На срещата на Международната група за подкрепа на Сирия Белият дом демонстрира своето превъзходство над неоконсерваторите и либералните ястреби. Заключителната декларация на групата предвижда контрол над ООН от страна на Съединените щати и Русия, което лишава Джефри Фелтмън от неговите изключителни правомощия.Страните се договориха за координиране на усилията си за осигуряване на хуманитарен достъп до окупираните територии и за прекратяване на огъня. Примирието няма да се разпространява над терористичните организации, а руските ВКС ще продължат да нанасят въздушни удари не само по линията ал-Носр и ИДИЛ, но и по позиции на Ахрар аш-Шам и Джаиш ал-Ислам. Въпреки това в декларацията няма и дума за френско-британския проект за създаване на псевдо-Кюрдистан.
Пресконференция та на Сергей Лавров, Джон Кери и Стефан де Мистура след срещата на Международната група за подкрепа на Сирия.
След конференцията „Приятелите на Сирия“, проведена в Париж на 6 юли 2012 г., Белият дом и Кремъл се дистанцираха от войната в Сирия. Споразумението, което те сключиха на първата Женевска конференция, така и не беше реализирано. Множество инициативи за мир бяха саботирани от група войнолюбци, която включваше високопоставени американски политици (Джон Маккейн, Хилъри Клинтън, Джефри Фелтман, Дейвид Петреъс, Джон Алън), мултинационални компании (Exxon-Mobil, инвестиционният фонд KKR, Blackwater-Academi) и редица държави (Германия, Саудитска Арабия, Франция, Израел, Катар, Великобритания, Турция).
Въпреки това, след 30 септември 2015 г. Русия разгърна в Сирия мощни въздушни сили и започна удари по терористичните формирования. Четири месеца по-късно повечето от построените от тях заводи за производство на боеприпаси и подземните им бункери бяха ликвидирани. Едновременно с това бяха ликвидирани и превозните средства, чрез които ИДИЛ изнасяше откраднатия петрол. Сирийската арабска армия, която от 6 януари 2016 г. провежда сухопътна операция, освобождава територията на страната едновременно в десет направления, с изключение на североизток. А Саудитска Арабия, заедно с Турция, доставят на „опозицията“ през северната граница нови подкрепления и оръжия.
Барак Обама поема сирийския въпрос под своя личен контрол
Към успехите на външната политика на Барак Обама можем да отбележим затоплянето на отношенията с Куба и връщането на Иран на международната арена. Остава му по-малко от една година, за да допълни тези постижения с установяването на мир в Сирия. За да направи това, Обама трябваше да вземе сирийското „досие” под личен контрол и да контролира ситуацията съвместно с руския си колега. Именно за тази цел той сключи с Русия ново споразумение и назначи за „антиИДИЛовски цар” Брет Макгърк, за когото отдели значителни военни средства.
Юрист по образование и дипломат по професия, Брет Макгърк е работил в Ирак още по времето на президента Буш-младши, от 2004 г. Той е бил част от групата, ръководена от Джон Негропонте и генерал Дейвид Петреъс, чиято задача се състояла в това да се отвлече вниманието на народа на Ирак от борбата срещу окупационните сили чрез провокиране на сектантски сблъсъци между сунити и шиити. По този начин той е съпричастен към създаването на „Ислямска държава в Ирак“, превърнала се впоследствие в ДАЕШ. След това той участва в преговорите за оттеглянето на окупационните войски. През 2012 г. Барак Обама представи кандидатурата му за поста на посланик в Багдад, но Сенатът не го одобри заради извънбрачната му афера с журналистка от Wall Street Journal.
Така той стана асистент на генерал Джон Алън – специален пратеник на Белия дом в международната антиидиловска коалиция. Той лично може да потвърди, че при липсата на ясни директиви шефът му не само не се бореше срещу терористичната организация, а напротив, подпомагаше я до пристигането на руските сили и своята собствена оставка. Заставайки начело на операциите, Брет Макгърк е готов да изкорени Халифата от Сирия, но не и изцяло от Ирак. За тази цел той разполага с двойно повече пари от своя предшественик и ще се радва на подкрепата както на Сирийската арабска армия, така и на въоръжените отряди на сирийските кюрди.
Споразумението между Белия дом и Кремъл
Белият дом и Кремъл се съгласиха, че евентуалното падане на Сирийската арабска република може да потопи в хаос целия регион, включително и Израел. По тази причина това, което за Джордж У. Буш и Ариел Шарон беше главна цел, днес е филм на ужасите за Барак Обама и ЦАХАЛ (израелските въоръжени сили – бел.пр.).
Изглежда, че Белият дом се е отказал от разчленяването на Сирия и се е съгласил с Кремъл да не се допуска създаването на североизток на псевдо-Кюрдистан, предвиждан от френско-британския план. За САЩ вече не съществува въпросът за това на Париж и Лондон да се даде възможността отново да станат колониални сили в Близкия изток, въпреки че този аргумент беше използван по-рано за привличането им в операцията „Арабската пролет“.
За тази цел Белият дом и Кремъл се възползваха от „Женева-3″, давайки възможност на „опозицията”, спонсорирана от Саудитска Арабия, да дискредитира сама себе си. Последната няколко пъти се отказваше от участие в преговорите, после постави предварителни условия и накрая едностранно отказа доставката на хуманитарна помощ, въпреки че Дамаск се съгласи.
Свикването на Международната група за подкрепа на Сирия (ISSG), проведена на 11 и 12 февруари 2016 г. в Мюнхен, позволи на Белия дом да си възвърне контрола над „своята” опозиция и по-специално над Джефри Фелтмън – главно действащо лице в ООН (Фелтман е зам.-генерален секретар по политическите въпроси на ООН – бел.ред.) . При липсата на възможност да го отзове, президентът Обама го принуди да се занимава със своите си дела в ООН, като принуди Джон Кери и Сергей Лавров да обявят, че ще работят заедно и ще следят хода на преговорите. Ако това се случи, заговорниците ще изгагубят не само военните, но и дипломатическите си предимства.
Срещата в Мюнхен
Международната група за подкрепа на Сирия се договори за прилагане на разпоредбите на „Женевската конференция“ (тоест, на плана на президента Башар ал-Асад с допълненията на Кофи Анан), в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН. Франция, макар и да не изказа никакви резерви по „Женевската конференция“,която тя разглежда единствено като капитулация на Сирийската арабска република, подписа заключителната декларация от срещата в Мюнхен.
Документът предвижда след седмица да започнат доставките на хуманитарна помощ, с което опозицията не е съгласна, прекратяване на „насилието“, а след това и „прекратяване на огъня“. За изпълнение на всяка от тези цели се създават работни групи под председателството на САЩ и Русия и с участието на държави, способни да оказват натиск върху враждуващите страни.
По отношение на хуманитарната помощ ISSG заяви, че тя ще бъде доставяна от въздуха или с наземен транспорт в седем поименно указани пункта. В заключителната декларация се подчертава, че „достъпът до хуманитарна помощ не трябва се ползва от едни групи от населението за сметка на други и трябва да се предлага на всички нуждаещи се страни, в пълно съответствие с Резолюция 2254 и международното хуманитарно право“. Освен това Съединените щати и Русия „ще действат така, че конвоите с помощи да бъдат използвани единствено за хуманитарни цели“. Не е тайна, че от 2012 г. Джефри Фелтмън е използвал конвоите на ООН за доставки в „бунтовническите райони“ не само храна и лекарства, но и на оръжия.
Изразът „прекратяване на насилието“ звучи като синоним на „прекратяване на огъня“, но той се отнася и за Русия, макар и да не предвижда правни последици. Приемайки окончателния текст на декларацията, Москва се задължава да не нанася удари по цели, различни от тези, които са включени в списъка с терористични организации на Съвета за сигурност. Въпреки това, по време на пресконференцията на Джон Кери и Сергей Лавров, проведена след срещата Мюнхен, руският външен министър уточни, че Ахрар аш-Шам („Ислямско движение на свободните хора в Сирия”) и Джаиш ал-Ислам („Армия на ислама”) публично са потвърдили своята връзка с терористични организации. Ахрар аш-Шам е финансирана от Турция и Катар, работи с пакистански военни инструктори и поддържа връзки с афганистанските талибани. Джаиш ал-Ислам се финансира от Саудитска Арабия, работи с инструктори от Academi и се гордее с това, че споделя идеите на Осама Бин Ладен и си сътрудничи с Ал Кайда. В допълнение, нейният основател Захран Алуш (убит при руски въздушни удари в края на декември 2015 г. бел.ред) заявяваше, че иска да „очисти“ страната, ясно намеквайки за унищожаване на алауитите. Така че няма причини да се смята, че Москва ще промени своята позиция в региона, напротив, независимо от формалния призив на Джон Кери „за промяна на целите“, заключителната декларация от Мюхенхенската среща признава нейната легитимност.
Трябва да отбележим, че декларацията от Мюнхен отлага въпроса за „предаването на властта“ до възобновяването на преговорите „Женева-3″. Това окончателно лишава 114 кандидати, подбрани от Саудитска Арабия, от всякакви надежди за министерски портфейл. В действителност всички тези личности са свързани с по-горе споменатите въоръжени групи.
Саудитска Арабия и Франция не слагат оръжие
Въпреки че Декларацията от Мюнхен представлява безпрецедентна стъпка напред за последните три години, тя предизвика и много критики от страна на тези, които я приеха с неохота. Така например Саудитска Арабия, чрез изявление на министъра на външните си работи Адел ал Джубейр повтори на поредната Конференция по сигурността, че докато президентът Башар Асад е на власт, мир в Сирия няма да има. На същата конференция и Франция, чрез своя министър на отбраната Жан-Ив Льо Дриан и премиера Мануел Валс, обвини Сирийската арабска република и Русия за използването на т.нар. „барел бомби“, причиняване на глад и бомбардиране на цивилни. В допълнение те приравняват президента на Републиката с „Халифа“, осъждайки и единия, и другия като престъпници, и затова властта в страната трябва да принадлежи на посочените въоръжени ислямистки групи. А Турция, която в предварителните документи беше обвинена в „политическа параноя”, беше твърде заета, за да се защитава и да коментира окончателния текст на декларацията. Вместо това тя пусна в ход своята артилерия и започна да бомбардира позиции на кюрдите в северната част на страната.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: voltairenet.org
Оставяне на коментар