Нека бурята да тресне по-силно?

Част 3 – продължение на Песимизмът на ситуацията и оптимизмът на законите на еволюцията

Знанието е сила или за необходимостта от зловещо интелектуално превъзходство

Е, да предположим, че в Руската Федерация възниква Субект на стратегическото действие (ССД), енергията се „материализира“ в политическа воля, а тя на свой ред се „въплътява“ в някаква органична форма. Какво следва по-нататък? Какво да се прави? Как да се прави? След дъжд качулка. Късно е да се опитваш да отговаряш на въпроси, когато се сблъскаш с тях на практика. Необходимо е това да се прави по-рано, много по-рано: ССД трябва да се формира преди всичко като информационен (знаещо-разбиращ) субект, като субект, владеещ мощно знание, а следователно разполагащ с обоснована програма за действия. Генетичната, ембрионалната фаза на развитието на ССД е информационна. Подготвителната работа изисква изучаване на опита на ССД, който е съществувал в историята, при това успешен. Трябва да се учиш от победителите, старателно избягвайки грешките на загубилите и в същото време внимателно да анализираш историческите грешки, преди всичко собствените – на нас ни е необходима сериозна работа над грешните стъпки в нашата история, плюс изучаване на опита на онези ССД, които реализираха себе си. За съжаление в руската история не е имало ефективни и дългосрочни ССД, а и за тези разнокалибрени вариации, които съществуваха, например опричнината на Иван Грозни – (наказателните отряди – бел. прев.), Спецкомитетът на Бокий*, личното разузнаване на Сталин, Спецкомитетът на Берия – ние знаем твърде малко.

Какво е основното оръжие на ССД и какво е необходимото условие за неговото възникване и същевременно неговото locus standi и field of employment? Информация. Само върху нейната основа може да възникне организация с енергетичен (волеви) потенциал, която ще се осъществи в историята. Информация, която е организирана по определен начин, т.е. ЗНАНИЕ и РАЗБИРАНЕ – за собствената си страна, за света, за масовите процеси, за законите на историята и тайното и явното управление на историческите процеси, за това, как реално е устроен светът.

Една от причините за пораженията на руската/съветска върхушка в геостратегическите битки през последните две столетия е било преди всичко недостатъчното знание и разбиране за собствената си страна, за света, част от който тя се явява („неосъзнатост на ставащото“, както казват хората от Римския клуб), за природата на неговите стопани, на техните цели и стратегии, за техните силни страни и уязвими места, за своите реални противници на световната арена, накратко, за това, как работи съвременният свят. Изключение прави Сталин – единственият ръководител на Русия през последните 200 години от нейната история, който е ЗНАЕЛ и РАЗБИРАЛ, на кого да противодейства (преди всичко защото е бил „родом“ от болшевиките, познавал „своята“ партия – и в двата смисъла на думата „партия“, знаел скритите страни в нейната история във варианта на „най-дългия курс“**). След смъртта на Сталин с постепенната интеграцията на съветската върхушка в капиталистическата система, ситуацията се влошаваше, ставайки почти катастрофална през 70-те и 80-те години, когато най-сериозно поразени отвътре и отвън се оказаха защитната (КГБ) и когнитивната (наука) подсистеми на системата.

Главното „оръдие за производство“ на ССД е психоисторическо оръжие, т.е. съвкупност от идеални (информационни, научно-образователни и духовни) средства, чрез които ССД направлява историческия процес (или влияе върху неговата посока), въздействайки позитивно върху съзнанието, психиката, духовната сфера на цели колективи и индивиди.

Един от най-сериозните видове психоисторическо оръжие е реалната картина на света, особено днес, когато тази картина съзнателно са накъсва, фрагментира, подменя се с фалшификат, когато нараства дефицитът за разбирането на тази обща картина. Тъкмо реалната картина на света е длъжна да обезпечи информационно-аналитичната дейност – мониторинг на информационните потоци, които отразяват не само реалността, но и интересите на стоящите зад нея сили – „инженерите“ и „конструкторите“.

Днес върху хората съзнателно се излива мощен мътен поток от третостепенна информация, в който се дави и се скрива реалната ситуация. В тази връзка необходимото условие за съществуване на ССД е наличие на ударна група от интелектуални или, ако искате „информационно-аналитични командоси“, оператори на ексклузивна информация, способни в същото време да „свият“, „стиснат“, “облекат“ в адекватна форма нарастващия информационен поток, да чуят в неговия шум Музиката на Историята, да дадат съответстваща научна интерпретация на съдържанието му и да определят криещите се зад този шум интереси – cui bono (в полза на кого).

Впрочем ето тук – при науката за обществото – у нас (а и в света) проблемите са най-сериозни.

Необходима е нова наука за обществото, тъй като старата в онзи вид, в който се е формирала през ХІХ и първата половина на ХХ век, обслужва първо определени интереси, и второ, дори и в такъв „служебен“ вид работи все по-зле и по-зле. Това не е удивително: тя винаги съответстваше предимно на реалиите на северноатлантическото ядро на капиталистическата системата, тази наука не съответства на днешното състояние на световната система, поради което преживява методологична криза много по-сериозна, отколкото античната философия в периода на ІІІ-ІV в. сл. Хр. или западната схоластика през ХV-ХVІ в. Освен това съвременната наука, както по принципа на своята конструкция, така и по вложените в нея интереси, принципно крие реалните пружини, лостове и механизми на световното управление, т.е. тя се представя като криптоматика. В тази връзка на ССД му е необходимо ново рационално знание за света, нова наука за човека, обществото, света.

Показателно, че хвърляйки предизвикателство на англосаксонците и разбирайки, че знанието е сила, СССР и Третият Райх преди всичко се загрижиха за създаване на наука за общество, която е способна да се представи като алтернатива на англосаксонската наука. При болшевиките това беше марксизъм с неговия класов подход, при национал-социалистите – крайно радикални, консервативни и расово ориентирани схеми. Именно това е позволило и на болшевиките, и на национал-социалистите да придобият (макар и временно) онова, което К. Полани е нарекъл „зловещо интелектуално превъзходство“ над опонентите. Подходящи за новото знание бяха и неговите нови структури: Институтът за марксизъм-ленинизъм в СССР и системата Аненербе в Германия. В конкретния случай аз не говоря за качеството и цената на всичките изследвания, става дума за принципа.

В тази връзка създаването на ССД предполага преди всичко разработване на принципно нови методологии за социални изследвания и създаване на нови социални дисциплини, а всъщност – нова мрежа от дисциплини, извеждащи социално-историческия анализ в ново измерение, който да позволява с тяхната помощ да ударят конвенционалната наука на „опонентите“ (казус на Декарт). Това метафизично ядро трябва да обрасне с „физика“. Как? Това е въпросът.

Нека бурята да тресне по-силно?

Последният по ред, но не и по значение – по значение, възможно дори е първи въпрос, е: как и откъде може да се появи ССД?
Както е известно, низините не продуцират ССД; в същото време ССД не възниква без подкрепата на поне „ограничен контингент“ от низините. Дилема. Историята показва, че практичното решение на тази дилема изисква съюз на част от върхушката с по-активната част на средните и низшите слоеве на обществото, на които национално и стратегически ориентираната част от върховете може да предложи или перспектива, или план за спасение, или едното и другото. Така че необходимо, но недостатъчно условие за създаване на ССД, и това отново го показва руската история, е разкол на върхушката, на властващия елит. При това едната от отцепилите се части, разрешавайки своите користни проблеми, започва да отъждествява себе си, своите интереси с по-голямата част от населението на страната. И вървейки по този път изработва или по-скоро усвоява комплекс от идеи, базиран върху социалната справедливост, върху „етиката на брахманите и кшатриите“, съпротивляваща се на „етиката“ и „идеологията“ на парите, придобива държавно-световни, планетарни интереси вместо местно-гешефтарски, търгашески, и формира апарат за потискане на гешефтарите в особено големи размери и свързаните с тях сили.

В какви условия се случва разколът на върховете? В Русия това като правило става тогава, когато съществуващата система окончателно изяжда наследството на предходната и е необходимо да се направи скок. Такива ситуации възникваха в руската историята два пъти: 1) през 1564 година, когато беше изядено наследството на ординската (от „Орда“ бел. прев.) епоха и славните тридесет години на управлението на Василий ІІІ в частност; 2) през 1929 година, когато беше изядено наследството на самодържавието и много остро възникна въпросът за превръщането на СССР в суровинен придатък на Запада и пълната загуба на суверенитета на страната в перспектива, към което обективно са водили делата на гвардейците на кардиналите на световната революция Ленин и Троцки – както левите, така и десните – формулировката „дясноцентристски блок“ не е измислица.

В такива ситуации се появява въпросът за източника на историческия скок – за сметка на низините или за сметка на потискане на върхушката; за самата върхушка той звучи така: с кой сте, „майсторите на властта“ – с народа или с „мазните котараци“? Иван Грозни и Йосиф Грозни дадоха напълно ясен отговор на този въпрос – и на историята, и на народа, и на „мазните котараци“. Естествено, и народа също си изпати – в историята по друг начин не става, тук трябва да сравняваме руската история със западната и източната, и сравнението ще е в наша полза.

Ако говорим за ХХ век, Сталин и неговият отбор разгромиха интернационал-социалистите (левите глобалисти) и започнаха да строят социализъм не в глобален вариант, което на практика би означавало да услужат на определени сегменти на Финансовия интернационал и неговите интереси, а в квазиимперски план – „в една отделно взета страна“, която трябва да се превърне в „една отделно взета световна система“. Ако този вариант бе победил на границата на 20-те и 30-те години, 90-те години биха настъпили още през 30-те с по-тежки последици, отколкото онези, до които доведоха страната горбачовщината и елцинщината. В това число и поради това, че през 1929 г. СССР не разполагаше със сериозен фундамент, а през 1991 г. е имал съветско, сталинско наследство, при това такова наследство, включващо икономиката, военно-промишленият комплекс и образованието, така че то не бе напълно разпарчатосано и погубено за тези две десетилетия.

В сегашното десетилетие съветското наследство ще бъде изядено. Това ще става на фона на задълбочаваща се световна криза, на световна буря с небивала сила и ново преразпределяне. Всичко това създава много сериозна ситуация с възможни бунтове отгоре до долу и разпад на страната. Обаче тук е и диалектиката: бурята е заплаха, но това е и шанс. Само в условията на буря, на клатещата се палуба и скърцащи мачти, моряците могат да се отърват от пиратите, превзели техния кораб, да ги захвърлят зад борда, а останалите, когато бурята стихне, да ги обесят на реята.

Бурята на Столетието създава условия за възникване на Субекта на стратегическото действие (ССД). Макар че възникването – това е само първи акт и първа крачка. Както казваше Толкиновият Гандалф (цитат от „Макбет“ на Шекспир): «If we fail we fall; if we succed we will face another task» („Ако загубим, ще загинем, ако спечелим, ще се изпречим пред нова задача“). В същност такава е нашата ситуация в очакване на ССД. Ще се появи ли той? Не знам. Но понякога ми се струва, че дочувам в далечината тежките му стъпки. Или това е надигащият се студен източен вятър?

Превод от руски език: Снежана Лоза / Memoria de futuro

Свързани публикации (1 и 2 част):

На прага на новия свят – има ли субект на стратегическото действие?

Песимизмът на ситуацията и оптимизмът на законите на еволюцията

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК