Макар че много пъти съм изказвал съмнения относно решенията на ЕС, винаги съм считал, че съюзът има две предимства, които са неопровержими.
Първото е липсата на алтернативи. Как иначе, ако не чрез ЕС, европейците биха подходили към промяната на климата, бежанската криза или твърдата позиция на руския президент например?
Второто предимство е моралното превъзходство. В сравнение с множеството от своите страни-членки, Европейският съюз е по-малко корумпиран и в по-голяма степен ръководен от определени принципи и правила. Докато политиката на държавно ниво е пълна с тактици, които се стремят към краткосрочни печалби, блокът има склонност да проявява по-завидна далновидност. Той създава широки коалиции и формулира стратегически политически цели. Хоризонтът му се простира отвъд мандатите на държавните парламенти.
В рамките на няколко години обаче тези предимства бяха унищожени. Лошото ръководство на кризата в еврозоната направи възможно формулирането на рационален икономически аргумент за излизане от съюза.
В петък ЕС загуби и другото си ключово предимство. Сделката с Турция е по-мръсна от всичко, което съм виждал в съвременната европейска политика. В деня, в който лидерите на ЕС подписаха споразумението, Реджеп Ердоган разкри всичко: „Демокрация, свобода и върховенство на закона… за нас тези думи вече нямат абсолютно никаква стойност.“ В този момент Европейският съвет трябваше да прекрати разговорите с турския премиер Давутоглу и да го изпрати обратно у дома. Но вместо това, те сключиха сделка – пари и много повече от това, в замяна на помощ за справяне с бежанската криза.
Турция ще пресели около 72 000 бежанци в ЕС – в замяна „един за един“ срещу всеки незаконен имигрант, който турците заловят по контрабандните лодки в Егейско море. ЕС пък плаща на Турция шест милиарда евро и отваря нова глава в преговорите за присъединяване на нови страни-членки – с държава, чието ръководство току що отрече демокрацията. Освен това съюзът е на път да позволи безвизово пътуване на 75 милиона турци. ЕС не само продаде душата си, но и сключи доста лоша сделка.
Не съм в позиция да отсъдя дали тази сделка се придържа към Женевската конвенция и останалата част от международното право. Предполагам, че Европейският съвет се е подготвил да защити своето решение в съда. Но дори ако тази сделка бъде отсъдена като законна, имам съмнения дали тя ще може да бъде осъществена. Ще бъде интересно да видим дали ЕС ще отстъпи от обещанията си пред Турция, в случай че Анкара се провали.
Дори сделката да бъде осъществена напълно, тя няма да облекчи положението. Очакваният брой на бежанците, които си проправят път към ЕС, е много по-голям от договорените с Турция 72 000 души. Немски мозъчен тръст направи анализ на потока от бежанци за тази година и стигна до извода, че това са между 1 800 000 и 6 400 000 души. Второто изчисление показва най-лошия развой на събитията, който би включвал голям брой хора от Северна Африка. Затварянето на западния балкански маршрут – от Гърция през Македония, Сърбия, Хърватия, Словения, а оттам в Австрия и Германия – донесе краткосрочно облекчение за европейците на север, но съществуват множество алтернативни маршрути, по които бежанците могат да се отправят. Те могат да преминат през Кавказ и Украйна или през Средиземно море, Италия и Испания. Ако държавите затворят своите граници, те не намаляват потока от бежанци, а просто го отклоняват. Това е класически пример за политиката да се справяш с проблем, като влошаваш положението на съседа си. Става ясно, че координирането на бежанската политика не е по силите на ЕС. (цитираното изследване беше публикувано в Мемория и можете да го видите ТУК – бел.ред.)
Един от най-забележителните случаи на едностранно затваряне на границата е този с Австрия. Държавата отново ще въведе контрол на основните си гранични пунктове с Италия – по магистралата Бренер. Това е един от най-натоварените маршрути между Южна и Северна Европа. Веднъж щом бежанците пристигнат в Италия, можете да очаквате още действия по нейните северни граници. В този момент може да разчитате, че Франция, Швейцария и Словения също ще подновят своя граничен контрол. В този случай Италия ще бъде откъсната от шенгенската безвизова зона за пътуване, на която тя е член, а Шенген ще се превърне в малък клуб на северни европейски държави – евентуално модел за бъдеща еврозона. Това ще е първата стъпка към фрагментирането на ЕС.
Сделката с Турция ще окаже влияние и на дебата за британския референдум. Не мислите ли, че хората, които подкрепят излизането на Великобритания от съюза, ще имат мнение относно свободното пътуване на 75 милиона турци? Това настрана, тази сделка ще бъда мразена от всички загрижени за демокрацията и човешките права хора. Същото се отнася и за всеки, който се страхува от превъзходството на Германия в ЕС, тъй като всичко започна от Ангела Меркел. Немският канцлер се нуждаеше от сделката, за да излезе от ямата, която тя сама си изкопа. Отварянето на германските граници, което направи бежанската криза неразрешима, бе нейно едностранно решение.
Трудно е казусът за излизането на Великобритания от ЕС да бъде напълно рационален. Но когато Европейският съюз губи своето морално превъзходство, не бива да се изненадваме, че хората започват да изказват съмнения какво той въобще представлява и за какво им е необходим.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Finansial Times
Оставяне на коментар