Фактът, че в развитието си човечеството достигна известна граница, може да се види с невъоръжено око от всеки мислещ човек. Макар да не е ясно какъв точно е този предел и какво ще го последва, линейната тенденция на развитие, основана на натрупването на материални блага и тяхната прекалена употреба, се е изчерпала. И, което е изключително важно, тя е изчерпана както от страна на „обикновените потребители“, така и от страна на основните производители.
Първо, потребителите физически не успяват да се справят с потока от иновации и масово се отказват от тази надпреварата, ограничавайки се все повече до ниво, което е достатъчно за задоволяване на основните им нужди. Има и такива, които полагат последни усилия и се опитват да вървят в крак с модата и високотехнологичните нововъведения. Но тенденцията вече е очевидна. И причината не е в липсата на физически ресурси, а по-скоро в моралната умора от самия процес.
Второ, производителите също губят интерес да поддържат темпото на нарастване на потреблението от населението на планетата, но по съвсем рационални причини. По-голяма част от производството, и съответно печалбите, вече е съсредоточена в ръцете на малцина. Продължаващата концентрация на производството вече заплашва да обърне печалбите в загуби, и следователно губи смисъла си. Голяма част от материалните ресурси, на които е основано масово производство, са на изчерпване. Взривният ръст на автоматизацията и роботизацията в индустрията изисква все по-малко труд за нейното функциониране. За всички, останали зад борда, това автоматично елиминира основния източних на доходи, който можеда им позволи да поддържат потребителския стандарт.
Чудно ли е тогава, че при тези обстоятелства основният проблем за всички групи, оказали се на върха на вътрешновидовата „хранителна верига“, е да се спре нарастването на населението на планетата, а в идеалния случай и да се намали в пъти. Но и тук възникват огромни трудности. Всички аналитични изследвания, даже и отчитащите варианти с масови пандемии, глобална ядрена война, мащабни природни бедствия и подобни „холивудски“ решения показват, че така нарастването на населението в света в средносрочен план може да бъде само значително забавено, но не и спряно. А вариантите за бързо намаляване са възможни само в условията на тотална катастрофа, която заедно с „излишното“ човечество ще унищожи и човешката цивилизация. Тоест, ще бъдат унищожени благата й, в това число и тези на „заинтересованите” властови групи. Освен това стана ясно, че и опитът човечеството да бъде изкуствено разделено на две неравностойни групи – масово лумпенизирани говеда и малък елит, не би позволил да се запази сегашното ниво на технологиите, дори и на нивото на простото възпроизводство.
При тези условия глобалният елит присъства във всички налични алтернативи, позволяващи му да запази собствената си натрупана власт, да се защити от атаки от „долу“ в краткосрочен и дългосрочен план, и по този начин да мине без мащабно унищожение на цивилизацията. Една от тези алтернативи е ускореният опит за създаване на виртуална реалност, в която би могла да се постави (за предпочитане доброволно) голяма част от човечеството, заедно с максимално ограничаване на потреблението на материални блага в реалността на настоящето.
Нещо подобно беше създадено в култовата трилогия „Матрицата“. Но тогава това ни се струваше съвършена фантастика, която няма никаква връзка с реалния живот. Но времето върви и ситуацията се променя достатъчно бързо. Включително и заради това, защото тази идея намира масивна поддръжка сред всички заинтересовани страни. За световната финансова олигархия това е начин да запази властта си с отлични перспективи за укрепване на позициите й. За държавните елити е начин да се избегнат гражданските вълнения сред населението на техните държави, а също и да защитят локалната си власт над териториите и намиращите се в тях ресурси. За обикновените хора, които все по-често се оказват масово „излишни“, това също е начин да направят живота си по-ярък и по-наситен. Пък макар и да е виртуален живот.
Отличен показател за тенденциията към виртуализация е нарастващата популярност на масовите онлайн игри от MMORPG-жанра*, както и все по-големият дял на жанра LitRPG във фантастична литература. Като цяло научната фантастика перфектно отразява всички социални тенденции и очаквания. Но внедряването на тази виртуална реалност е ограничено от проблеми на съществуващите технологии. Не е достатъчна скоростта на компютрите и комуникационните канали, не е разработено взаимодействието на технологията с човешкия мозък. Но напредък има и ангажирани с развитието на виртуалността са най-крупните световни високотехнологични грандове. Включително Microsoft и Facebook, загрижени за създаването на очилата и шлемовете на виртуалната реалност.
А не толкова отдавна, през тази година, се появиха и първите признаци и примери за това, че процесът е стигнал много по-далече, отколкото мнозина предполагаха. В САЩ стана известна компанията Magic Leap, която подходи към проблема от съвършено различен ъгъл и постигна невероятен успех. За разлика от Microsoft и Facebook, компанията създава технология не на подмяна, а на допълнение към реалността. Всички виртуални елементи се проектират директно върху ретината по такъв начин, че в човешкия мозък двете реалности съвпадат. Технологията е все още в процес на разработка, но това, което компанията счете за възможно да покаже на публиката с маркетингова цел, е хипнотизиращо. Това е истински пробив. Дори и от малките рекламни клипове става ясно, че светът е на прага на истинска технологична революция.
И тук не говорим само за картината, макар и да е обемно-холографска. Технологията, както заявяват разработчиците, позволява на човек да общува пълноценно с виртуалния свят, като го управлява чрез жестове.
От компанията твърдят, че в създаването на видеоклиповете не е използван монтаж и всичко, което се вижда, е резултат от работата на Magic Leap. Самото дружество е основано през 2011 година. През четирите години на съществуването си то вече успя да привлече инвестиции за над $ 500 милиона, включително и от Google. Очевидно, след провала на Google Glass, компанията иска да постигне успех с помощта на страничен проект. В момента Magic Leap, с всичките й иновации и разработки, се оценява на $ 2 милиарда. Интересното е, че на щат във фирмата работят едва около 100 служители. За основателя й, Рони Абовиц, биоинженер по образование, това не е първият проект. Неотдавна той продаде собствената си компания Mako Surgical Corp. за над $ 1.5 млрд.
В разговори и интервюта за новата си рожба Абовиц не дава много информация за Magic Leap. А основната цел на проекта му звучи твърде претенциозно: създаване на интерфейс, който може да замени компютъра и смартфона.
Въпреки острия недостиг на информация за Magic Leap, журналисти и ентусиасти успяха да сглобят троха по троха примерна представа за това, как технологията ще работи. В момента е известно, че изображението, проектирано в очите на потребителя с подходящо за носене устройство, ще се базира на разликата в изображенията, приемани от органите на човешкото зрение. По този начин всяко око ще получава голям брой изображения наведнъж. Това ще създаде усещане за дълбочина и перспектива. Едновременно с това Magic Leap се опитва да реши важен проблем – да разработи технология за трансфер на изображения по начин, който не причинява дискомфорт и замаяност. С други думи, технологията просто ще „лъже“ мозъка. Това ще се постигне не само чрез визуални образи – съчетана със звук, тя ще създаде изключително достоверна картина.
Но външните компоненти са само едната страна на монетата. Разработчиците не са забравили за иновативния „пълнеж“ на приспособлението. За максимална ефективност в това малко по размер устройство, компанията възнамерява да използва технологията на така наречената силициева фотоника. Нейното основно предимство е, че за предаване на сигналите се използват не електрически, а оптични сигнали. Това ще ускори многократно процеса на обмен на информация. Над силициевата фотоника в продължение на няколко години работиха IBM и Intel. Иновацията изглежда обещаваща и в бъдеще има всички шансове да бъде широко разпространена и да направи пробив в областта на електрониката. И докато други компании само плахо заглеждат силициевата фотоника, Magic Leap планира да я направи основа на изобретението си.
Поддържайки ореола на тайнственост, компанията не разкрива приблизителни дати за пускане на собственото си изобретение. Въпреки това, тя с готовност споделя визията си за това как ще бъде използвана.
На пръв поглед може да изглежда, че допълващата реалност ще бъде само за игра или развлечение. И действително, ако се съди по рекламните клипове, Magic Leap се фокусира върху тази област. Въпреки това, според ръководителя на компанията, устройството има и глобални задачи. Така например, Magic Leap може да облекчи процеса на взаимодействие между лекар и пациент, да помага в обучението и да позволява да виждаме човека пред себе си, дори и да се намира далече от нас.
Едновременно с това се планира изобретението да стане лидер на революцията, която коренно ще промени нашето разбиране за взаимодействие с компютрите. Всъщност, глобални иновации в начина, по който общуваме с компютрите, не са се случвали в продължение на достатъчно дълъг период от време. Входно-изходните устройства, файловата система и плоския 2D-екран са измислени преди десетилетия и са толкова добре познати на потребителя, че той няма никаква представа как може да се работи по друг начин. Magic Leap ще промени тези възприятия.
Компанията вече е разработила необходимия софтуер, който ще се използва за създаване на игри, приложения и програми за Magic Leap. От себе си бих добавил, че развитието на тази технология напълно ще унищожи киното, каквото го познаваме, и ще елиминира нуждата от традиционни методи за обучение на деца. Ще направи значителни промени дори и в медицината. Ще пренесе във виртуална среда огромен брой различи дейности.
Но най-важното е, че това наистина е намек за бъдещ масов пробив във виртуална реалност. Все още не можем са кажем със сигурност дали той ще е за благото или във вреда на човечеството. В крайна сметка всичко, създадено от нашата цивилизация, досега е се е явявало само инструмент, който, в зависимост от потребностите, е можело да бъде използван и за едното, и за другото. Всичко зависи от човека. Веднъж написах, че потапянето в допълнителните слоеве на Матрицата отдалечава човека от Бога. С времето промених гледната си точка. Действително, всичко зависи от човека и само от него. Създателят е във всеки от нас. И нищо не ни е нужно, за да общуваме с Него и да Го познаваме. Никакви предмети или инструменти. Никаква виртуална реалност. Но точно в следствие от правото и свободата на избор, никой и нищо не може да ни попречи доброволно да се потопим в глъбините на Мая **, очаровайки се от тях. Това е наш и единствено наш избор.
И още един немаловажен фактор. Прехвърлянето на съществена част от дейността на човека във виртуалната среда ще облекчи натиска върху биосферата на Земята. Ще й даде възможност да си вземе почивка и да се възобнови след щетите, които й нанесохме за няколкото века развитие на технократска цивилизация. И може би дори да се възстанови.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
* MMORPG (massively multiplayer online role-playing game) е жанр онлайн компютърна ролева игра с голям брой играчи, които контактуват във виртуален свят. В тази игра играчите поемат ролята на измислени герои (често във фентъзи среда) и контролират повечето от техните действия. Типично за всички MMORPG-та е огромният брой играчи, които могат едновременно играят заедно в единствен свят. Този свят е най-често поддържан от самата компания-издател и той продължава да се променя и развива дори в отсъствието на играча.
** Мая (на санскрит: माया) е индуистко понятие, означаващо вселената на двойствените явления, която е положена върху абсолютната реалност, Брахман, с цел да го скрие.
В текста са използвани материали от Gazeta.ru.
Източник: chipstone
Оставяне на коментар