Интврвю на Цеца Христова с Владимир Чуков за Мемория
– Г-н Чуков, как ще коментирате това, което се случи днес в Брюксел?
– Трагична, покъртителна ситуация, която наистина представлява удар в сърцето на Европа. За съжаление, множество факти и данни, които излизаха напоследък, в някаква степен обуславяха това, което можеше да се случи, тоест, най-трагичното, най-тежкото. Основният факт, който трябва да ни наведе на подобен тип разсъждения, тоест, на мотивацията „Защо сега?”, е арестът на Салах Абдесалам, който, както знаете, е един от участниците в атентатите от 13 ноември в Париж. Тоест, ясно трябва да се направи връзка между Франция и Белгия.
Още ноември месец споменах, че Белгия е тилът на Франция по отношение на тези атентати. Големият въпрос е защо Белгия е тилът, след като очевидно има гета и цели квартали като Моленбек, в които хора от типа на Абделхамид Абауд и Салах Абдесалам са живели и са се чувствали спокойни поданици на белгийския крал. Тоест, как до този момент белгийци правиха атентати във Франция? Между другото, много важен, основен компонент тук е, че Белгия е държавата с най-много джихадисти на глава от населението в цяла Западна Европа. А това много ясно подсказва, че имаме провален модел на интеграция. И другото е допускането на огромни, огромни гета, в които белгийската държава просто няма поглед, няма контрол, няма нищо.
– А защо няма поглед и контрол, нямат ли там достъп службите за сигурност?
– Тук вече се намесва един критерий, за който ние много отдавна сме говорили. Критерият „права на човека”, симпатии, толерантност, либерална Европа и респективно – хора, които са злоупотребили с подобен тип гостоприемство.
Буквално преди броени дни аз изнесох данни от арабски медии, според които в белгийски бежански лагер се пеят химни на „Ислямска държава”. И тези хора, които са симпатизанти на „Ислямска държава”, се противопоставят, сблъскват се с хора, които са симпатизанти на проправителствени милиции в Сирия. Тоест, войната от Сирия се пренася на белгийска територия. Естествено, в рамките на бежанския лагер. Това също е поредното доказателство, че белгийските власти очевидно не отделят достатъчно внимание на процесите, които текат там. Това са хора – и едните, и другите – които чакат да получат статут на бежанец в Кралство Белгия. Тоест, това, което виждаме днес, до голяма степен прилича на онова, което видяхме и на 13 ноември във Франция. Само че ако във Франция това беше привнесен джихадизъм, то сега този е собствен, роден, белгийски джихадизъм, следователно, това най-вероятно са белгийци. Или пък хора, които са част от клетките, задействани вследствие на ареста на Салах Абдесалам. В Белгия, която е столицата на Европа и на НАТО, благодарение на толерантността бяха създадени политически субекти, които някак си не се вписваха в понятието „сигурност”. Там, например, както и в Холандия, се създаде т.нар. „Ислямска лига” – хора, които проповядват шериата. Това са наслоени с години процеси, компоненти, които, за съжаление, в един момент просто трябваше да избуят. Тези хора не могат да разберат понятията „толерантност” и „права на човека”, те золупотребяват с тях.
– Значи няма реална представа за нивото на организираност на терористите, за да се стигне дотук и да не може да им се противостои?
– Или нямат реална представа, или просто си затварят очите. Все пак да кажем, че антитерорист номер 1 в Европа се нарича Жил де Кершов – белгийски полицай (координатор на ЕС по борбата с тероризма, бел.ред.). Той е човекът, който идваше тук и правеше стратегии, даваше наставления как да се противопоставим в Европа на радикалния ислям, на „Ислямска държава”. И в същото време на негова територия, в неговата родина, вижте в момента какво става. Това е всъщност трагичното – тези, които са призвани да координират, допускат очевидни грешки на собствената си територия.
– Каква е целта на терористите, освен очевидната – да убият колкото се може повече хора?
– Това е част от схемата на всяка една подобна терористична организация, било то Ал Кайда, било то „Ислямска държава“. Първо, това е акт на отмъщение, според мен. И доказване, че те имат влияние да ударят своите противници когато искат и където искат. Това е характерно за „Ислямска държава“ и за подобен тип организации (ние все още не знаем дали е тя) – обикновено се цели да се предизвика възможно най-широк медиен отзвук и психологически натиск. Тоест, целят се невинните граждани, като презумпцията естествено, е: както вие, кръстоносците, убивате нашите невинни хора, така и ние ви го връщаме. Това елементарният, дивашкият, изключително нецивилизованият прочит на подобен тип взаимоотношения. Става въпрос за терористи, които, са едно изключително голямо малцинство в ислямската общност. Мюсюлманите по света са милиард и 600 милиона, а „Ислямска държава” има твърди последователи около 2-3 процента. Ако ги съпоставим в относителна стойност, това прави няколко десетки милиона.
– Според Вас пренебрегна ли Европа предупрежденията, че бежанската вълна ще докара много обучени терористи на нейна територия?
– Определено. Аз самият разпространих подобен тип доказателства и материали. В това число журналистическо разследване на един ваш колега американец, който засне хора, които са били бойци на страната на „Ислямска държава“, на Джабхат ан-Нусра или на проправителствените милиции, заснети в позата „муджахидин”, а след това и като „бежанци” в Германия, Холандия, Белгия. Това е повече от очевидно, повече от доказателство, че има такива хора, които освен да боравят с оръжие, не могат да правят нищо друго.
– Да, но ето днес отново се чуват гласове, че този акт не бива да повдига отново антимигрантски настроения. Според Вас, след днешния ден ще има ли промяна в позицията на Брюксел за мигрантската политика?
– Според мен би трябвало да има поне затягане на мерките в самата Белгия, тъй като първото задължение на всяко едно национално правителство е да защити народа си, да гарантира неговата сигурност. Нещо, което на този етап не се вижда да е сторено. Тук ще видим сблъсъка между необходимостта от гарантиране на националната сигурност и съответно, нашата обвързаност като европейски държави, които са страна по Световната конвенция за статута на бежанците.
– Какво трябва да се направи оттук нататък по отношение на сигурността в Европа, макар че, изглежда, е много късно вече?
– Мисля, че всяка една държава трябва да има своя собствена стратегия, т.е. – какво се прави? Да се локализира рисковия контингент и да се определи нивото на риск, което той носи. Това са куп оперативни мероприятия, които трябва да бъдат реализирани от службите. Очевидно трябва да се обърне много сериозно внимание на подготовката на кадрите, те да бъдат финансово обезпечени. Много са нещата, които трябва да се имат предвид, особено на базата на новата ситуациу, която имаме в Европа.
– А има ли от какво да се страхуваме тук, в България?
– България не е Белгия, но в никакъв случай не бива да си затваряме очите и да казваме, че тук няма такива неща. Борбата с тероризма е въпрос на национална стратегия, която трябва да носи нашето собствено, национално, българско клеймо.
– Може ли да се търси нещо общо с атентатите в Турция, или става дума за съвсем различни цели на терористите?
– Турция е обект на атентати от три основни субекта, основно от прокюрдските субекти. Но последният атентат в Истанбул стана точно на такава голяма, широка търговска улица и в него можем да открием елементи, характерни за „Ислямска държава”. Но, пак казвам, всяка една държава си има своя собствена специфика и работата на правителството и на службите е да открият и дешифрират опасностите и начина, по който да бъдат неутрализирани.
– Как очаквате оттук нататък да се развият събитията и решенията на политическо ниво?
– Не мисля, че ще има преразглеждане на сделката Турция-ЕС. Но според мен ще се даде поредният тласък за изграждане на практическата част на антитерористичната стратегия на ЕС. Ето, изгради се такъв център, изгради се европейско разузнаване, но поне на този етап не виждам голяма ефективност. След 13 ноември в Париж и 22 март в Брюксел е очевидно, че това по-скоро са пожелания, отколкото практически мерки.
Трябва да има много добра, перфектна координация между партньори, които наистина са такива в рамките на нашия 28-членен Европейски съюз. Координация и обмяна на мнения не само по форумите, а реална координация, която наистина да бъде ефективна.
– Споделяте ли мнението на Ваши колеги, че това, което се случи днес в Брюксел, е само началото?
– Винаги се казва така. Но нека да кажем и друго – че това е началото на една по-сериозна координация и много по-сериозно противопоставяне. Тероризмът е социално явление, което няма как да бъде изкоренено. Въпросът е да бъде ограничено, да бъде овладяно така, че хората, които живеят на територията на Европейския съюз, да чувстват истинската закрила от страна на своите правителства.
Оставяне на коментар