История на отношенията
Кюрдите в Турция не бяха признати за национално малцинство и нямаха права. Затова започнаха нелегална война. Нанасяйки удари, те се оттеглиха в отдалечени региони в сирийската и иракската част на Кюрдистан.
След инвазията през 2003 г., с помощта на САЩ, иракските кюрди на практика имаха възможността да създадат своя собствена автономия. Успехът на кампанията в Ирак подтикна кюрдите в Турция и Сирия да подновят военните си действия. Но тогава кюрдите в Ирак сами скъсаха връзката си със своите събратя; икономическите взаимоотношения с Анкара се оказаха по-важни от солидарността.
Легенда:
Под контрола на кюрдите
Под контрола на ИД
Под контрола на правителството
Оспорвани
Присъствие на ИД
Кюрдска автономия
В началото на конфликта в Сирия, сирийските кюрди се обявиха против режима на Асад с цел да извоюват своята независимост. Те бяха подкрепени от бойци на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) в Турция, които са готови да се борят за независимост навсякъде. Скоро така наречената „умерена опозиция“, подготвена от турски ислямисти, започна да се разпространява в кюрдските градове. С подкрепата на турските спец служби, ислямските бунтовници започнаха да сеят ужас и да извършват етническо прочистване. Кюрдите заеха страната на Асад и вече в продължение на три години се борят срещу терористите заедно със сирийската армия.
Град Кобани беше пример за мирно съжителство без национално или религиозно разделение, както и за една демократична Сирия. В сравнение със съседна Турция, кюрдите бяха на твърда почва, но това не се хареса на някого: затова Ислямска държава дойде и започна да избива хора и да сее война под прикритието на исляма.
Религиозни групи
Сирийските кюрди са предимно сунити, но религията не играе толкова съществена роля в живота им. Сред тях е много популярна марксистката идеология, идеите за социално и полово равенство. Младежта предпочита язданизма и традиционните индоирански вярвания, но в същото време за сирийските кюрди религията е част от етническото и културното наследство, както традиционните танци и храната.
Геополитика
Кюрдите са в незавидно положение във войната в Сирия. Сирийското правителство е готово да им даде автономия, но няма възможността да ги подкрепи. Турция е готова да бомбардира кюрдските позиции и да организира терористични групировки, които да се борят срещу Асад, да унищожават села и да избиват „неверниците“. Кюрдите в Ирак, които имат тесни икономически връзки с Турция, също отказват да помогнат на своите събратя. В крайна сметка сирийските кюрди се оказаха неизгодни за всички и бяха изоставени сами в собствените си земи.
Геоикономика
Рожава, която се намира между основните артерии на Близкия Изток – реките Тигър и Ефрат – е определяна като неговата житницата и произвежда до 80% от земеделската продукция в региона.
Но Рожава не е просто земеделски регион: там има също така нефт и много други минерални ресурси. Кюрдистан има ефективна система на самодостатъчност, изградена от селски кооперации и индустриални синдикати, но поради блокадата, в която е поставен, няма никакъв износ.
Позицията в Сирия
Главното летище на Рожава посреща военни части от Дамаск и Латакия ежедневно. Сирийците и кюрдите заедно се опитват да пробият коридор през южната блокада.
Кюрдските части за самозащита се състоят от 65 000 човека, като мъже и жени се бият рамо до рамо. Има няколко чуждестранни батальона, като например „Лъвовете на Рожава“, чиито членове са доброволци от Европа и Русия. През лятото кюрдите успяха да освободят кюрдската област Хасака и напълно да си възвърнат северните части на Сирия. Сега те подготвят атака на Ракка, столицата на така наречената Ислямска държава.
Във войната в Сирия, където всеки се бори за своя интерес, кюрдите се борят за своето съществуване. Те не се интересуват кой къде ще изгради нефтопровод и как ще се промени балансът между силите на сунитите и шиитите. Те просто искат да живеят мирно в земите си.
Превод: Мoмчил Вачев / Memoria de futuro
Източник:Katehon
Оставяне на коментар