От 16-18 юни 2016 г. в Санкт Петербург, Русия, се провежда традиционният годишен Mеждународен икономически форум. Събитието е под патронажа и с участието на президента на Русия Владимир Путин и дава възможност за обсъждане на икономически въпроси от ключово значение за Русия, за развиващите се пазари и за целия свят. Бизнес, енергетика и геополитика са трите основни теми на юбилейния 20-ти форум през тази година.
През последното десетилетие форумът стана водеща дискусионна платформа за представители на бизнес средите. Броят на участниците от Русия и други страни през 2015 г. надвиши 10 хиляди души. Сред тях са лидери на държави и правителства, ръководители на най-големите компании, водещи експерти, членове на обществото и медии от повече от 120 страни.
от Екип на EADaily
„Газпром“ започва да съкращава мощностите на газопроводите си на територията на Украйна. В рамките на четири години руският държавен монополист планира да премахне 4.3 хиляди километра газопроводи и да изведе от експлоатация 62 компресорни цеха, а до 2030 г. – още 10.7 хиляди километра тръбопроводи. Плановете за оптимизация на дейностите на „Газпром“ представи ръководителят на холдинга Алексей Милер пред участниците в Международния икономически форум, който се провежда в момента в Санкт Петербург.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и руският президент Владимир Путин се обединиха около идеята, че Русия и ЕС трябва да възобновят отношенията си.
След съкращенията на газопреносната мрежа, през Украйна ще бъде възможно да се доставят едва 10-15 млрд.куб.м. газ по газопровода Ямбург-Суджа. Както се казва в презентацията на „Газпром“, за подобна стъпка компанията има силни икономически основания.
Първо, транзитът през Украйна по сегашната тарифа струва 1.6 пъти по-скъпо, отколкото доставка по „Северен поток“, а от оптимизация на газопреносните мощности компанията до 2020 г. ще спести 1.6 млрд. долара, които до 2030 г. ще нараснат до 2 млрд. Освен това, преразпределението на газовите потоци Алексей Милер обясни и с изместването на центъра на производството на газ от Надим–Пур–Тазовски район (Западен Сибир) в Ямал (полуостров в Северозападен Сибир) и с увеличеното потреблението в Северна Европа. Тъй като най-голям ръст на потреблението има във Великобритания и Франция, „Северен поток-2″ ще бъде идеалният нов транзитен маршрут. Той ще доставя газ по най-прекия път от Ямал. При това „Газпром“ е готов да намали дела си в проекта под 50%, макар и да претендира за дивиденти от 6,90 милиарда долара до 2045 г. BASF, E. On, Engie, OMV и Shell ще получат 7.3 милиарда долара.
„Газпром“ често е критикувана за това, че „Северен поток-2“ се явява политически проект, замислен, за да се задуши Украйна. В Санкт Петербург Алексей Милер обясни защо новият транзитен проект е чисто търговски и в него няма нищо лично, а само бизнес“, заяви заместник-директорът на Националния фонд за енергийна сигурност на РФ Алексей Гривач. „Какво имаме днес в Украйна? „Газпром“ поема разходите за експлоатация на газопроводите на територията на Русия, а Украйна не прави нищо за своята газопреносна система. Може и да се извършват някои дребни ремонти, но никаква модернизация. През 2020 г. приключва срокът за екплоатация на трите маршрута от газопроводи на територията на Украйна (сега ресурсът е разработен за два от трите основни газопровода в посока Централна Европа), без този, по който се подава газ в Турция и на Балканите – в нейната модернизация „Газпром“ участва в края на 90-те години. В същото време Украйна иска да получава свръхпечалба и въведе нови тарифи за транзит на газ. Напълно логично е, че за „Газпром“ е по-изгодно да остави минимални мощности за доставка на газ до Турция и на Балканите през Украйна, а останалия обем да пренасочи по „Северен поток-2“. При сегашните условия дори и доставките на газ за Северна Италия са по-изгодни и по-надеждни по балтийския маршрут„.
Газопроводът „Северен поток – 2“ трябва да премине успоредно на вече съществуващите два маршрута от Русия до Германия по дъното на Балтийско море. Неговият капацитет е 55 милиарда кубически метра годишно, а предварителната стойност на проекта – 9,9 милиарда евро.
Срещу строителството на газопровода се обявяват страни от ЕС като Естония, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния. Те смятат, че „Северен поток-2“ ще увеличи зависимостта на Европа от руския газ, ще отслаби енергийната сигурност на страните от Централна Европа и ще доведе до дестабилизация на ситуацията в Украйна. Тази позиция може да се обясни или с антируски мотиви, или с икономически загуби, които ще възникнат, ако спре транзита на газ през Украйна. Самият Киев твърди, че ще губи 2.2 милиарда долара годишно.
Берлин, от който до голяма степен зависи положителното решение за съдбата на „Северен поток-2“, обяви в началото на юни три условия за поддръжката на проекта. Според министъра на икономиката и енергетиката на Германия Зигмар Габриел газопроводът трябва да съответства на съществуващите правила в ЕС, не трябва да има никакво отрицателно въздействие върху транзита на газ през Украйна и да не възпрепятства доставките на газ за Източна Европа.
„При 10-15 млрд.куб.м., разбира се, не може да се говори за запазване на транзита през Украйна. В крайна сметка става дума за това Украйна да продължи да получава значителни средства за подпомагане на икономиката си – казва Алексей Гривач – Но тези 2 милиарда, на които разчитат в Киев, ще направят газа за Южна Европа „златен“. Друг е въпросът, че Европа, ако иска да запази украинския транзитен маршрут, трябва да помисли за печеливши варианти. Украинската система се нуждае от скъпо струваща реконструкция на газопроводите за надеждната им работа в дългосрочен план. А за да се гарантира връщането на инвестициите, е необходимо повишаване на търсенето на газ в Югоизточна и Централна Европа и нови договори за неговата покупка.“
От 1 януари т.г., напук на договора между „Нафтегаз Украйна“ и „Газпром“, Украйна въведе нова цена за транзита на газ през територията на страната. Ако по договор цената за транспортиране е 27-30 долара на хиляда кубически метра, сега Киев иска да получава много повече. Например, за направлението Суджа-Ужгород, по което преминава 80% от транзита на газ, въведената тарифа е около 50 долара, отчитайки новите налози. А цената на доставката по „Северен поток“ е по-ниска дори от тази по действащия договор между „Газпром“ и „Нафтегаз Украйна“.
В случай, че плановете на „Газпром“ за съкращаване на газопреносните мощности през Украйна и строителството на „Северен поток-2“ се осъществят, украинските експерти очакват много негативни последици за страната. Освен загубата на значителни средства от транзита на газ, ще се наложи мащабна оптимизация на газотранспортната система и закриването на цели участъци от газопроводи. „И най-важното – Украйна ще се изправи пред въпроса за повишаване на вътрешните тарифи за транспортиране на газ, което ще го направи още по-скъп за крайните потребители в страната“ – смята съпредседателят на Фонда за енергийни стратегии Дмитрий Марунич – Това ще бъде крахът на политиката, която днес водят ръководителите на енергийните компании в Украйна.“
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: EADaily
Ще се отърват от монополиста.