Радко Ханджиев
Президентът на Португалия Анибал Каваку Силва отказа мандат на ляв коалиционен кабинет, макар на парламентарните избори, състояли се преди три седмици, водената от социалистите лява коалиция да спечели 50.7% от гласовете, осигурявайки си абсолютно мнозинство в португалския парламент и мандат да ликвидира режима на строги икономии, наложен от тройката на ЕС и МВФ.
По такъв начин страната навлиза в опасни политически води. За първи път от създаването на европейския валутен съюз, държава-членка налага забрана за достъп до властта на евроскептична партия, позовавайки се на националния интерес. Според президента, твърде рисковано било левият блок или комунистите, за каквито ги счита, да влезат във властта; той настоява консерваторите, макар и малцинство, да озаптят положението, за да удовлетворят Брюксел и да успокоят чуждестранните финансови пазари. „Демокрацията трябва да отстъпи на заден план пред височайшата императива на евро–правилата и членството в ЕС“, каза той.
През четирите десетилетия на демокрация в Португалия, нито едно правителство никога не се е съобразявало с антиевропейските партии, тоест с онези сили, които са провеждали кампании за отмяна на Договора от Лисабон, на Фискалния пакт, Пакта за растеж и стабилност, за демонтаж на Монетарния съюз и излизане на Португалия от еврозоната, както и за разпускане на НАТО посочи още президентът.
„Това е най-лошият момент за радикална промяна на основите на нашата демокрация. След като предприехме обременяваща програма за финансова помощ, водещи до тежки жертви, считам че е мое задължение в рамките на конституционните ми правомощия да направя всичко възможно, за да предотвратя фалшивите сигнали, изпращани към финансовите институции, инвеститори и пазари“, допълни Каваку Силва.
Президентът размахва призрака на комунизма, въпреки че много добре знае, че двете партии се съгласиха да отложат исканията си за излизане от еврозоната, излизане от НАТО и национализация на основни сектори на икономиката в името на компромисно споразумение за съставяне на коалиционен кабинет. Президентът пропусна да спомене също, че преди три седмици хората подкрепиха с вота си основното послание на левицата, именно, да се сложи край на намаляването на заплатите и налаганите от Тройката строги икономии.
Дясната коалиция на консерватора Педро Пасос Коелю, комуто президентът възложи да състави правителство, инкасира изборна загуба от 28 места и събра само 38.5% от гласовете. Социалистическият лидер Антонио Коста гневно реагира. Действията на президента той нарече „сериозна грешка“, която заплашва страната с политически пожар. „Недопустимо е бъдат узурпирани изключителните правомощия на парламента. Професор Каваку Силва не може да поучава социалистите как да се защитава демокрацията“, каза той.
Социалистическият лидер заяви, че ще продължи консултациите си за съставяне правителство на победилата лява коалиция и предупреди, че кабинетът на десницата ще се изправи пред незабавен и безапелационен вот на недоверие в парламента. Според португалската конституция, нови избори могат да бъдат свикани едва след девет месеца, тоест през второто полугодие на следващата година. Така че страната рискува да изпадне в парализа, което ще представлява допълнителен сблъсък с Брюксел и ще възпламени отново дълговата криза.
Борсите реагираха сравнително спокойно на събитията в Лисабон, но те вече не са онзи чувствителен показател, след като Европейската централна банка реши „да замете“ португалския дълг чрез количествено облекчаване, сиреч чрез печатане на нови пари. Португалия не е поставена под диктата на Тройката и не е изправена пред непосредствена криза на финансиране: паричните й резерви са над 8 милиарда евро. Но публичният й дълг е 127% от БВП, а общият размер на дълга е 370%, по-лош отколкото в Гърция. Нетните външни задължения са повече от 220% от БВП. Според МВФ трайно ребалансиране на икономиката не е осъществено и страната продължава да е „силно уязвима“, ако не успее да осъществи „реформи“, разбирай, стриктни мерки за икономии, орязвайки най-вече социалните придобивки на португалците.
„Изказването на президента поражда конституционна криза“, реагира и евродепутатът от зелените Руи Тавариш. „Никога нямало да позволи формирането на правителство от леви и комунисти. Хората са изумени от това, което казва.“
Президентът Каваку Силва се опасява най-вече от едно социалистическото правителство в коалиция с комунистите, което енергично ще се противопостави на строгите икономии, изисквани от „мандарините“ в Брюксел. Защото големият план на г-н Кoстa предвижда приоритетно нарастване разходите за образование и здравеопазване в духа на кейнсианството, но този план е напълно несъвместим с фискалния натиск на ЕС.
Клопката съдържаща се в общностното право изисква от Португалия да намали дълга си до 60% от БВП през следващите 20 години с постоянни строги икономии, изисквания които се налагат и на останалите страни от Южна Европа. Стратегията на постоянно затягане на коланите обаче е самоунищожаваща, тъй като деноминиращият ефект от един стагниращ номинален БВП само утежнява динамиката на дълга. Такава стратегия е безсмислена. Когато удари следващата глобалната криза Португалия ще поисква отписване на дълга. Ала има ли някакъв шанс германските банкери да се съгласят?
Г-н Каваку Силва се опитва да използва президентската институция за да наложи реакционна идеологическа програма, в интерес на кредиторите и създаването на Икономически и монетарен съюз, като дръзко извърта действията си, че уж били в защита на демокрацията.
За първи път след Революцията на карамфилите и свалянето на диктатурата на Салазар през 1974 г. португалските социалисти и комунисти успяха да заровят томахавката на разногласията си. Днес на тях им се отказва демократичното парламентарно право да съставят правителство на мнозинството. Това е опасен демарш. Португалските консерватори и техните медийни съюзници се държат така, сякаш левицата няма законното право да поеме властта и трябва да бъде държана в шах с всички възможни средства. Движението „Сириза“ в Гърция – първото радикално ляво правителство в Европа след Втората световна война – бе разбито, защото дръзна да се противопостави на идеологията на еврозоната. Сега опитват да набутат португалската левица във вариант на същата месомелачка.
Социалистите в Европа са изправени пред дилема. Най-сетне те се пробуждат след осъзнаване на зловещата истина, че паричният съюз е дясно-реакционно авторитарно предприятие, окачено на демократична каишка; че парламентарната демокрация трябва да отстъпи, когато се засягат интересите на олигархията; че мнозинството трябва да отстъпи, когато се засягат интересите на малцинството; че интересът на нацията в „демократичната“ трактовка на олигарсите, всъщност е интересът на крадците и разбойниците. И не на последно място социалистите осъзнаха, че ако решат да противодействат на това чудовищно творение, по никакъв начин няма да бъдат допуснати до властта.
Е, за какво ни е тогава такава утилитарна демокрация? И въобще следва ли левите сили да участват в парламент с разбойниците и ако да – при какви условия?
Това е изключително важна новина, която се покрива от казионната преса, която пише и говори на български, но не е българска. За пореден път се оказва, че членките на ЕС и НАТО са се отказали от суверинитет, т.е. те не са държави в пълният смисъл на думата, а нещо като околии. Ставащото в Португалия е преврат, както и убийството на Кенеди, както и идването на хунтата в Украйна. Очевидно ЕС изземва функциите на държавите наврени в него. Доказа се и с кризата на „мигрантите”. Коя е тази сила, която отменя конституционното задължение на държавите да си охраняват границите? Каква е тази велика глупост да се махат загражденията по границите? Има места от където да се минава, ако не ти харесват – прав ти път. Лицемерните „хуманитарни причини” станаха оръжие за ликвидацията на елементарна независимост на европейските т.н. „държави”. Целта на ЕС е да докара подчинените си страни до състояние при което те не могат да съществуват самостоятелно. Това ще гарантира съществуването му и мизерията на ликвидираните държавни и общественни структури на народите му. ЕС не е доброволно обединение на европейците, а глобалистка идея наложена още в 1950те от Билдербърг групата. На Германия е било казано, че ако не влезе в еврото няма да може да се обедини. Робските нагласи на по-голямата част от лумпенизираното население на България няма да позволят дасе развият положителни тенденции, което не премахва нуждата да се работи в тази посока. Шансът на България е когато ЕС се разпадне, да има изработена алтернатива на слугинското поведение. За тази цел е нужна интелигенция – национално отговорна и организирана, каквато сега няма.