На форума в Давос трима водещи икономисти и академици обявиха, че брутният вътрешен продукт трябва да бъде заменен с ново мерило за благосъстоянието на икономиката.
В три различни дискусии изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард, носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц и Ерик Бриньолфсон, професор в Масачузетския технологичен институт, подчертаха, че светът се променя и ние също трябва да променим начина, по който измерваме прогреса.
Брутният вътрешен продукт на една държава е изчисление на стойността на стоките и услугите, които тя произвежда. Още като въвежда понятието в края на 30-те години на миналия век, Саймън Кузнец предупреждава, че то не е подходящо за измерването на икономическото развитие на една държава: „Той разбира, че БВП не е мерило за благосъстоянието или за това колко добре се справяме. БВП е изчисление на нещата, които ние купуваме и продаваме, но е напълно възможно то да е обратнопропорционално на благосъстоянието“, заяви Бриньолфсон.
Като се вземат предвид промените, настъпили днес в резултат от Четвъртата индустриална революция, БВП отразява дори по-неточно нещата, които наистина имат значение: „Имаме нужда от нов модел за измерването на растежа. Точно както преоткриваме бизнеса, така трябва да преоткрием и начина, по който измерваме икономиката.“, добави масачузетският професор.
В друга дискусия подобно мнение изрази и директорът на Международния валутен фонд: „Трябва да насочим вниманието си към брутния вътрешен продукт, както и към метода за изчисляване на производителността и стойността на нещата, за да направим оценка на начина, по който възприемаме икономиката, и евентуално да го променим“, заяви Лагард.
Това е продължението на едно изказване на Стиглиц, направено по-рано през миналата седмица: „С изключение на 2009 г., БВП на САЩ се покачва всяка година, но въпреки това повечето американци живеят по-зле, отколкото преди тридесет години. Облагите са се струпали в самия връх. Спрямо днешните цени, реалните заплати на дъното са по-ниски, отколкото бяха преди шейсет години. Тази икономическа система просто не функционира в полза на по-голямата част от хората“, заяви икономистът.
Някои биха попитали: какво значение има въобще този дебат за повечето хора? Това не е ли нещо, с което трябва да се занимават икономистите и висшестоящите лица? Не и според Стиглиц: „Това, което измерваме, ни осведомява за това, което вършим. Ако измерваме грешното нещо, ние също така ще правим неправилните неща.“
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: World Economic forum – Davos
Оставяне на коментар