
Акад. Сергей Корольов и Юрий Гагарин след първия в света полет на човек в космоса с кораба „Восток“.
По времето на Сталин той е заточен в златните мини на лагерите на ГУЛАГ. Става дума за Сергей Корольов, изобретателят на ракетите „Союз“. Приживе за неговата биография не се знаело почти нищо – той работел в пълна секретност. Едва след смъртта на Корольов Съветският съюз наистина оценява заслугите му за космическия отрасъл. Той умира преди 50 години.
„Всеки може да направи нещо сложно. Нашите действия се определят от простотата „- съветският конструктор Сергей Корольов е действал в съответствие именно с този принцип. До смъртта си той проектира ракети и космически кораби, много от които били гениално прости и затова и много ефективни. Полетът на една от тези ракети бележи раждането на космонавтиката: през октомври 1957 г. Съветският съюз изстрелва своя „Спутник-1“ – първият изкуствен спътник на Земята.
Това беше грандиозен триумф в разгара на Студената война, но не и за конструктора. Защото името на Сергей Корольов не е било известно нито в родината му, нито зад граница. Докато Вернер фон Браун – ръководител на отдела по разработването на ракети в НАСА, бързо се превръща в нещо като поп-звезда, неговият не по-малко успешен съветски съперник е бил своеобразен „фантом“.

На 21 август 1957г. от космодрума Байконур е изстреляна успешно първата в света междуконтинентална балистична ракета R-7, създадена от Сергей Корольов.
„Разговорите за него започнаха едва след старта на „Спутник 1“ – разказва Герхард Ковалски – автор на множество книги, посветени на руската космическа програма – Неговата кандидатура трябваше да бъде издигната за присъждане на Нобелова награда. Попитали Хрушчов кой е разработил „Спутник 1“, а той отговорил на Нобеловия комитет: „Спутник 1″ е създаден от целия съветски народ. От това Корольов бил много, много ядосан.“
По времето на Сталин – в рудниците
Сергей Корольов е роден през 1907 г. в малък град в Украйна. Той се интересувал от аеронавтика, посещавал Техническия университет, а след това работил в самолетостроенето. Но няколко десетилетия преди старта на „Спутник“ неговата кариера се срива, още преди да е започнала.
„Той работил в един институт – разказва Герхард Ковалски. – Там бил оклеветен от някакъв инженер, който му завиждал, след което го изпратили в сталинския ГУЛАГ в Колима – в златоносен рудник. Все пак, за щастие, за него се сетили – той се оказал нужен на Андрей Туполев, който също е бил жертва на сталинските репресии, макар че на него му било позволено да работи в конструкторско бюро. Туполев ходатайствал за връщането на Корольов в Москва и той започнал да работи над стартови ускорители за самолети“.
След Втората световна война Сергей Корольов пътува до Германия в търсене на останки от ракети на Третия райх. В град Куксхафен присъства на изпитателния пуск на немските ракети V2 от британци и моментално забелязва слабостите в немската конструкция. Заема се с разработката на собствени ракети и за няколко години създава легендарния „Союз“.
На 12 Април 1961 именно тази ракета отвежда Юрий Гагарин в космоса – той стана първият човек в околоземна орбита. От тогава „Союз“ е доработена съвсем малко и дори сега космонавтите летят до Международната космическа станция с ракетите на Корольов. За това време са пуснати почти 2 хиляди „Союз“-а, извели в орбита както хора, така и спътници.

Юрий Гагарин на борда на Восток-1, 12 април 1961 г.
„Корольов става, така да се каже, създател на съвременната руска космонавтика, на съветската космонавтика. Всичко, което съществува днес, е създадено практически още при Корольов. От тогава в тази сфера цари затишие. След неуспеха на лунната програма руснаците изгубиха първото си място в космонавтиката и така и не успяха да си го отвоюват обратно”, пише Ковалски.
Посмъртна слава в СССР
Безсмислено е да се разсъждава какъв можеше да е резултатът от съперничеството в изследването на Луната, ако Корольов не беше починал на 14-ти януари 1966 г. по време на операция от злокачествен тумор. Веднага след смъртта му името му е разсекретено и Корольов е погребан с почести в Кремълската стена. Сега Русия работи с всички сили над нова ракета – но и половин век след смъртта на Корольов той няма реален наследник.
Паметникът на Сергей Корольов в град Корольов (бивш Калининград), преименуван в негова чест през 1998г. и считан за руска космическа столица
Както пише Герхард Ковалски: „Той беше отговорен за цялата програма, беше организатор, вдъхновител и отчасти главен конструктор. Можем да кажем, че заедно с него през 1966 г. умря и съветската космическа програма”.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: Deutschlandradio
Днес направих два несполучливи опита да публикувам коментар към този пост. Не разбирам каква е причината.
Това не е вярно. Корольов не е космонавт, а конструктор. А Нобел се дава само на живи хора.