Никола Петров: Геополитиката на миграционния хаос

от Никола Петров*

Експертите на Международната асоциация за изследване на принудителната миграция (IASFM) дефинират този феномен като „придвижване на бежанци и вътрешно разселени лица (т.е. лица, променили местожителството си в резултат на различни конфликти), както и такива, принудени да напуснат родните си места в резултат от стихийни, екологични, химически или ядрени катастрофи, масов глад и различни проекти за развитие“. Според тях, съществуват три типа принудителна миграция:

Очевидно е, че основната причина за миграцията, която залива в момента Европа, са въоръжените конфликти и войни, в чието разпалване по един или друг начин участваха САЩ и/или техни съюзници. Бежанските потоци в Европа са следствие от политиката за дестабилизиране на големите геополитически пространства. И тези потоци няма да спрат докато не бъде сложен край на тази политика. Истината е, че възникването на сегашния изключително мощен миграционен натиск върху Стария континент лесно можеше да се предвиди (както и да бъдат прогнозирани реалните му размери), което пък означава, че действията, довели до формирането на феномена, който буквално пред очите ни обръща Европа с главата надолу, несъмнено носят пряка полза за онези, които го провокираха.

Кои са „бенефициентите“ на миграционното нашествие

Събитията, свързани с безкрайния бежански поток към държавите от ЕС, привличат все по-голямо внимание. Което не е чудно, предвид факта, че само за ден в държавите от Югоизточна Европа проникват хиляди „бежанци“, предимно от Сирия и други държави, обхванати от войни, като Ирак, Афганистан, Йемен и т.н. Прогнозите са, че общият брой на мигрантите в Европа до края на 2015 ще надхвърли два милиона души (само в Германия, в частност, се очаква броят им да достигне 1,6 млн.). В същото време, според върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини, броят на хората, принудени да напуснат домовете си в района на Близкия Изток, е поне 12 милиона. При това не е изключено истинската цифра да е много по-голяма.

Мигрантската криза в Европа през 2015 г.

Само ако анализираме колко сериозно влияние ще продължи да оказва несекващият наплив от бежанци върху държавите от ЕС, можем да разберем и критичността на ситуацията, в която те (включително и България) се намират в момента. При това следва да сме наясно, че мигрантите, сами по себе си, генерират цяла поредица от проблеми, влошаващи сегашната ситуация в социално-икономически, междукултурен и междурелигиозан план. В тази връзка си струва да се запитаме, коректно ли е да разглеждаме миграционният наплив само като страничен ефект от външната политика на Запада (и най-вече на САЩ) в държавите от Магреб и в Близкия Изток, като цяло?

Несъмнено появата на бежанци в страните, където се водят военни действия, е абсолютно неизбежна, също както и жертвите сред гражданското население. Налице са обаче основания да смятаме, че мигрантите, идващи от държави, където от години насам се води война, с участието на спонсорирани частично от Запада (и най-вече на САЩ) и частично от някои държави от Персийския залив терористични организации, не са просто „страничен ефект“ на разиграващата се в Близкия Изток и Северна Африка трагедия. Става дума за целенасочен и контролируем процес на ерозия на социално-икономическата система на ЕС. В тази връзка някои анализатори използват термина „миграционно оръжие“, като обозначават с него масовото бягство на хора от региони, където изкуствено са създадени условия, застрашаващи живота на местното население, което (в интерес на вдъхновителите на въпросната криза) контролирано бива насочвано към конкретни държави с упражняване на политически, социокултурен, икономически и психологически натиск върху техните общества и правителства.

Според мнозина анализатори, основните „бенефициенти“ на организираното масово бягство на огромни маси хора от Третия свят към Европа са транснационалните корпорации и САЩ, в качеството си на техен основен „клъстер“. Така, за бъдещето, което се готви на Европа, превръщаща се постепенно в „котел за претопяване на народите“, по примера на Америка, прозрачно намекна президентът Барак Обама, когато през май 2011 (по онова време кървавите междуособици в Сирия едва започваха) заяви в Лондон, че „сегашният век ше бъде столетие на зараждането на нови нации“. Експертите са единодушни, че в света няма по-добра опитна лаборатория по „формирането“ на нови нации от Европа с нейното разпадащо се общество, доминирано от мултикултурализма и прословутата „политическа коректност“, където традиционните ценности постепенно изпадат в забвение. Както изглежда обаче, сегашният експеримент в Европа е само началото на процес на тотална трансформация на планетата.

От десетилетия насам, с проблема за „преместването“ на огромни маси от хора са ангажирани редица изключително авторитетни западни „мозъчни центрове“, като Института Брукингс, Бернския университет, Лондонското училище по икономика, Норвежкият съвет за бежанците и т.н.

През същата 2011, когато Обама прогнозира появата на „нови нации“, Лондонското училище по икономика и американският Институт Брукингс представиха своя „Проект за вътрешно разселване“, като акцентът в този изключително любопитен документ се поставя върху разработването на механизми за преселването на големи маси от хора от различни райони на света. Официално този интерес се обосновава с възможността за глобална екологична катастрофа – например, настъпването на „нов ледников период“. В проекта, в частност, се анализират маршрутите за преселение от Северния Атлантик към Северна Евразия. Обществеността обаче познава само официално представената версия на проекта и в тази връзка не бива да се изключва, че някои от препоръките на „Проекта за вътрешно разселване“ се изпробват в момента в Европа. Миграционният процес изглежда прекалено организиран (особено по Балканския маршрут): бежанците са сравнително добре облечени, повечето са млади мъже, разпологащи със скъпи мобилни устройства за комуникация, разполагат с доста пари за да прекосят Европа, както и с информация за оптималните маршрути. Тук е мястото да напомня, че от 2004 насам президент на Института Брукингс – един двата „мозъчни центъра“, ангажирани с изготвянето на „Проекта за вътрешно разселване“, е Строуб Талбът, който по времето на президента Клинтън беше заместник държавен секретар и отговаряше за отношенията с Русия.

Впрочем, за сегашната ситуация до голяма степен са виновни и самите държави от ЕС (особено големите и най-вече Великобритания, Франция и Германия), тъй като именно с активното им (съ)участие стартира процесът на разпадане на Близкия Изток и някои държави от Магреб (като Либия например).

Както е известно, едно оръжие може да нанася на противника не само физически загуби (унищожавайки живата му сила, командните му центрове и т.н.), но и икономически (директни разходи за воденето на войната, както и косвени, под формата на загуба на инвестиции, санкции и т.н.), психоинформационни (деморализация и изтощаване на противника,  неговото дезинформиране, провокиране на паника и т.н.) и политически (международна изолация на противника и т.н.)

Може ли да се твърди, че присъствието на значителни маси имигранти с коренно различна културна и цивилизационна идентичност действа по същия начин? Данните сочат, че мигрантския наплив води до ръст на престъпността, както и до ответни действия на коренното население. Освен това големият приток на мигранти неизбежно повишава разходите на съответното правителство за тяхната издръжка. Пример за това е Германия, която само през 2015 ще отдели общо 10 млрд. евро за тази цел. За сравнение, тези средства петкратно надхвърлят парите за инфраструктурни проекти, които България ще получи от ЕС за целия период на ОПТТИ 2014-2020. Да не говорим, че по-голямата част от тези средства на практика се изразходват напразно. Действително, мигрантите потенциално представляват евтина работна ръка, но икономическата полза от нея се оказва прекалено малка на фона на причиняваните от тях щети.

Освен това е налице и определен психологически проблем, тъй като коренното население нерядко започва да се усеща ощетено по отношение на своите права, което се вижда особено ясно в страните, които приемат най-много мигранти. Това няма как да не провокира ръст на социалното и етническо напрежение, както и конфликти, чието разрешаване също изисква сериозни ресурси. Така попадаме в омагьосан кръг без изход, а комплексните последици от „миграционната атака“ често се проявяват едва в средносрочна и дългосрочна перспектива.

На фона на случващото е важно да открием, кой е „големият печеливш“ от миграционния колапс на ЕС. На първо място, това несъмнено са САЩ, доколкото именно американската геостратегия, целяща поддържането на перманентна война в целия Близък Изток съдейства за масовата бежанска вълна към Европа.

В този смисъл, канализацията на мигрантския поток е контролируем феномен, като в конкретния случай целта му е е ерозията на ЕС. Отслабването на последния е винтерес на Вашингтон, който активно лобира за създаването на Трансатлантическа зона за свободна търговия, което на практика ще означава овладяването на европейския пазар от американските транснационални корпорации. Тоест, колкото повече бъде отслабен ЕС, толкова по-лесно ще бъде за САЩ да упражняват натиск върху него. Освен това, налице са достатъчно основания да се смята, че самите държави, станали жертви на миграционното нашествие, ще бъдат принудени да се намесят по-активно в случващото се в Близкия Изток с цел прекратяване на перманентната война в региона. Проблемът обаче е, че европейците не са в състояние да повлияят върху резултата от военните действия, защото за целта са необходими много значителни ресурси, освен това потенциалните негативни последици могат да се окажат толкова мащабни, че сериозната намеса на ЕС в геополитическата игра в Близкия Изток изглежда много малко вероятна.

Накрая, ЕС се намира в доста неизгодна и подчинена позиция спрямо Вашингтон, който разполага в Брюксел и големите европейски столици с изключително мощно проатлантическо лоби, способно да оказва много сериозно влияние при приемането на едни или други решения във всяка страна членка. Освен това сирийският и иракският проблеми постепенно придобиха такива мащаби и са толкова сложни, че е просто невъзможно да бъдат решени в близка перспектива по цял ред причини, като започнем от заинтересоваността от разширяването на конфликта на изключително влиятелни играчи на международната политическа сцена и свършим със спецификата на самата война, която вече се сдоби със своя вътрешна логика и инерция.  Нито една държава, или дори група от държави не може да изпрати толкова голям военен (и не само) контингент за възстановяването на реда в региона, който според мнозина е навлязъл в състояние на „вътрешноподдържан процес на саморазрушаване“, да не говорим, че ключовите играчи нямат политическа воля да вземат подобно решение. От което пък следва изводът, че миграционният процес не просто няма да приключи в обозримо бъдеще, но е в състояние да се усили.

Начинът, по който в момента с помощта на мигрантското нашествие към Европа се упражнява пряко въздействие върху ЕС, доста напомня прословутата американска военна концепция за Effects-Based Operations (ЕВО), в рамките на която се осъществяват операции с помощта на комбинирани – военни и невоенни методи – за постигането на определени ефекти, т.е. целта е по-скоро оказването на влияние върху поведението на противника, отколкото военния му разгром. Това, разбира се, не означава, че за САЩ Европейският съюз представлява противник, в класическия смисъл на това понятие, но след като целта е да се окаже определено влияние върху Брюксел, няма причина за това да не се използва именно военната концепция ЕВО, особено при положение, че поведението на ЕС изглежда предсказуемо.

На практика ЕС беше използван от САЩ за създаването на необходимата ситуация в Близкия Изток, а след това срещу него беше насочен породеният от тази ситуация гигантски миграционен поток, използван като инструмент за натиск. Сега изглежда доста вероятно, че ще бъде направен опит Европа да бъде ангажирана в близкоизточния конфликт колкото се може по-сериозно, което ще бъде подкрепено и от една част от европейските елити. На практика, в европейското общество ще се очертаят три основни групи, като укрепването или – напротив – отслабването на позициите на всяка от тях ще нараства в зависимост от конкретните обстоятелства.

Първата група се формира от привържениците на военната намеса в сирийския конфликт с цел сдържането и, в крайна сметка, ликвидирането на Ислямска държава и другите терористични организации. Втората пък ще обедини т.нар. „изолационисти“ и „евроскептици“, които призовават за усилване на миграционния контрол и, в определени случаи, за депортацията на „бежанците“ и не искат да се месят във войната, обслужвайки интересите на САЩ и на транснационалния капитал, като цяло. Към представителите на тази група спадат националноориентираните и консервативни среди. Третата група пък ще се формира от онези, които смятат, че ситуацията не е чак толкова критична и събитията трябва да бъдат оставени да следват естествения си ход, т.е. приемането и всяческото подпомагане на „бежанците“ да продължи. За Вашингтон участието на европейските армии може да се окаже изгодно, само ако тяхната намеса се осъществи при наложените от САЩ условия. Още повече, че американците са наясно, че по този начин ЕС няма да подобри положението си, а по-скоро обратното, а самите САЩ, които са достатъчно отдалечени от конфликтната зона, ще се постараят да обърнат ситуацията в своя полза.

В тази връзка си струва да припомня, че САЩ отпуснаха на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) 26,6 млн. долара за снабдяване с храна и вода и оказване правна помощ на мигрантите, преминаващи през Гърция, Македония и Сърбия. Налице е и достатъчно информация за мащабно финансово подпомагане на „бежанците“ от различни американски неправителствени организации и осъществяването на активно информационна кампания, обещаваща добро бъдеще на всеки мигрант, който тръгне от зоните на конфликти към Германия. Тоест, става дума за финансово-информационна подкрепа на „канализирането“ на миграционния поток към ЕС, което също потвърждава тезата за изкуствено стимулираният процес на възникване на кризисна ситуация в Европа.

Впрочем, налице е и друга особеност. Миграционният колапс се използва и от ислямистите, които съзнателно създават непоносими условия на живот за различни етноконфесионални групи или просто за противниците на налаганите от тях закони на шериата. В този смисъл, мигрантският поток представлява своеобразна контраатака на ислямистите срещу държавите от ЕС, подкрепящи коалицията, оглавявана от САЩ и, както се вижда, тази контраатака е изключително ефективна. Напълно е възможно ръководството на Ислямска държава (в което присъстват редица бивши военни стратези и командири от армията на Саддам Хюсеин, както и немалко високообразовани европейски мюсюлмани) да е стигнало до извода, че може да използва „бежанците“ като таран против Европа, още повече, че с бежанския поток на континента се промъкват и немалко джихадисти, които са в състояние да установят контакт с многобройните „спящи клетки“ на ислямистите в европейските държави. В определен момент тези „клетки“ могат да бъдат реактивирани от Ислямска държава с цел осъществяване на терористични нападения. Естествено, едва ли става дума за хиляди „нелегални джихадисти“, но немалък брой от тях действително биха могли да попаднат в Европа с бежанските потоци. Още повече, че мигрантите често нямат паспорти или съзнателно ги изхвърлят за да не бъдат идентифицирани, което е голямо предимство за потенциалните терористи пред класическия начин да пристигнат в Европа със самолет или кораб.

Терористичните елементи сред мигрантите

В началото на септември, британската Sunday Times, цитирайки собствен източник в средите на Ислямска държава, съобщи, че над четири хиляди бойци на тази терористична организация вече са проникнали на територията на ЕС, използвайки бежанския поток. Твърди се, че те се вливат в средите на мигрантите в турските пристанища Измир и Мерсин, откъдето през Средиземно море стигат до Гърция и Италия за да продължат оттам към други европейски държави и, в частност, към Швеция и Германия. В коментара на изданието се лансира хипотезата, че инфилтрацията на терористичните елементи е част от подготовката на мащабни акции за отмъщение заради въздушните удари, нанасяни от коалицията, начело със САЩ и най-близките им партньори от НАТО (а вече и от Русия), срещу ислямистите. Според цитирания от Sunday Times източник от Ислямска държава, атаките ще бъдат насочени най-вече срещу правителствените институции в ЕС, защото: „ние искаме да създадем халифат не само в Сирия, но и в целия свят“.

На практика, определянето на истинският брой на радикалните ислямисти в потока от нелегални имигранти е доста сложно. Тъкмо поради това обаче е необходимо предприемането на активни мерки за контрол, идентификация и проверка на т.нар. „бежанци“ (според авторитетни германски медии като Süddeutsche Zeitung и Die Zeit, само 10-12% от тях наистина са сирийски граждани). Ясно е също, че в това отношение европейските власти не могат да разчитат на помощта нито на измислената „умерена сирийска опозиция“, нито на „добрите ислямисти“, в лицето на Ан-Нусра, а само на тясното взаимодействие с правителствата в Дамаск и Багдад, кюрдските формации и другите организации в Сирия и Ирак, които от доста години насам се сражават с подкрепяните отвън радикални ислямисти.

Водачите на Ислямска държава отдавна заплашват, че „ще изпратят в Европа стотици хиляди свои бойци“, които ще проникнат на континента с потоците бежанци. Разбира се, става дума за пропаганда, която не отговаря на действителността. Не може да става дума нито за стотици, нито дори за десетки хиляди ислямисти. В същото време обаче, към подобни заплахи следва да се отнасяме съвсем сериозно. Защото, дори ако става дума само за десетки или стотици потенциални терористи, се очертава крайно тревожна ситуация.

Както е известно, в редовете на ИД има голям брой бивши кадрови военни, включително от армията на Саддам Хюсеин. Това са професионалисти, които са в състояние на организират терористични действия в най-различни сфери. Дори ако приемем, че европейските специални служби няма да допуснат реализацията на най-страшните сценарии от типа на отравяне на водоснабдителните системи на големите градове или взривяване на атомни електроцентрали, остава рискът от нападение на обекти на транспортната система, молове, театри и т.н.

Опасността се усилва от факта, че поне засега не се извършва сериозна филтрация на бежанците. Стотици хиляди хора щурмуват гарите, влизат в сблъсъци с полицията, влизат пеша в Германия или други държави от Шенген. В подобна ситуация за специалните служби е изключително трудно, без наличието на предварителна информация и съответната агентурна мрежа да определят, дали конкретният мигрант е мирен гражданин или е член на терористична групировка. На този фон и предвид заплахите, отправяни от ръководството на Ислямска държава, може да се очаква буквално всичко, включително атаки срещу военни обекти или такива от общонационално значение. В тази връзка си струва да си припомним нападението в американския химически завод край Лион през юни 2015. Истината е, че действията на ИД следват ясна стратегия. В редовете на организацията няма само фанатици, убиващи по „идейни подбуди“, но и професионалисти, работещи за големи пари. Сред последните впрочем, има и немалко западноевропейски граждани (и то не само мюсюлмани), включително IT-специалисти, експерти по взривовете, както и хора с опит в организирането на масови безредици.

Тоест, за Ислямска държава няма да е кой знае колко трудно да планира и организира терористично нападение против военен обект, склад за боеприпаси или дори АЕЦ, при това така, че да има максимален брой жертви. Защото ислямистите целят тъкмо това. Терористичните нападения могат да започнат навсякъде и във всеки един момент в която и да било европейска държава.

Впрочем, някои експерти лансират тезата, че информациите за хиляди бойците на ИД в редовете на бежанците, са по-скоро провокация, целяща да провокира напрежение между мигрантите и правителствата на държавите, които ги приемат. Което, между другото, сработва доста добре. Вече се появиха съобщения, че консервативната десница в Германия подготвя протестни демонстрации срещу канцлера Ангела Меркел. Подобни тенденции са налице и във Франция и Великобритания, където винаги е имало силни настроения против масовия приток на имигранти. Така, от една страна, към самите мигранти не могат да се предявят претенции, т.е. те се „оттеглят“ от проблемите, които сами са създали. От друга страна, мигрантските потоци се насочват към Европа и то към точно определени страни, което може сериозно да дестабилизира ситуацията. Тоест, публикациите за наличието на голям брой терористи сред „бежанците“ могат в крайна сметка да се окажат елемент от стратегията на организаторите на мигрантското нашествие в Европа, целяща по-нататъшната дестабилизация и възникването на хаос на континента.

Европа и „новите варвари“

Макар че всички исторически сравнения несъмнено имат повърхностен характер, сегашната ситуация в Европа доста напомня тази в периода на късната Римска империя, когато по нейната периферия започват да възникват нови варварски държави. Първоначално Империята се опитва да ги използва, сключвайки съюзи с тях, но в крайна сметка, именно тези варварски държави унищожават Рим. Между другото, още през 1991 френският историк Жан-Кристоф Рюфен прогнозира в книгата си „Империята и новите варвари“ (L’ empire et les nouveaux barbares) появата на т.нар. „междинни държави“, отделящи ядрото на Европа от по-проблемните страни и региони. Такива държави в момента са Сърбия, Македония и дори Гърция (впрочем, според някои, такава е и България). В момента обаче, те биват ерозирани, което е много тревожен знак, свидетелстващ на първо място за това, че ЕС се оказва изкуствено образувание, а на второ – че е застрашена цялата сегашна глобална конструкция. При това, най-голяма заслуга за сегашната дестабилизация имат т.нар. „господари на историята“ (ако използваме фразата на британския премиер Дизраели), т.е. онези, които си въобразяват, че имат правото да решават съдбините на държавите, народите и регионите.

Деструктивните процеси в Близкия Изток и други региони пораждат нова Трета вълна на преселение на народите. Става дума за фантастични по мащабите си миграционни потоци, включващи не само квалифицирани специалисти, а предимно огромни маси от млади хора, включително и такива, принадлежащи към различни рискови групи, които са особено подходящи за интегриране в едни или други терористични структури. Неслучайно Арнълд Тойнби посочва, че „най-опасната за Европа епоха ще започне, когато „вътрешният пролетариат се обедини с външния“. Само че днес не става дума за пролетариат, а за вътрешен и външен слой от недоволни от положението си в Европейския съюз големи маси от хора. С други думи, радикалните елементи, попаднали в Европа в рамките на мигрантските потоци, могат да намерят съмишленици сред радикално настроените млади хора във Франция, Испания, Италия и т.н. По този начин на континента би могла да се формира изключително опасна „експлозивна смес“. Става дума за своеобразен „бумеранг със забавено действие“, представляващ реакция на политиката, която поне от едно-две десетилетия насам се прокарва от Запада. Само че сега скоростта на този „бумеранг“ ще започне да нараства в геометрична прогресия. Разбира се, можем да опитаме да се защитим от мигрантите със стени, както го правят унгарците и както се опитваме да го направим и ние, в България. Всичко обаче зависи от мащабите на мигрантските потоци, защото ако те се окажат прекалено големи и стените няма да ни помогнат.

Тоест, налага се коренна промяна на глобалния дневен ред. Крайно време е да бъде прекратена ерозията на суверенните национални държави и да стартира бързото възстановяване на социално-икономическата им инфраструктура, така че хората да могат да работят там, където са се родили и израснали. Ако не искаме да видим как радикално настроените мигранти се превръщат в гробокопачи на собствената ни цивилизация, борбата трябва да започне да се води не с последиците, а с причините за кризата. И, ако в Брюксел не го разбират, очевидно имат проблем с мисленето.

В тази връзка, според мнозина анализатори, още в съвсем близка перспектива ще се наложи трансформацията на Европейския съюз. Свободната икономическа зона, която е изгодна за богатите европейски държави, вероятно ще се запази, но миграционната политика сериозно ще се втвърди. С това обаче промените няма да приключат. Следващият им етап вероятно ще бъде свързан с възстановяването на суверенитета на отделните европейски национални държави, значителна част от който беше „доброволно отстъпен“ на Брюксел. Суверенитетът обаче не е просто дума, а комплекс от мерки и прерогативи, с които разполага държавата. Той означава провеждането на самостоятелна външна и вътрешна политика и използване в случай на нужда на определени принудителни мерки. Тоест, постепенно големите европейски държави ще започнат да си връщат „доброволно отстъпения“ на централните органи на ЕС суверенитет. Това обаче едва ли ще важи и за страните от т.нар. „Нова Европа“, върху които най-вероятно ще се стовари немалка част от бремето на тази трансформация. Как би реагирала България например, ако и бъде наложено да приеме прекалено голяма за нея имигрантска квота, при положение, че отказът да го направи би застрашил отпускането на европейски средства за реализацията на различните оперативни програми в страната?

Неслучайно, някои анализатори предупреждават, че можем да станем свидетели на нова дестабилизация на Балканите, където съзнателно бяха създадени (в западната част на полуострова) нежизнеспособни и лесни за манипулация отвън държави. През последните години там имаше сблъсъци между православни и мюсюлмани (сърби и македонци срещу албанци например), като тези процеси могат да засегнат и други държави от региона.

Очевидно е, че Европейският съюз, с който бяхме свикнали и към който толкова силно се стремяхме, ще се промени сериозно още през следващите години. Сравнително доскоро Брюксел активно поощряваше миграцията, разчитайки, че имигрантите в крайна сметка ще успеят да се интегрират в европейското общество. Вместо това обаче, те се самосегрегират, т.е. затварят се в своите собствени общности. И това не е само „бомба със закъснител“, защото процесът на взривяването и вече тече.

В същото време изглежда крайно съмнително, че сегашното ръководство на ЕС е в състояние да се справи с всички тези проблеми и рискове. Затова се налага да се промени цялата идейна основа на европейския проект, защото той наистина започна обещаващо, но всичко това вече е в миналото. Основните причини са няколко. На първо място, ЕС продължава да е силно (ако не и напълно) зависим от САЩ, а на второ, в Брюксел не са загрижени за интересите на всички страни членки, а за геополитическите си проекти, отчитащи само интересите на т.нар. „ядро“, т.е. най-вече тези на Германия и Франция. В същото време, въпреки, че европейските страни са близки и интегрирани, а между тях вече няма прегради по отношение движението на хора, стоки и капитали, ЕС никога няма да се превърне във федерация или конфедерация. Опитите за изкуствената му трансформация в централизирано квазидържавно образувание, при това с определени геополитически амбиции, синхронизирани с тези на САЩ, са в противоречие със самата идея за европейската интеграция.

За жителите на т.нар. „Нова Европа“ става все по-ясно, че ЕС повтаря всички грешки на рухналата Съветска империя, понякога дори в още по-уродлива и хипертрофирана форма. В този смисъл е съвършено разбираема реакцията на политици като унгарския премиер Орбан например, защото страните им се стремяха към един съвършено различен Европейски съюз. Ако бъде ревизирана сегашната сбъркана идеология на европейската интеграция, все още има шанс проектът за обединена Европа да бъда спасен. В противен случай, той най-вероятно е обречен.

Разбира се, може да бъде направен опит проблемите да бъдат „удавени“ с потоци пари, както се действа по отношение на Гърция, но това не е изход. Защото Гърция е малка европейска държава, а когато със сходни проблеми се сблъскат, Португалия, Испания или дори Франция, те няма как да бъдат решени по „гръцкия модел“. Да не говорим пък за проблема с мигрантското нашествие. Неслучайно, германските власти признават, че ако до края на 2015 г. броят на „бежанците“ в страната, вместо първоначално очакваните 800 хиляди души, достигне прогнозираните 1,6 милиона, в най-богатата европейска държава могат да възникнат дори продоволствени проблеми. Което ще бъде краят на идеите на Робер Шуман, поставили началото на европейската интеграция. За съжаление, вместо да се възползва от шанса да формира истински трансконтинентален икономически алианс с Русия и Евразийския икономически съюз, Брюксел изглежда предпочита инспирираните от Вашингтон геополитически игри, жертвайки собствената си идея за европейската интеграция.

На този фон перспективата за евентуалното разпадане на Европейския съюз изглежда съвсем реална. Ако нищо не се промени, само след десетина години половината от сегашните членове на ЕС вероятно ще го напуснат. Горчивата истина е, че в момента Съюзът не прави нищо за да стимулира развитието на новите страни членки. Те очевидно са му необходими само като пласментни пазари, източник на квалифицирана и евтина работна ръка и с цел закриването на конкурентните местни производство. В същото време, когато ЕС се формираше от Германия, Франция и Бенелюкс, нещата бяха съвършено различни. Тоест, брюкселската бюрокрация изврати самата идея на европейската интеграция.

Заключение

Европа винаги е имала много лица, но никога досега не е губела своята идентичност, а религията и културата определят от хилядолетия насам нейната специфика. На континента са се водили безброй войни (включително световни), извършвани са престъпления срещу човечеството, а европейските държави са ставали жертва на кървави граждански конфликти.  И все пак Европа съумя да преодолее всичко това. Днес обаче, европейската цивилизация е изправена пред екзистенциален избор. Ако ЕС не промени сегашната си политика, много е възможно днешната епоха да се окаже своеобразен пролог към един съвършено различен свят.

На фона на разногласията относно настаняването на стотиците хиляди мигранти, наводнили Стария континент, малцина осъзнават, че всъщност сме свидетели на нашествие, което – ако нещата продължат да се развиват както досега – ще доведе до края на онази Европа, която познаваме и в която израснахме. При това не става дума дори за самите бежанци, които винаги са могли да разчитат на помощ и продължават да я получават. Става дума за всички останали. Тоест, за онези които тепърва ще се насочат към Стария континент, включително за десетките милиони, които в момента дори не се замислят за това.

В същото време, най-силната европейска държава, която продължава да се тресе от страх, че някой може да си спомни как навремето е предизвикала две световни войни, широко отваря както собствените си, така и континенталните „врати“ за нашествието отвън. Вероятно в Берлин се надявят, че така най-сетне ще изтрият наложеното им клеймо и Германия най-после ще получи признание като „добрия герой на ХХІ век“. Там очевидно още не могат да прозрат, че така слагат примката и на самите себе си, и на останалите европейски държави, а и на самите бежанци. Защото заедно с  истинските бежанци, в Европа започват да навлизат и стотици хиляди – днес, а вероятно десетки милиони – утре, които според европейските закони, трябва да бъдат върнати по домовете си, но никога няма да се върнат там.

В резултат, Европа ще бъде принудена да им даде същите права, като на собствените си граждани. Просто защото няма как да не го направи. Проблемът обаче не е дори в това, а друг – тези хора в определен момент ще поискат да променят континента съобразно собствената си културна и цивилизационна специфика. С демократични или пък с други средства. Те вече ще бъдат достатъчно много за да могат да го направят. Само че тогава Старият континент вече няма да се нарича Европа, а ще се е превърнал в някакъв вид „халифат“.

* Национален консервативен форум

Източник: сп. Геополитика

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК