разбира какво говорят, за да не разгневят началниците от ЕС. Внимават да не раздразнят и Турция, която предвидливо пропусна отряда от младите афганистанци точно по времето на срещата на европейските лидери в Брюксел и показа на практика какво ще се случи, ако разхлаби граничния контрол. Резултатът – ЕС се обяви за либерализация на визовия режим за Турция и за ускоряване на преговорите по приемането й в ЕС. На медиите пък беше спусната спешно опорната точка, че изведнъж като с магическа пръчка профилът на бежанците се е променил и от сирийци те се превърнали в афганистанци в разцвета на младостта си и в перфектна физическа форма.

Но все пак, както стана въпрос и по-горе, няма как да се угаси „туй, що не гасне“, въпреки безсрамната публична манипулация. Няма как да се угаси то и въпреки апокалиптично-безнадеждната диагноза на един от най-добрите и четени опозиционни анализатори, на когото възлагат надежди много хора, останали в будно съзнание и искащи да чуят истината – доц. Иво Христов, който вчера за пореден път заяви шокиращо, влизайки отново в ролята на тъмен бард: „Страната ни е изправена пред драматичен колапс. Само че типично по български, този колапс става тихо, бавно. Ние потъваме в едно блато на посредственост, бълбукайки доволно, и постепенно умираме. Това, което се представя като енергично гражданско движение, не е нищо друго освен издигащите се мехурчета на гниенето на един организъм. (…) Тъй като ние сме периферия със силна геополитическа зависимост, нищо в България не може да се промени коренно, без да се промени нейният геополитически статут. Аз поне в близките години не я виждам тази промяна.“

Не, Иво! Не!

Ако ти си мехурче от гниещия национален организъм, то онзи полицай, който тази нощ е защитил българската граница и всички нас, какъвто и да е, и да не е герой, не е и мехурче от разлагаща се национална плът. И слава Богу, все още има немалко българи, които пазят в паметта си понятия като чест и мъжество.

Разлага се Европа, а не България, приятели!

Европа фатално се разлага отвътре, въпреки красивата си опаковка отвън. Да, нас ни разрушиха отвън, измъчиха и отвътре националната ни душа, но там, в дълбоките й дипли, ядката ни все още е здрава. Все още повечето от нас са от изчезващия вид на обикновените, нормални хора. Все още съзнанието ни не е прекършено, въпреки че сме една от най-беззащитните пешки на голямата геополитическа дъска.

Всъщност, точно в това е и нашият шанс.

Затова – не слушайте демобилизиращите, обидни и цинични слова, които ви превръщат в дезертьори от битката за собствения ви живот, от битката за общия ни живот. Целта е да повярвате, че нищо не зависи от вас. И да умирате бавно и доброволно, като мехурчета от гниеща плът, с любезното съдействие на интелектуалния ни елит, който, неспособен да създава идеологии и да излъчва визионери, е вдигнал безразлично и високомерно бялото знаме, убеждавайки ни, че всичко е загубено.

Както каза доц. Николай Гочев преди няколко дни – време е за идеология:

„Така че на онези от нас, които ги е грижа за страната им, предстои да се съсредоточат и да предложат идея за бъдещето й, което значи също – за нея самата. Такъв проект засега не може да разчита на финансиране, тъй като той няма за цел никаква печалба. Той трябва да произведе мисъл, която ще събере разпръсващите се във всякакви посоки хора, които все още, и то с голяма болка, си спомнят, че някога са били заедно. Първото, което предлагам на всички, които имат достъп до телевизия, вестници и социални мрежи – спрете да злословите срещу народа си. Той за нищо не ви е виновен. А и нямате полза от това. Никой няма да стане по-умен, по-благовъзпитан или по-уважаван от това, че охулва близките и унизените, а прославя далечните и овластените.“

Тъй че ако неизбежно ще се мре, както прогнозира доц. Иво Христов, то все още има живи българи, които предпочитат да го направят, развявайки националния трибагреник, а не махайки безнадеждно бялото знаме на пораженческия дух и самоубийствения нихилизъм.

„Нищо не е изгубено, докато не е изгубено всичко“ – ще повторя за пореден път думите на италианския писател Курцио Малапарте.

Може би Европа я очакват трудни времена. Може би и България я очакват още по-трудни времена. Процесите са твърде напреднали, за съжаление. Но все пак – не забравяйте, че когато Европа реши да отнема домовете на европейците, за да ги дава на нашествениците, в България беше изстрелян първият куршум срещу тях.

И това, повярвайте, е начало.

Мъничко наистина. Но е начало.

                  КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ТУК