2016 г. започна скоро, а загубите в различните фондови пазари по света вече са колосални: според изчисленията на Американската банка Мерил Линч те са на стойност от почти осем трилиона щатски долара само за първите три седмици на месец януари. Правителството на САЩ стана зависимо от политиката на инвестиционните бани за евтин кредит. Сега целият свят понася на свой гръб последиците от привършилите парични стимули на Федералния резерв. На икономическия форум в Давос през януари бе отчетено, че неизвестностите в големия бизнес са много: и никой не знае кога ще настъпи следващата криза.
Финансовото сътресение предизвика вълна от песимизъм в Давос. На икономическия форум се срещнаха над 2000 бизнесмени и политически лидери, които не знаеха как да убедят хората, че световната икономика е под контрол. Няколко дни след събитието инвеститорите изпаднаха в паника, тъй като загубите във фондовите пазари достигнаха 7.8 трилиона от началото на годината.
Инвестиционните банки в САЩ ще запомнят миналия месец като най-драматичния момент от Голямата депресия през 1929 г. насам. Международните финансови кръгове стават все по-уязвими. Прайсуотърхаус Купърс (PwC) наскоро публикуваха резултатите от свое проучване, включващо мненията на 1409 главни изпълнителни директори от 89 държави относно икономическата ситуация: 66% от тях считат, че днес организациите им са изправени пред по-големи опасности отколкото преди три години и само 27% са на мнение, че растежът на световната икономика ще се подобри.
Неизвестностите са много и дори в Давос бизнес гигантите не постигнаха консенсус относно това кога ще настъпи следващата голяма криза. Имайки това предвид, западните медии не се поколебаха да посочат, че основната причина за труса в световната икономика е намаляването на ръста в икономиката на Китай. На икономическия форум Джордж Сорос дори заяви, че тежкият срив на китайската икономика е „неизбежен“: със сигурност едно преувеличено твърдение. Струва ми се, че срещу Пекин се извършва една пропагандна кампания, чиято цел е да скрие сериозните икономически и обществени противоречия, упорито задържащи се в индустриализираните държави (САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Япония и т. н.).
Въпреки триумфализма на председателя на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън, през януари американската икономика започна да демонстрира признаци на безсилие. Още през декември миналата година производственият сектор отчете втори пореден месец на свиване до най-ниските нива, регистрирани през последните шест години. Същевременно спадът на цените на потребителските стоки доведе до покачване на стойността на долара – всичко това прави предотвратяването на риска от дефлация още по-трудна задача за американското правителство. Хоризонтът се смрачава и от спада в цената на петрола, която от началото на годината се върти около 30 долара барела. Достатъчно говори фактът, че Международният валутен фонд намали своите изчисления относно очаквания годишния растеж на световния брутен вътрешен продукт от 3.6% до 3.4%.
Истината е, че политиката на евтин кредит, наложена от централните банки на индустриализираните държави след фалирането на Лемън Брадърс, предизвика огромни изкривявания в кредитния пазар и за това сега заплаща целият свят. Според изчисленията на инвестиционния фонд Елиът Мениджмънт (чийто директор е Пол Сингър) след икономическата криза от 2008 г. централните банки на развитите държави са влели около 15 трилиона щатски долара чрез закупуването на държавни дългови облигации и ипотечни активи. За съжаление тази стратегия не положи основите на едно стабилно икономическо възстановяване, а тъкмо обратното – повиши финансовата нестабилност.
Еврозоната не успя да надскочи ниските нива на икономически растеж. Кризата удари не само държави като Гърция и Испания, но също така и европейския икономически център: сега от дефлация е заплашена и Германия, където потребителските цени през 2015 г. поскъпнаха с едва 0.3% – най-слабото повишаване от рецесията през 2009 г., когато БВП на Германия спадна с 5%. Френският президент Франсоа Оланд пък наскоро обяви, че страната се намира „в извънредно икономическо положение“ в резултат от високите нива на безработица и неефективните инвестиции.
Всичко това държи много зает председателя на Европейската централна банка Марио Драги, който бе задължен да премисли разширяването на мерките за стимулиране на растежа през месец март. Същото нещо се наблюдава и при Английската и Японската банка: въпреки че сведоха лихвените проценти до минимум и започнаха агресивни ликвидни програми, те все още не могат нито да изкарат своите икономики от затрудненото положение, нито съществено да коригират своята инфлация, която все още е далеч от желаните 2%.
Превъзходството на долара на световния пазар на капитала приписва на САЩ решаваща роля в определянето на монетарната политика на останалите държави. Няма никакви съмнения, че Федералният резерв направи грешка, когато повиши лихвите на федералните фондове през декември. Просто нямаше достатъчно доказателства, че възстановяването на американската икономика е стабилно и устойчиво. С влошаването на ситуацията сега е твърде вероятно в своите скорошни срещи Федералният комитет на отворен пазар не само да повиши цените на кредита, но и значително да намали референтния лихвен процент.
Основният проблем е, че никой не знае как финансовите пазари ще реагират в резултат и на най-малкото действие на Федералния резерв. Ще се превърнат ли последователните неуспехи на Уол Стрийт в причина за световна рецесия? Ще бъде ли хегемонията на долара силно разклатена от масивните продажби на американски съкровищни бонове? До каква степен ще устоят Китай и развиващите се икономики? Предстоящата криза е енигма за всички.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: voltairenet.org
Оставяне на коментар