Докато Западът оказва натиск върху Иран да се откаже от гражданската си ядрена програма, Саудитска Арабия е купила ядрено оръжие от Израел или Пакистан. За всеобща изненада, Близкият Изток се превръща в район с ядрено оръжие, доминиран от Израел и Саудитска Арабия.
През 1979 г. Израел приключи разработването на атомна бомба в сътрудничество с Южноафриканската република, чиито власти прилагаха системата на апартейд в страната. Еврейската държава никога не е подписвала Договора за неразпространение на ядрено оръжие и винаги е избягвала отговорите на въпроси, свързани с ядрената й програма.
От 1980 г. Общото събрание на ООН всяка година единодушно одобрява резолюция, призоваваща Близкия изток да се превърне в зона, свободна от ядрено оръжие. Резолюцията има за цел да насърчи Израел да се откаже от ядрените си оръжия и да попречи на други страни да се впуснат в надпревара във въоръжаването.
Иран, оглавяван по това време от шейх, също имаше програма за ядрено въоръжаване, но работата по нея започна едва след революцията от 1979 г., заради войната с Ирак (1980-88 година), и не беше интензивна. След края на войната, по време на която се сблъска с противник, притежаващ оръжия за масово унищожение, аятолах Рухола Хомейни настоя за разгръщане на производството, съхранението и употребата на ядрени оръжия.
По същото време започнаха преговори за връщането на 1, 180 милиарда долара, инвестирани в Иран за изграждането на завода за обогатяване на уран Eurodif. Те обаче не доведоха до резултат. В момента на ликвидацията на Eurodif през 2010 г. ислямската република все още притежаваше 10% от капитала. Много е вероятно днес тя да притежава дялове и в дружеството за обогатяване на уран Trikastene.
От 2003 до 2005 г. иранските преговори по ядрените въпроси ръководеше шейх Хасан Рухани – религиозна фигура, близък до президентите Рафсанджани и Хатами. В хода на преговорите европейците настояваха Иран да ликвидира подготовката и обучението по ядрена физика, за да е сигурно, че в бъдеще няма да може да рестартира ядрената си програма.
Въпреки това, след идването си на власт поддръжникът на възраждането на хомейнистката революция Махмуд Ахмадинеджад отхвърли споразумението, сключено от шейх Рохани, и отпрати последния в оставка. Той възобнови подготовката на специалисти по ядрена физика и стартира изследователска програма, насочена към търсенето на начини за производство на електроенергия с помощта на ядрен синтез или разпад, с което в момента активно са ангажирани Съединените щати, Русия, Франция, Китай и Япония.
Обвинявайки президента Ахмадинеджад „в подготовката на Апокалипсис и пришествието на Махди“, Израел започна медийна кампания за изолация на Иран. В действителност Махмуд Ахмадинеджад не споделя еврейската теория за лошия свят, който трябва да бъде унищожен и изграден отново, а идеята за постепенното съзряване на колективното съзнание, второто пришествие на Христос и на Махди и предсказанията на пророците. В същото време Мосад извърши серия от убийства на ирански ядрени учени. Западът и Съветът за сигурност на ООН налагаха на Иран все по-тежки санкции, осъществявайки неговата пълна икономическа и финансова изолация.
През 2013 г. лидерът на революцията аятолах Али Хаменей се съгласява да проведе в Оман тайни преговори с Вашингтон. Убеден, че трябва да отпусне менгемето, което задушава страната му, той предлага временен договор за срок от десет години. Според предварителните договорености, на Ахмадинеджад се забранява да издига кандидатурата си за президентските избори, а за президент трябва да бъде избран шейх Хасан Рухани. Рухани възобнови преговорите, от които бе отстранен през 2005 г. и прие условията на Запада, включително забраната за обогатяване на уран до 20%, което сложи край на изследванията в областта на ядрения синтез.
През ноември 2013 г. Саудитска Арабия организира тайна среща на представители на държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и приятелските мюсюлманските страни, в която вземат участие и служители на секретариата на ООН. В срещата чрез видеоконференция се включва израелският президент Шимон Перес. Той убеждава присъстващите в това, че израелската бомба не представлява никаква опасност, а истинска опасност може да бъде бомбата, която един ден ще изработи Иран. Саудитците уверявали събеседниците, че ще предприемат необходимите действия.
Военното сътрудничество между Израел и Саудитска Арабия не е толкова голяма новина, защото двете страни работят заедно от 2008 г. насам, когато Рияд финансира израелската наказателна операция „Лято олово“ в Ивицата Газа.
Споразумението 5+1 става известно едва в средата на 2015 г. По време на преговорите Саудитска Арабия не спира да заявява, че ако международната общност не успее да принуди Иран да се откаже от ядрената си програма, тя ще се впусне в надпревара във въоръжаването.
На 6 февруари 2015 г. президентът Обама публикува новата „Национална доктрина за сигурност“. В нея по отношение на Близкия изток и Северна Африка се казва: „Дългосрочната стабилност изисква не само използването и присъствието на американски въоръжени сили. Ние трябва да гарантираме, че нашите партньори са в състояние да се защитават сами. Ето защо ние инвестираме средства, за да опезпечим способността на Израел, Йордания и нашите партньори от Персийския залив да отблъснат всяка агресия, поддържайки се към нашата непоколебима ангажираност към сигурността на Израел, включително качественото превъзходство на неговото оръжие“.
На 25 март 2015 г. Саудитска Арабия започва срещу Йемен операцията „Решителна буря”, чиято цел е да върне на власт сваления от народната революция президент. В действителност, това е реализация на тайно израелско-саудитска споразумение за разработване на газово-нефтеното находище Руб ал-Хали.
Видео: На 26 март 2015 г. посланикът на Саудитска Арабия в САЩ Адел ал-Рубейб отказва да отговори на въпрос на CNN за плана на създаването на атомна бомба от Саудитска Арабия.
На 30 март 2015 г. Израел разполага щаб на Обединеното командване на територията на непризнатата държава Сомалиленд. От самото начало в тази кампания участват Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Йордания, Мароко и Судан, под командването на Израел. След два дни – на 1 април, на среща на върха на Арабската лига в Шарм ел-Шейх се взема решение за създаването на „Обединени арабски сили“. Официално тя прилага Договора за арабската отбрана от 1950 г. за защита срещу тероризма. Де факто, Лигата създава нов арабски военен съюз под израелско командване.
През май 2015 Обединените арабски сили под израелско командване използват в Йемен тактическо ядрено оръжие. Най-вероятно става дума за удари по подземни бункери. Видео – ТУК
На 16 юли 2015 експертът по разузнаване на Fox Business Даян Кларидж твърди, че Саудитска Арабия е купил атомна бомба от Пакистан. Видео – ТУК
На 18 януари 2016г. държавният секретар Джон Кери в интервю за CNN заяви, че атомната бомба не може да бъде продавана или прехвърляна. Той също така предупреди, че Саудитска Арабия нарушава Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Видео – ТУК
15 февруари, 2016 саудитският анализатор Дахам ал-Анзи заяви пред RT, че страната му има атомна бомба от 2 години, с която може да защити арабите и че великите сили знаят за това. Видео – ТУК
Твърденията на Дахам ал-Анзи пред RT от 15 февруари т.г., бързо разпространени от израелската служба Memri, получиха значителен отзвук в арабския свят. Въпреки това нито един политик, включително и от Саудитска Арабия, не ги коментира. И RT премахна тази информация от интернет-страницата си.
Изявленията на Дахам ал-Анзи – анализаторът, близък до принц Мохамед бин Султан, предполагат, че не става дума за стратегически ядрени оръжия (атомна или водородна бомби), а само за тактически ядрени оръжия (неутронна бомба). Всъщност, не е ясно как Саудитска Арабия „ще защити арабите” от „диктатурата в Сирия“ с помощта на стратегически ядрени оръжия. Тоест, навярно става дума за това, което видяхме в Йемен. Но нищо не е сигурно.
Малко вероятно е Саудитска Арабия, която няма никаква научна компетентност в тази област, да е произвела такова оръжие. Вероятно го е купила от страни, които не са подписали Договора за неразпространение на ядрено оръжие, като Израел или Пакистан. Ако вярваме на Даян Кларидж за това, че Исламабад е продал своето ноу-хау, то в този случай не можем да говорим за неутронно оръжие.
Независимо от това дали става дума за стратегическо или за тактическо ядрено оръжие, Саудитска Арабия е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие и няма право да го придобива. Но би било достатъчно крал Салман да заяви, че покупката се извършва от негово име, а върху такава сделка договорът не се прилага. Известно е, че правителството на Саудитска Арабия е частна собственост на краля и че бюджетът му е само част от кралската хазна. Така че можем да станем свидетели на приватизацията на ядрено оръжие – немислим досега сценарий. И този сценарий не бива да се пренебрегва.
В крайна сметка всичко подсказва, че саудитците са действали в рамките на политиката на САЩ, но са преминали допустимите граници, нарушавайки Договора за неразпространение на ядрено оръжие. По този начин те положиха основите на разпространение на ядрено оръжие в Близкия изток, в което Иран няма да може да играе ролята, към която се стремеше шейх Рохани – тази на „регионален жандарм” от името на своите англосаксонски приятели.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: voltairenet.org
Оставяне на коментар