Ливан пренебрегна собствената си конституция от май 2008 г. насам, а вече няма и бюджетен резерв. Днес държавата е изгубила всякаква посока и отново е станала лесна плячка за Израел. Провалът на операцията срещу Сирия принуди колониалните страни да търсят нова мишена. Макар че все още може да се избегне втора гражданска война, трудно би могла да се предотврати една нова инвазия.
Мишел Сулейман (вдясно) бе избран за президент на Ливан на 25-ти май 2008 г. от Камарата на представителите, в директен разрив с ливанската конституция (член 49 забранява висши държавни служител да бъдат избирани по-рано от две години, след като са престанали да заемат длъжността). Той беше въведен в длъжност не от своя предшественик Емил Лахуд, а от емира на Катар. Това се случи в присъствието на представителя на старата френска колониална власт Бернар Кушнер, който по време на встъпването седеше не в галерията, а на правителствената скамейка.
След споразумението в Доха и неконституционното избиране на Мишел Сулейман за президент на републиката през 2008 г., в Ливан не се бе случвало никакво значимо политическо събитие – поне до август 2015 г. През последните седем месеца държавата е разтърсвана от „кризата с боклука“ и съпътстващите я демонстрации, които можеха да доведат до втора „кедрова революция“; от криза на доверието със Саудитска Арабия и съюзниците й; както и от международни обвинения, насочени срещу Хизбула. Три факта, които сами по себе си изглеждат обясними и не би трябвало да доведат до сериозни последици. И все пак…
Кризата с боклука започна внезапно през месец август 2015 г. Тогава държавата не успя да поднови своя договор с компанията за износване на отпадъците. Само за няколко дни улиците бяха затрупани с боклуци, а държавата се превърна в едно огромно сметище.
Заразната смрад, носеща се из много ливански градове, в които боклукът не се извозва.
Възникнаха демонстрации, обвиняващи правителството в лошо управление. Не след дълго в центъра на Бейрут имаше хиляди демонстранти, които скандираха, че политиците също са боклуци и опустошават улиците – действие в ущърб на гражданите. Медиите започнаха да говорят за зараждането на нова цветна революция, подобна на Кедровата революция, която беше организирана от САЩ след убийството на бившия министър-председател на Ливан Рафик Харири; други медии пък заявиха, че това е продължението на Арабската пролет. В крайна сметка обаче гневът на народа утихна, тъй като уникалната за Ливан комунитарна система – наложена от Франция – определя всеки гражданин спрямо религиозната му общност и не му позволява да заеме позиция по националните въпроси.
Въпреки това, кризата не е разрешена вече седем месеца след нейното начало. Столицата и големите градове са изчистени, но в много региони боклукът продължава да се трупа и създава тягостна и погнусяваща атмосфера. Задържането на проблема има последици и за общественото здраве. Разпространяват се вируси, а почти всички граждани на Ливан страдат от периодични заболявания. Последиците са също така икономически. Туризмът – основният официален източник на средства за държавата – се намира в сериозен упадък.
Терасата на Petit Cafe в Бейрут с изглед към скалите е празна. Заведението е популярно място преди спирането на потока от клиенти от персийските държави.
Втората криза започна с отмяната на подаръка от Саудитска Арабия за ливанската армия – три милиарда долара. В действителност този „подарък“ е заплащане за това, че ливанската армия унищожи показанията на Маджед ал-Маджед при неговото арестуване на 26-ти декември 2013 г. Известният терорист беше представителят на саудитския принц Бандар Бин Султан за Леванта. За него се подозираше, че познава лично всички политици, които тайно подкрепят джихадистите. Неговите свидетелски показания щяха да поставят Саудитска Арабия в много сериозни затруднения. Затворникът обаче изглежда предпочете удобно да умре няколко дни след своето арестуване, а подробните му показания така и не бяха записани.
За да обоснове отменянето на този „подарък“, Рияд изтъкна ливанската реакция спрямо екзекуцията на шейх Нимр Бакр ал-Нимр – основна фигура в саудитската опозиция, обезглавен на 2-ри януари 2016 г. от петролната диктатура. Тъй като той беше шиитски духовник, неговата смърт предизвика вълна на негодувание сред всички шиитски общности в света, включително и тази в Ливан. Саудитска Арабия мобилизира своите съюзници, за да утвърди неотменно си право да убива всеки свой поданик, когото пожелае; Ливан плахо изрази своята резервираност. Рияд реши да тълкува това като знак за неблагодарност, с оглед на милиардите долари, изхарчени през годините в подкрепа на 14-ти март, или с други думи – на коалицията на ливанските комунитарни партии, които си сътрудничат с Израел.
Шефът на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан
Преди всичко Рияд реши да потопи ливанската икономика, като забрани на своите поданици да пътуват до Ливан и наложи същото разпореждане на Бахрейн и Обединените арабски емирства. Липсата на туристи от Персийския залив веднага хвърли банките и бизнеса в рецесия.
Третата криза се отнася до Хизбула, която от съпротивителна мрежа срещу израелската окупация на Южен Ливан постепенно се превърна в политическа партия, понастоящем част от правителството. В периода между 1982 г. и 2005 г. Хизбула е подкрепяна предимно от Сирия, но след изтеглянето на Сирийската арабска армия от Ливан, тя все повече се ориентира към Иран. В годините между 2006-та и 2013-та организацията получава значителен арсенал от Революционната гвардия на Иран. От момента, в който Хасан Рухани става ирански президент обаче, Хизбула се подготвя за откъсване и набира свои собствени източници на средства, осъществявайки връзки с ливанската и/или шиитската диаспора, предимно в Африка и Латинска Америка. След подписването на международното ядрено споразумение с Иран на 14-ти юли 2015 г., Хизбула – заедно със Сирийската арабска армия – се обяви срещу джихадистите, като междувременно с това постепенно се дистанцира от Техеран.
ТВ-каналът „Ал-Манар“ е единственото средство за комуникация на ливанската съпротива в случай на агресия от страна на Израел. Хизбула съумя да опази излъчването по време на бомбардировките във войната от 2006 г. Ако телевизионният канал бъде прекъснат, единствено западната версия относно част от събитията в Близкия Изток ще бъде достъпна до широката публика.
На 16-ти декември 2015 г. Конгресът на САЩ единодушно прие закон, забраняващ на банките да работят с Хизбула и всякакви други организации, свързани с ливанската съпротива, и се опита да спре излъчването на телевизионния канал Ал-Манар. Текстът на закона подсили предишен подобен закон от 2014 г. Министерството на финансите незабавно наложи санкции срещу Али Юсеф Чарара, главен изпълнителен директор на Спектър Инвестмънт Груп, който беше обвинен във финансиране на съпротивата. Американският закон бе последван от резолюция на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, а после и от такава на външните и вътрешните министри от Лигата на арабските държави, които определиха Хизбула като „терористично движение“.
Сега механизмът е завършен – ливанската икономика е срината, а принципите на съпротивата срещу израелската окупация са приравнени с тероризъм. Телевизионният канал Ал-Манар вече няма да бъде достъпен за ArabSat и NileSat, което сериозно ще ограничи неговата аудитория.
Вашингтон и Тел Авив разполагат с две опции – война в нейния класически смисъл (като тази от 2006 г.) или нещо по-просто и по-дискретно (като войната, от която Ливан страда между 1975 г. и 1990 г.) Последният конституционен президент на Ливан, Емил Лахуд, призовава за незабавна промяна на изборния закон, за да може следващият парламент да представлява не религиозните общества, а населението. Това е единственият начин да бъде избегната гражданска война.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: voltairenet.org
Оставяне на коментар