През последните две години на световния пазар на енергоресурси се извърши преврат. На първо място, значително се промениха търсенето и предлагането, а след това се промениха и търговските потоци, след което цените на петрола се сринаха. Тези промени поставят под въпрос всички принципи на геополитиката в областта на петрола.
МИТЪТ ЗА ЛИПСАТА НА ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИ
Икономическият спад в западните страни и в някои развиващи се страни доведе до спад в търсенето на енергоизточници, докато в същото време в азиатските държави се наблюдаваше растеж. Така търсенето в световен мащаб продължаваше да расте. Що се отнася до предлагането, нито една страна-производител не намали добива си и страни като Китай, които имат значителни стратегически резерви, успяха да ги увеличат. В резултат на това предлагането превиши търсенето.
Това твърдение обаче е в противоречие с утвърденото през 2000-те години мнение сред учени и индустриалци. Според него световното производство е достигнало своя връх и светът ще се сблъска с недостиг на енергийни ресурси, в резултат на което някои страни ще прекратят своето съществуване и ще започнат войни за енергоизточници.
След завръщането си в Белия дом през януари 2001 г. Дик Чейни сформира работна група за разработката на национална политика в областта на енергетиката (National Energy Policy Development — NEPD), наречена от Washington Post „тайното общество“. В условията на дълбока секретност президентските съветници изслушват доклади от ръководителите на големите фирми в този сектор, най-известните учени и ръководителите на специалните служби. Те стигат до заключението, че няма никакво време и преживяемостта на икономиката на САЩ трябва да бъде гарантирана от Пентагона по пътя на овладяване на ресурсите в „големия Близък Изток“. Не е известно кой е участвал в тази група, какви данни са използвани и как се е стигнало до това заключение. Всички документи са били унищожени и никой не знае до какви статистически данни са имали достъп членовете на групата.
Именно тази група препоръчва да се отприщи войната срещу Афганистан, Ирак, Иран, Сирия, Ливан, Сомалия и Судан, а решението за това беше взето от Джордж Буш на 15 септември 2001 г. на срещата в Кемп Дейвид.
Спомням си, че на конгреса на AFPO в Лисабон слушах речта на главния секретар на работната група на Белия дом. Той представи доклад за проучванията по открити местонаходища, за неизбежността на „пика на Хуберт“ (термин, въведен от геофизика М. Кинг Хуберт, който означава максималното световно производство на нефт, след което задължително следва спад на добива) и за мерките, взети в САЩ за намаляването на консумацията на енергия. Тогава бях завладян от неговата преценка и убедителност.
Въпреки това, с течение на времето стана ясно, че този анализ е напълно погрешен и първите пет войни (срещу Афганистан, Ирак, Ливан, Либия и Сирия) от тази гледна точка са били безполезни, въпреки че продължават и до днес. Но тази преценка в прогнозата не трябва да ни изненадва, защото тя е следствие на „груповото мислене“. Определена група от хора винаги се обединява около някаква идея, в която никой не смее да се съмнява заради риска да излезе глупак. Това е закон на конформизма. В този смисъл, съветниците на Белия дом се оказаха пленници на теорията на Малтус, която през XIX в. доминира в англиканската култура. Според теорията на Малтус населението на Земята се увеличава в геометрична прогресия, а ресурсите – в аритметична. Така с времето за някои ресурсите стават недостатъчни.
Със своята теория Томас Малтус е целял да опровергае теорията на Адам Смит, според който свободният пазар е саморегулираща се система. В действителност пастор Малтус е търсил чрез своята така и недоказана теория потвърждение за отказа си да помага на бедните измежду своите енориаши. Защо да се хранят тези хора, ако утре техните деца така или иначе ще умрат от глад? „Осите“ в американската политика бяха силно представени в правителството на Джордж Буш, в него имаше много представители на петролната индустрия, като се започне с вицепрезидента Чейни – бивш ръководител на доставчика на нефтено и газово оборудване Halliburton.
И ако петролът не е възобновяем източник на енергия, и следователно, в един момент свърши, нищо не пречи да мислим, че краят е близо. През 2001 г. се говореше само за нефта от саудитски тип, който се бяха научили да пречистват. А нефтът на Венецуела, чиито резерви са достатъчни, за да покрият нуждите на света за една година, се считаше за неподходящ за производство.
След това се стигна до заключението, че теорията за „човешкия фактор като причина за глобалното затопляне“ не е по-състоятелна, отколкото теорията за „петролния пик“. То изхожда от същата тази теория на Малтус и, освен това, позволяваше на своите поддръжници да се обогатяват чрез Климатичната борса в Чикаго, търгуваща с квоти за емисии на парникови газове. Тази идея се разпространяваше сред населението с цел да се намали потреблението в западните страни на енергия от въглеводороди, и следователно, светът да се подготви света за това, че петролът ще бъде малко и ще струва скъпо.
КРАЯТ НА ИЗКУСТВЕНИТЕ ЦЕНИ НА ПЕТРОЛА
Увеличаването на цената на барел петрол до 110 долара изглеждаше, че потвърждава изводите на групата на Дик Чейни, но внезапното му падне до 35 долара за барел показа, че те не са били верни. Както и през 2008 г., спадът започна след приемането в Европа на антируските санкции, което дезорганизира международната търговия, доведе до разместването на капитали и като резултат спекулативният нефтен балон се спука. Този път ниските цени бяха подкрепени и от Съединените щати, които видяха в това допълнително средство за срив на руската икономика.
Падането на цените се засили още повече, когато от това стана заинтересована и Саудитска Арабия. Насищайки пазара със своя петрол, Рияд започна да поддържа цени в диапазона от 20 до 30 долара за барел нефт от марката Arabian light. Това направи нерентабилни инвестициите в алтернативни източници на енергия и гарантира на Рияд власт и високи доходи за години напред. Саудитска Арабия успя да убеди партньорите си в ОПЕК да поддържат този курс. Членовете на картела решиха да спасят властта си в дългосрочен план, дори и на цената на драстично намалени приходи в рамките на няколко години.
Миналата година ръководителите на най-големите западни петролни компании се обявиха за намаляване на емисиите на CO2. Те очакваха да получат държавна подкрепа за развитието на алтернативни енергийни източници. Днес ниската цена на петрола лишава тези инвестиции от възвръщаемост.
Като резултат, поддържаният от Вашингтон спад в цените, насочен срещу Москва, се обърна срещу него. Ако работните места в енергетиката са намалели с 250 хиляди за последните две години, то половината от тях са в Съединените щати. 78% от петролните платформи бяха затворени. И въпреки че спадът в производството не е толкова драматичен, това не променя факта, че САЩ вече не са толкова енергонезависими.
И това се отнася не само за Съединените щати. Засегната е цялата западна капиталистическата система. През 2015 г. компанията Total изгуби 2,3 милиарда долара, ConocoPhillips – 4,4 милиарда, BP – 5,2 милиарда, Shell – 13 милиарда, Exxon – 16,2 милиарда, Chevron – около 23 милиарда долара.
Това ни връща към „доктрината на Картър“ от 1980 г.. Тогава Вашингтон си присвои правото на военна интервенция в Близкия изток, за да си осигури гарантиран достъп до петрол. За изпълнение на тази доктрина президентът Рейгън създаде Централното командване на САЩ. Днес нефт се добива в целия свят и по много различни начини. Измисленият „пик на Хуберт“ беше развенчан. Сега президентът Обама нареди войските на Централното командване да бъдат предислоцирани в Тихия океан (дефинираната от Обама „азиатска ос“). Този план беше променен със струпването на сили в Западна Европа, но навярно ще бъде възобновен, ако цената на петрола се установи в диапазона от 20 до 30 долара за барел. В този случай производството на някои марки петрол ще бъде прекратено, и, общо взето, ще се използва само суров петрол Arabian light. Затова днес отново се повдига въпросът за прехвърлянето на сили в Близкия изток.
Ако Вашингтон поеме по този път, това ще промени тактиката на Пентагона. Теорията на „конструктивния хаос“, макар и да позволява да се контролират обширни територии с минимален брой хора, изисква много време за разработване на огромните ресурси, както се вижда от примера на Афганистан, Ирак и Либия. Може би има смисъл той да се върне към по-мъдрата политика, да спре подкрепата за тероризма, да приеме мира и да започне да търгува с тези държави или с това, което е останало от тях.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: voltairenet.org
Мончо, чоджум,
Първо, необяснимо и недопустимо е такъв голям председател и Зам.-Председател да допусне три правописни грешки.
Второ, за какъв план „Манхатън“ иде реч? Ако става дума за проекта „Манхатън“ – кодовото название на организацията, създала първите три американски атомни бомби, то той няма никакво смислово отношение към темата на коментираната статия.
Трето, подобен коментар – смислово и стилно – говори твърде зле за такъв велик Председател и Зам.Председател на още по- великото „Сдружение за пълна заетост и ценова стабилност“.