Находището „Шах Дениз“ в шелфа на Каспийско море
Еврокомисията одобри напълно споразумението за строителство на Трансадриатическия газопровод (ТАР), проектиран да доставя азербайджански газ за Европа. Заради изграждането на тръбата ЕК е готова да си затвори очите за нарушаването на т. нар. Трети енергиен пакет – същият, чието изпълнение категорично изиска от Русия, спирайки Южен поток.
Европейската комисия одобри споразумението за изграждане на Трансадриатическия газопровод, което беше подписано преди три години в Атина от Гърция, Албания и Италия. Това се посочва в изявление на Европейската комисия, разпространено в Брюксел.
„Европейската комисия установи, че споразумението между гръцките власти и Трансадриатически газопровод съответства на нормите на ЕС за оказване на държавна помощ. Този проект ще подобри бeзопасността и диверсификацията на енергийните доставки в ЕС, без да се нарушават правилата на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар“, се казва изявлението.
В документа се посочва, че в проект ще бъдат инвестирани 5,6 милиарда евро за период от пет години, от тях 2,3 милиарда – в Гърция.
По този начин Европейската комисия изцяло одобри проект за тръбопровод, който се конкурира с проекти на Газпром. При това ЕК не одобри руския проект „Южен поток“, а „Турски поток” Русия беше принудена да замрази заради сваления от Турция руски боен самолет.
По Трансадриатическия газопровод в Европа (Италия) ще потече азербайджански газ, добиван в рамките на втория етап на разработка на находището „Шах Дениз“, в шелфа на Каспийско море, със запаси от 1.2 трилиона кубически метра. TAP е продължение на газопровода TANAP, който от същото находище влиза в Турция.
Маршрутът на TAP е от Турция през територията на Гърция, пресича Албания, продължава по дъното на Адриатическо море, за да достигне Южна Италия. Пускането на тръбата е планирано за 2019 г. Капацитетът й ще бъде 10 милиарда кубически метра годишно с възможност за разширение до 20 милиарда.
Маршрутът на газопровода TAP
СРАВНЕНИЕ С РУСКИТЕ ПРОЕКТИ
Разлика между TAP и „Южен поток“ е в това, че в „Южен поток“ Газпром беше акционер на половината от сухопътната част от тръбата на европейска територия (едновременно като производител и преносител на газ), с което формално попада под регулаторните механизми, обяснява изпълнителният директор на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов. Според нормите на Третия енергиен пакет тези дейности трябва да бъдат разпределени между различните компании. „В същото време акционер на ТАР май се явява азербайджанската компания –производител на газ“, казва той.
С разработването на находището е ангажирана BP-Азербайджан. В същото време BP и азербайджанската ГНКАР (SOCAR) са сред акционерите на проекта TAP (и двете с големи пакети – по 20%).
А да се прави сравнение с „Турски поток“ ще бъде некоректно, защото този газопровод въобще не е попадал в рамките на европейския регламент – трасето му минаваше по дъното на Черно море и през територията на Турция, която не е член на ЕС.
По-правилно ще бъде сравнението между TAP и проекта за газопровод ITGI с капацитет от 11,8 куб. м. годишно, който минава от Турция през Гърция до Италия (участъкът от тръбата Гърция – Италия получи името Poseidon). ITGI е стар проект, който наскоро решиха да реанимират. (Бел.ред. на 24 февруари „Газпром” подписа меморандум с италианската „Едисон“ и гръцката ДЕПА за доставките на природен газ от Русия в бъдещия газопровод ITGI, който ще съедини Гърция и Италия по дъното на Йонийско море )
„Маршрутите на двете тръби са почти идентични. ITGI и TAP са почти успоредни един на друг. Но ITGI е по-умен проект, защото тръбопровода ТАР решиха да прекарат и през Албания по политически причини. Тяхната логика е такава – трябва да се съшие Европа, въпреки че Албания не е член на ЕС. В ITGI съмнителните страни са по-малко“, казва Симонов.
Тук основната интрига е дали ITGI ще получи изключение от правилата на Третия енергиен пакет, ако Газпром не бъде акционер на тръбата, точно така, както това изключение получи паралелната конкурентна тръба – TAP. „Засега формално не можем да упрекнем в нищо Европейската комисия, тъй като за ITGI все още няма отказ“, казва ръководителят на Фонда за национална енергийна сигурност на Русия.
ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА АЗЕРБАЙДЖАН
Симонов обръща внимание на няколко факта, които показват двуличната позиция на Европейската комисия по отношение на почти идентични проекти, но изпълявани от различни страни.
„Историята с ТАР се наслагва върху историята с гръцката компания DESFA, която е собственик на газопреносната система в страната. SOCAR е спечелил търга за закупуването на тази компания. ЕК не казва нито „да”, нито „не” на сделката вече няколко години. А тя е в голямо нарушение на Третия енергиен пакет. SOCAR е минна компания и няма право да притежава газопреносната система. Но в ЕС не могат да кажат „не“ на азербайджанците. Затова и в ЕК отлагат решаването на този проблем. Но нищо чудно заради Иран игрите с Азербайджан малко да поохладнеят”, казва Симонов.
SOCAR
Но най-важното е, че ЕК е разрешила на азербайджанската SOCAR да запълни тръбата със собствен газ, в изключение от правилата на Третия енергиен пакет. Според европейските енергийни стандарти трябва да бъде осигурен конкурентен достъп до тръбата на европейска територия за всеки доставчик на газ.
Точно заради тези правила „Газпром” получи в газопровода OPAL (сухопътно продължение на „Северен поток“ на европейска територия) само 50% от капацитета, а другата половина на тръбата ЕС изисква да бъде запълнена с газ от друг произход. В същото време азербайджанската SOCAR ще се разпорежда изцяло с TAP, нея Европейският съюз не я принуждава да даде 50% от тръбата на конкурентите.
Най-смешното е, че други желаещи да изпомпват газ по OPAL, освен „Газпром“, няма, докато реални кандидати да подават газ по ТАР има. „Постоянно ни натискат да дадем половината капацитет на OPAL на търг. Ние сме съгласни, но желаещи няма. Казваме им – пак няма желаещи, нека да запълним тръбата. А те отговарят: „Не, ще чакаме желаещи“. Тръбата стои наполовина празна. И когато търсенето на руски газ се увеличава – а там в зимния период има пик на потреблението – ЕС си затваря очите и позволява на „Газпром“ да пуска повече по OPAL”, казва Константин Симонов.
При това, ако Европейският съюз разреши конкурентен достъп до ТАР, както това изискват правилата на Третия енергиен пакет, Русия може и да не строи ITGI, а да претендира за място в ТАР. „Русия може лесно да достави свой газ в ТАР. Готови сме да се конкурираме с който и да е производител”, смята Симонов и допълва:
„Аз разбирам логиката на Европейския съюз. На азербайджанския газ се гледа като на диверсифицираща доставка, тъй като не е руски газ. И затова ще направим изключение за тях. И защо? Защото те на са вие. Но в същото време ЕС сериозно нарушава собствената си философия на Третия енергиен пакет, която се основава на едновременния достъп до тръбата за всички желаещи.“
ТОВА НЕ Е АЛТЕРНАТИВА НА РУСКИЯ ГАЗ
Във всеки случай газопроводът от Азербайджан до южната част на Италия няма да успее да измести сериозно руските доставки на газ за ЕС. А сроковете за появата на този газ в ЕС се изместват от година на година. Първоначално се говореше за 2018 г., сега – за 2019-та.
Въпреки това вторият етап от разработката на „Шах Дениз“ (ресурсната база на TAP), оценявана през 2014 г. на 25 милиарда долара, не върви съвсем гладко. На 1 март т.г. работата по реализация на проекта е завършенаедва на 66%, съобщават от BP-Азербайджан.
„Не е ясно какво ще стане със втория „Шах Дениз.“ Има голямо изоставане и изглежда, че този проект вече оттича за след 2020 г. С оглед на общата икономическа ситуация смятам, че реално азербайджанският газ ще достигне Европа не по-рано от 2022 г.“, смята Константин Симонов.
И при това Азербайджан ще може да доставя по TANAP и TAP едва 10 милиарда кубически метра газ. Докато в същото време Русия ще доставя най-малко 130 милиарда кубически метра.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: Взгляд
Оставяне на коментар