Иран завършва Евразийския златен триъгълник

от Уилям Енгдал в Геополитика · 07/02/2016 · 16:57

Техеран

Понякога дълбоките размествания в глобалната политика възникват в резултат на събития, незабележими на пръв поглед. Такъв е случаят с Иран и скорошното посещение на китайския президент Си Дзинпин в Техеран. Преговорите потвърждават превръщането на Иран в третата страна на един бъдещ „Евразийски златен триъгълник“, целящ мирно икономическо развитие. Иран, Русия и Китай показаха желание за съдействие, което има потенциала да намали разрушителните войни в региона за сметка на мирното сътрудничество. Трябва да се вземат под внимание някои аспекти на последните събития, предвид факта, че икономическите санкции на Техеран бяха свалени едва преди дни.

Си Дзинпин и Хасан Рухани

Това, което се прокрадва в публичните изявления след срещата на китайския президент с най-високопоставените ирански лидери – президента Рухани, председателя на иранския парламент Али Лариджани и върховния водач на Иран Али Хаменей – загатва за дълбока промяна в отношенията между двете държави. Публикуваното на 23-ти януари официално изявление на китайската информационна агенция Синхуа относно визитата на Си в Техеран (първото посещение на китайски президент в Иран от четиринадесет години) съобщи, че Иран и Китай ще „издигнат отношенията си до ниво на цялостно стратегическо партньорство“. По време на посещението Дзинпин отбеляза, че „Китай е в готовност да работи с Иран, за да улови мига и да отвори една нова глава на цялостно, дългосрочно и стабилно развитие в отношенията на двете държави.“

Икономическо развитие

Измеренията на това сътрудничество са от огромно геополитическо и геоикономическо значение не само за Евразия, но и в световен мащаб. Наскоро Иран официално поиска да се включи в един от най-важните глобални инфраструктурни проекти – китайската инициатива „Един пояс, един път“, често наричана „Новият път на коприната“. Тази инициатива бе предложена за пръв път през септември 2013 г., по време на официална среща в Астана между Си Дзинпин и президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Днес Казахстан е член както на Евразийския икономически съюз, така и на Шанхайската организация за сътрудничество.

След въпросното посещение, инициативата „Един пояс, един път“ започна да трансформира политическата и икономическата карта на цяла Евразия. Миналата година, точно преди честванията по Деня на победата в Москва (на които Си беше почетен гост), Путин обяви, че Евразийският икономически съюз, състоящ се от Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан, официално ще слее своя проект за инфраструктурно развитие с „Новия път на коприната“.

Според картата, публикувана на интернет страницата на официалната агенция Синхуа през май, Пътят на коприната по суша започва от древната столица Сиан, простира се на запад през Ланджоу и Урумчи, преди да се спусне на югозапад към Централна Азия, Ирак, Сирия и Турция. От Истанбул пътя минава през Босфора и се насочва северозападно към България, Румъния, Чехия и Германия. Достигайки Дуисбург, завива към Ротердам в Холандия, откъдето се насочва към Венеция. Там ще се събере с морския път на коприната. Морският Път на коприната минава през Гуанджон и южната китайска провинция Хайнан, остров по пътя към Малакския проток и Индийския океан. Той пресича региона на Африканския рог преди да навлезе в Червено море и Средиземно море.

Официалното включване на Иран е една огромна стъпка напред за грандиозния евразийски проект. То ще освободи Иран от годините на икономическа изолация и санкции от страна на развития Запад, и то в регион, където цветните революции и другите трикове на НАТО са до голяма степен неефективни. Това ще предостави нови и широки икономически възможности най-вече за Китай, но също така и за Русия.

Изобилните ресурси на Иран

Населението на Иран е младо и образовано. Наброява около 80 милиона души, повечето от които са на възраст до 35 години. Държавата е на девето място в света по ниво на грамотност – 82% при възрастните и 97% при хората между 15- и 24-годишна възраст, без съществени разлики между половете. В Иран има 92 университета, както и 56 изследователски и технологични института. Студентите в страната са около 4 милиона, повечето от които учат медицина, инженерство и строителство. Днес Иран не е примитивното блато, за което много от американските висшестоящи лица го считат. Видях това със собствените си очи.

Университетът в Техеран

Държавата е облагодетелствана не само с нефт и природен газ, но и с огромно количество неразработени природни богатства. Граничи с Армения, Азербайджан и Туркменистан на север, Афганистан и Пакистан на изток, Ирак и Турция на запад и Персийския залив на юг.

В световен мащаб Иран разполага с едни от най-големите запаси на медна руда, както и на боксит, въглища, желязна руда, олово и цинк. Държавата има ценни залежи на алуминий, хромит, злато, манган, сребро, калай и волфрам, а също така и на различни скъпоценни камъни като кехлибар, ахат, лапис лазули и тюркоаз. Свидетел съм, че това е една богата и красива държава.

Благодарение на присъединяването на Иран към разширяващата се високоскоростна железопътна инфраструктура в евразийския „Един пояс, един път“, бъдещето на държавата ще бъде тясно свързано с най-жизненото икономическо пространство в света, простиращо се от Тихия океан до Индия, Русия, както и Европа, когато ЕС реши да прекрати самоубийственото си васалство с Вашингтон.

Мирните икономически отношения между Китай и Иран се простират 2000 години назад, когато Персия е ключова част от древния Път на коприната между Китай и Средиземно море. Президент Си Дзинпин изрично подчерта този факт. През последните шест години Китай е основният търговски партньор на Иран. Въпреки икономическите санкции от страна на Запада, търговията между двете държави за 2014 г. бе на стойност 52 милиарда долара. С премахването на санкциите се очаква тази сума да нарасне главоломно.

Иран като пионка на НАТО?

През последните месеци се появяват спекулации, че с вдигането на санкциите от страна на САЩ Иран ще се превърне в пионка в геополитическите игри на Вашингтон. Макар че администрацията на Обама с удоволствие би се възползвала от тази възможност, това няма да се случи. За съжаление на НАТО и Пентагона, едно скорошно събитие, което бе отразено в западните и особено в американските медии, свидетелства за ясното намерение на Иран да защитава своята автономност и суверенитет.

На 14 юли 2015 г. беше договорено историчекото споразумение за Иранската ядрена програма

В началото на месец януари Иран задържа два катера на американските военноморски сили, които нарушиха иранското морско пространство в Персийския залив, в близост до остров Фарси. Корабите бяха взети на абордаж, а десетчленният екипаж бе задържан под стража. По-късно американците бяха освободени невредими и продължиха по пътя си.

Министърът на отбраната на САЩ Аш Картър заяви, че това „явно“ се е случило в резултат на технически и навигационен проблем. На остров Фарси се намира централната база на военноморското крило на иранската Революционна гвардия. Контраадмирал Али Фадави, командир на крилото, направи публично изявление, в което се съгласи с Картър:„Озоваха се там поради проблеми с навигационната система и не предполагаха, че се намират толкова близо до остров Фарси.“

Задържаният екипаж на американските военноморски сили

Фадави беше дипломатичен. На остров Фарси е разположена една от най-стратегическите военни бази на Иран. САЩ твърдят, че двата им катера едновременно „изгубили“ GPS сигнал, а министърът на отбраната не е сигурен какво точно се е случило. Фактът, че двата кораба са загубили радиовръзка, както и всякакъв друг вид комуникация, представлява голям срам за военноморските сили на САЩ, които наскоро описаха Иран като „държава с изключително назадничава технология“.

Това, че двата кораба едновременно са изгубили GPS сигнал, както и всякаква комуникация, означава само едно: Иран е развил сложна електронна технология, способна да заслепи напътстващите GPS системи, които играят основна роля във всяка една операция на най-силния военен флот в света. В съвместната война на Русия и Сирия срещу Ислямска държава Иран показа, че е силен противник. И въпреки годините на санкции от страна на САЩ, Иран днес не може да се сравнява с този Иран, който воюваше с Ирак през 80-те години на миналия век.

Скорошният инцидент напомня за случката от 4-ти декември 2011 г., когато безпилотният самолет „Сентинел“ RQ-170 – най-добрият американски разузнавателен дрон – падна в иранската провинция. Тогава Вашингтон се изсмя на твърдението на Иран, че той не просто е свалил самолета, но е и поел контрол над него по време на полета. Тези случки обаче свидетелстват за технологичния напредък на Иран и превръщането му в независима и стабилна военна сила.

Членството в Шанхайската организация за сътрудничество

С официалното присъединяване на Иран към програмата за инфраструктурното развитие и с вдигането на наложените му с години икономически санкции, държавата със сигурност ще бъде обявена за официален член на Шанхайската организация за сътрудничество на следващата ѝ годишна среща, която се проведе през лятото. За момента Иран се ползва със статут на наблюдател, а членовете на организацията включват Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, а отскоро – Индия и Пакистан.

Снимка: AFP

Ако събитията продължат със същата тенденция, скоро ще бъде посята ядката на една обединена Евразия, в която държавите си съдействат икономически, политически и военно, както е в борбата срещу тероризма. Това има потенциала да се превърне в един международен форум, на който всички важни казуси се разискват по такъв начин, че да бъдат от полза за всички.

Свидетели сме на зараждането на един същински евразийски златен триъгълник, чийто основни страни са Китай, Русия и Иран. Обявеният план железопътната инфраструктура да бъде съобразена с изкопаването на злато, което да подкрепи валутите на евразийските държави (в това число вече и Иран с неговите големи неразработени златни залежи), предоставя една стабилна и положителна алтернатива на издутата и пълна с дългове система на долара – алтернатива, отдадена на мира и развитието. Не е ли това добра перспектива?