Капаните на фармацевтиката

Интервю на Евгения Ковда с Бен Голдейкър

– Книгата ви в действителност е първото журналистическо разследване за фармацевтичната индустрия днес. В кой момент, според Вас, фармацевтиката изведнъж стана Big Pharma – корпорация с огромен оборот и печалби?

– Не мисля, че съм първият, който  пише за това, моята книга просто е най-новото по темата; проблемите, за които пиша, са поставени много отдавна, но преди те бяха обсъждани само в академичната литература при закрити врати и малко излизаше извън рамките на тези врати. Единствената ми заслуга е, че съм ги формулирал и представил в достъпна форма за широката публика. Моята книга се отличава и с факта, че съм изнесъл много техническа информация за това как например могат да бъдат организирани клиничните изпитания и че резултатите им са очевидно безсмислени. Бях много увлечен от самия процес на проучване на въпроса как медицинската наука може да се окаже до такава степен изкривена от дребни на пръв поглед неща.

Що се отнася до появата на страховитата Big Pharma, не мисля, че някога е съществувал „златен век” на фармацевтиката, по-скоро обратното – ние се движим бавно към него. Но пътят към подобряване на научните стандарти в областта на медицината ще бъде много дълъг и бавен.

Медицината има много сериозен публична фасада – като дисциплина, базираща се на доказани научни факти, но в действителност не е възможно да съответства на такива стандарти, и не само заради натиска на фармацевтичните гиганти. В медицината има колосален дефицит на амбиция. Освен това, както съм написал и в книгата, съществуват много юридически ограничения, които не позволяват провеждането на прости медицински експерименти. Мисля, че днес ситуацията изглежда особено безнадеждна само защото се научихме по-добре и по-ясно от преди да разпознаваме недостатъците в медицината.

– Пишете подробно за проблемите на фармацевтичната индустрия: корупция сред лекарите, прикриване на резултати  от клинични изследвания или тяхната фалшификация – и предлагате конкретни решения. Но ако се вгледаме в картината от друга страна –  мислите ли, че ако на фармацевтичната индустрия се отнеме възможността да извлича невероятни печалби, то много проблеми ще изчезнат от само себе си? Все пак ще изчезнат стимулите да се крие информацията за едно или друго лекарство и да се подкупват лекарите?

– Често съм чувал предложения да се зачеркне финансовият стимул във фармацевтичната индустрия. Това на теория е една прекрасна идея, но не мога да си представя как може да се реализира на практика. Първо, не мога да си представя как е възможно да се национализира такава световна индустрия, а от друга страна, не съм сигурен, че правителствата ще бъдат много по-ефективни в стимулирането на иновациите в медицината. Така че аз размишлявам в по-реални измерения, които могат да се приложат днес. Мисля, че е напълно достатъчно да се приемат закони, които да забранят скриването на резултатите от клинични изпитвания и да разрешат провеждането на по-прости и евтини клинични изследвания в публичния сектор, които, от своя страна, ще помогнат да се тестват  резултатите от изследванията на фармацевтичните компании. Тогава лекарите и пациентите ще са наясно с реалната ситуация и ще могат да  вземат решения. Сега фармацевтичните компании инвестират милиарди долари в маркетинга и чрез измама принуждават лекарите да предписват много скъпи и често не най-ефективни лекарства. И те го правят, защото нямат конкуренция – в действителност, те са единственият доставчик на информация. Но предполагам, че няма да е толкова сложно да се противостои на ангажирания комерсиален пиар, и това със сигурност ще е много по-евтино и по-бързо, отколкото да се отиде към изключително спекулативния модел на национализация на фармацевтичните компании.

– Как ще работи алтернативната система на клинични изследвания, която описвате?

– Имаме нужда от независими клинични изследвания, повтарящи тези, които извършват фармацевтичните компании, за да се провери тяхната достоверност. В страни като Великобритания, където има универсално здравеопазване, би било логично и изгодно да се провеждат независими експерименти от този вид, в резултат от което държавната медицина само ще работи по-добре и по-ефективно. Тоест, тук дори не са нужни големи бюджетни инвестиции – точно обратното, това може да доведе до икономии.

Що се отнася до забраната за задържане на резултатите от изследвания, това трябваше да бъде решено отдавна –  на законодателно равнище, разбира се. Изглежда много трудно глобални корпорации да бъдат задължени да се отчитат пред Европейската агенция по лекарствата (EMA), но преди да се мисли как да бъдат въведени санкции срещу фармацевтичните компании, може просто да пробваме да ги попитаме, да им предложим различен модел. Още утре ЕМА може да каже на всички компании, които предоставят лекарства на европейския пазар, че трябва да представят доклади за клиничните си изследвания. И ако някой откаже, да попада в специален черен списък, който да бъде достъпен за лекари, пациенти, журналисти. Така много по-лесно ще се ориентираме в лекарствата.

–  Тоест, смятате, че самата репутация на институцията може да промени нещо?

– Да, разбира се! Дори самият акт на публично запитване към компаниите и техният публичен отказ за предоставяне на информация може да бъде доста тежко наказание. Все пак медицината се основава на научни знания, и представето си, че ЕМА – вторият най-голям регулатор в света, поиска да публикува всички изследвания, а някоя от най-големите фармацевтични компании откаже това. Това ще бъде сериозен знак „STOP” за лекари и пациенти. Така че не е задължително веднага се мисли за промяна в законодателството, за това кой е виновен и кого да вкараме в затвора, достатъчно е прост да апелираме за репутация – като за начало.

– Но това може да работи в случай, че цялото общество се състои от отговорни граждани, които задължително следят новостите в медицината и взимат информирано решение, когато се нуждаят от едно или друго лечение. А за обикновения човек всичко това е утопия.

– Да, разбира се, не всеки човек е толкова отговорен, но затова съществуват и лекарите, които могат да взимат такива решения. Например, аз работя в медицинския център в Оксфорд и моята работа се заключава в това да помагам на лекарите да се ориентират в резултатите от клиничните изпитвания. И това, колкото и да е странно, хич не е лесно, а да не говорим за обикновените пациенти.

– Пишете, че един от основните проблеми е в това, че независимо от големия успех на книгата Ви, фармацевтичната индустрия просто я игнорира, заявявайки: това, което пишете, са известни проблеми и всички те са в миналото.

– Да, това беше първата реакция на PR-отделите на фармацевтичните компании за моята книга.  Като цяло, конкретните представители на фармацевтичните компании – изследователи и медицински работници – са предимно хора с добър морален компас, но административната част на компаниите – това са най-вече бюрократи, които са загрижени единствено за това всичко да бъде повече или по-малко в рамките на закона. Те не се интересуват от ефективността на едно или друго лекарство или метод на лечение и често са отговорни за манипулиране на фактите в името на печалбата.

Най-ужасната и позорна част от фармацевтичната индустрия – това са PR и маркетинговите отдели. Те развалят репутацията на цялата индустрия и на достойните хора, които работят в нея. По-специално имам предвид Асоциацията на британската фармацевтична промишленост. Те се държат така, сякаш сме в средата на 80-те години, вярвайки, че старата схема им върши работа. Пускат прессъобщения, публични извинения – намират си някой конкретен виновник и след това заявяват, че проблемът е решен и всичко вече е в миналото. Имам усещането, че си мислят: никой не може да използва интернет и не е в състояние да провери дали това е истина или лъжа. За тяхно дълбоко нещастие – можем, и още как.  Да кажем, те твърдят, че информацията за клиничните изпитвания вече не се укрива, но докато ровите в интернет, вие ще забележите, че това не е вярно.

Моята книга е публикувана във Великобритания преди две години и наистина нищо не се е променило, а много често и резултатите от тестването на медикаменти, които вече са на пазара, не са известни. Бях изключително изненадан и разочарован от реакцията на фармацевтичната индустрия,  че всичко, за което говоря в нея, е останало в миналото. Това са някакви наистина тромави и детски лъжи.

Затова и измислихме All Trials – глобално движение, което стана възможно благодарение наизлизането на книгата и всичките нелепи откази на фармацевтичните компании да признаят обвиненията. Сега имаме повече от 85 хиляди членове, които вярват, че всички резултати от клинични изследвания трябва да бъдат открити за обществеността. Кампанията набра голяма популярност благодарение на широкото отразяване в медиите. Сега компаниите не могат да избягат от безсрамната си лъжа. Интересното е, че по-голямата част от научните и академични институции във Великобритания, Европа и дори в Америка също подкрепят нашето движение срещу укриването на резултатите от клинични проучвания.

– Поразително е, че фармацевтичните компании харчат толкова много пари за маркетинг и връзки с обществеността, и при това толкова некомпетентни.

–  Наистина е парадокс. Всъщност, мисля, че тук нещата опират не толкова  до некомпетентност, колкото до морално остарелия им подход. Струва ми се, че те не разбират как е устроен съвременният свят. Мислят, че ако успешно лобират в Конгреса във Вашингтон и купуват лекари, то никой няма да разбере и няма да се вълнува какво се случва в действителност с лекарствата. Но тези времена вече приключиха.

– Може ли изобщо маркетингът в медицината да бъде етичен? Нима е нормално подходът към продажбата на ново лекарство срещу рак да е същият като продажбата на нов модел автомобил?

– Съдейки по въпроса ви, Вие стe пуритан, и аз Ви разбирам – аз също съм пуритан. Най-важното нещо в медицината е да се вземат решения на базата на най-достоверните изследвания. Ясно е, че същността на маркетинга е да рекламира определено лекарство и априори това е много ангажирана дейност, но не винаги означава измама. Понякога просто се преувеличава ефективността на дадено лекарство, сравнено с друго. Проблемът е, че други лекарства, подобни на  рекламираното, могат да бъдат и по-евтини, и по-добри.

Не мисля, че маркетингът във фармацевтичната индустрия трябва да бъде забранен, просто не трябва да бъде единствен източник на информация. Ужасното е, че повечето лекари сами се занимават с изучаването на едно или друго лекарство, което предписват, защото, когато завършат Факултета по медицина и започнат практика, над тях вече не е авторитетната фигура на професора, който да им подскаже кое лечение е най-добро за депресия, сърдечно заболяване и пр. Налага им се сами да следят пазара на лекарства – и те правят това с десетилетия.

Друг проблем е в това, че лекарите получават формално образование  в самото начало на кариерата си, докато фармацевтиката не стои на едно място, в тази област има напредък. Затова смятам, че формалното образование на лекарите трябва да продължава през  целия им професионален път и за това трябва да бъдат осигурени средства от държавния бюджет. Сега има различни курсове за повишаване на квалификацията, но на лекарите обикновено предлагат сами да плащат за тях от джоба си и като резултат те често посещават  „безплатни“ семинари на фармацевтични компании, тъй като за удължаване на лиценза на практикуващ лекар се изисква да посетят определен брой семинари всяка година. Съответно, те се запознават с много тесен кръг от нови лекарства – изгодните за съответната фармацевтична компания. Ако на лекарите бъде предоставена алтернатива на тези корпоративни семинари, то дезинформацията, разпространявана от корпорациите, може да бъде преодоляна.

– Относно дейността на лицата, подаващи сигнали, които споменахте като аспект на борбата срещу фармацевтичните компании: как да се насърчат по-голям брой служители да информират обществеността за неетични практики на работодателите си, тоест, да унищожат корумпираната система отвътре?

– В Америка, например, информаторите получават процент от спечеления съдебен иск срещу компанията, за която работят, така че те имат шанс да станат мултимилионери в случай на победа. Но това са уникални случаи, разбира се. За съжаление, информаторите обикновено завършват доста зле, защото не са добре защитени от преследване. Затова все по-често тези, които се решават на подобни действия, са доста странни персони. И да, наистина трябва да сте луд, за да го направите. А във Великобритания няма такъв финасов стимул, като в Америка – и това се случва все по-рядко.

– Мислите ли, че съществува някакъв заговор между всички членове на Big Pharma, за да не се допуснат никакви промени и да се запази статуквото?

– Не мисля, че проблемът е в заговора. По-скоро вина има бюрократичната система. Нали знаете, преди около година  в интернет стана популярна следната игра: множество разноcветни кутии с различни оттенъци в диапазона между зеленото и розовото трябва да бъдат подредени така, че цветовете плавно да преминават от зеленото вляво към розовото вдясно. Изглежда много лесно, тъй като цветовете са толкова различни. Но в действителност се оказва много сложно, защото лесно можете да се объркате в преходните нюанси и е трудно да се улови разликата в цветовете. Подобна е ситуацията днес с медицината: във фармацевтичните фирми работят невероятен брой хора, които по невнимание правят неголеми грешки, но всички те заедно се слепват в една снежна топка, и вече не е ясно къде е зеленото и къде – розовото. И става все по-сложно да се разбере кое къде е. Това е малко тромава метафора, но ме разбрахте, надявам се.

– Що се отнася до медицината като цяло, как може тя да съществува на пазарен принцип? Странно е, когато ни предлагат да избираме застраховка от сто възможни опции, все едно това е шопинг в мола.

– Здравеопазването изисква страшно много пари и аз не смятам за проблем това, че то лежи на паричната плоскост. Не мисля, че може да се отделят парите от здравеопазването. Това е просто един начин за организиране на ред в обществото. Проблемът е как да направим така, че парите, или по-точно – цените, наистина да отразяват качеството и ефективността на услугите или лекарствата. Надявам се, че постепенно се движим към тази цел.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: The Prime Russian Magazine

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК