Вестта за Брекзит предизвика вълнение по целия свят, хаос на фондовата борса, както и спад в обменните валутни курсове на британската лира и еврото. Докато новината уляга в съзнанието на хората, започва да се разпространява едно още по-неудобно осъзнаване: разпадането на глобализираните властови структури може да се случи по-бързо, отколкото сме си представяли първоначално. А чувството за стабилност и надеждност на политическия и обществен ред, с което сме свикнали, може би не отразява действителността.
Референдумът във Великобритания отвори кутията на Пандора; вече и в други държави възникват подобни инициативи за излизане от Европейския съюз, а същевременно с това Шотландия, Северна Ирландия и дори Лондон обмислят да напуснат Великобритания, за да останат в ЕС. На този етап влизаме в едни турбулентни времена без ясна визия накъде сме се запътили. Никой не може да знае с точност колко дълго ЕС – сложен икономически и политически съюз, вече измъчван от множество кризи – ще издържи на всестранния натиск, но неговото разпадане вече е започнало.
След като направиха своя избор, британците трябваше да изтърпят много подигравки от цял свят. Защо биха направили нещо подобно? Едно сатирично заглавие в The New Yorker гласеше:„Британците загубиха правото си да твърдят, че американците са по-глупави“. Възможно било 17-те милиона британци, които гласуваха за Брекзит, да не са били напълно наясно с последиците от това решение; възможно било да са заблудени от лъжи, националистическа пропаганда и ксенофобско подстрекателство. Тук обаче става въпрос за нещо повече от това.
Да не се лъжем: Европейският съюз отчужди десетки милиони работници и обикновени хора из целия континент. За мнозина ЕС се превърна в синоним на враждебна „върхушка“. Макар и започнал като прогресивен проект за свобода и солидарност между европейските народи – отдаден на автентично хуманитарни инициативи и на това ужасните войни от 20-ти век да не се повторят никога повече – ЕС се превърна в антидемократична неолиберална технокрация с все по-намаляващи легитимност и ползи за хората. Проповядвайки благородните ценности на човешките права, социалната демокрация и мира, управниците на ЕС наложиха режими на строги икономии, които постепенно създадоха несигурни работни условия за милиони хора. Голямото разминаване между социалната реторика и налагането на политиката на неограничавания пазар предизвика у много хора чувството, че те постоянно биват предавани от една анонимна суперструктура, в която те не могат да участват и към която не могат да протегнат ръка.
С последователното си подчинение към Вашингтон и корпоративния свят европейските лидери постоянно заблуждават своите сънародници – независимо дали става въпрос за тайното предаване на последната останала демократична власт в ръцете на мултинационалните компании, или за сриването на основните работнически и потребителски права, или за пренебрегването на регулациите по отношение на околната среда, както се предвижда в преговорите за ТПТИ. Независимо дали става въпроса за ощетяването на търговията на собствените им държави чрез налагането на икономически санкции срещу Русия; или за участието в едно много опасно разполагане на военни части на НАТО в Източна Европа – изглежда едва ли съществува някакво изискване от правителството на САЩ, което европейските лидери не биха изпълнили, независимо колко опустошителни за Европа биха могли да бъдат последиците.
Колко тесногръда идеологически е „толерантността“ в Европа, стана ясно миналата седмица, когато германският външен министър Франк Валтер Щайнмайер дръзко се осмели да осъди военните учения в Източна Европа срещу „агресивната“ Русия. Изказването му провокира истинско възмущение в неговите колеги-политици и в медиите на запад.
Или да вземем Гърция – преди една година ЕС-елитът извърши колективно наказание срещу цяла нация за това, че си е позволила да бъде толкова нахална, искайки излизане от политиката на строги икономии. Колко ентусиазирани бяха страни като Гърция, Португалия и Ирландия да се присъединят към ЕС, мечтаейки за икономически прогрес, континентална интеграция и солидарност, и по колко ужасен начин бяха притиснати и ограбени. Като капак на всичко бяха лишени от своя суверенитет и бяха поставени в капана в астрономически дългове. Все пак, това не е просто въпрос на противопоставяне на Южна срещу Северна Европа, а е един от механизмите за преразпределяне на богатство от 99%-те процента население към единия процент в цяла Европа – и това може да се усети от хората от Атина до Ливърпул. „Политиката на строги икономии е истинска класова война“, отбеляза Чомски.
Либералният глобализъм успя да ерозира социалните структури на обществата по целия свят, той унищожи солидарността между хората и установи анонимна, хипер-индивидуализирана атмосфера на жестока конкуренция, на самота в борбата за оцеляване. Много хора са оставени без никаква положителна перспектива за бъдещето, чувстват се постоянно предадени от нещо или някого, а не могат точно да го назоват – и в сърцата им се ражда огромен гняв. Напрежението, излизащо наяве в екстремно високите нива на неравенството, корупцията и липсата на перспектива, е видимо и придобива масови измерения в почти всички западни държави. Обществата – както в Европа, Северна Америка, така и в общи линии в целия свят – не могат да се поддържат взаимно и дълго в условията на съществуващия социален, политически и икономически порядък.
Във Франция продължават протестите и стачките срещу неолибералната реформа в трудовото законодателство на президента Оланд. Това е съпротива в невиждани размери за последните десетилетия; преди няколко дни полицията, изчерпани от уличните сблъсъци, помоли протестиращите да й дадат почивка. Някои дори вече заговориха за „Втора Френската революция.“
В неделя испанците избират ново правителство; има реален шанс за пробив на Пабло Иглесиас, младият професор по политически науки от Мадрид, лидер на движението Подемос („Ние можем“), което се появи през 2011 със спонтанни протести в цялата страна. Подемос е антилиберално движение; неговата първа цел е да се прекрати с режима на строги икономии в Испания и в цяла Европа
В допълнение, тиктака бомбата с часовниковия механизъм, заложена в кризата с гръцкия дълг; там се задава финансова катастрофа, в „комплект“ с кризата с бежанците, която все още не сме решили, но сме я затворили за нашето внимание. Освен това е налице екологична криза с планетарни измерения и с екзистенциална заплаха за нашето оцеляване…
Brexit е само малка част от пъзела в един глобален процес на контролиран хаос, който тече по цял свят – обществената система, политиката, икономиката, културата и съвместното съществуване на хората са на път да се разпаднат, защото бяха предизвикани кризи, които ерозираха социалното сближаване, унищожавайки общия фундамент за живот на тази планета.
Ние живеем в началото на фазата на една глобална революция, която ще преобърне обществените реалности с главата надолу. Не можем да спрем тази трансформация, но можем да повлияем накъде тя да поеме. Ще доведе ли разпадането на глобалната система до насилие и регионални граждански войни, както някои се опасяват, или ще доведе до процес на световно обновление и освобождение?
Еволюцията не протича равномерно, а на скокове – щом един модел на организация спре да бъде функционален, органичните системи претърпяват период на сътресение, докато изведнъж не преминат в нов и по-сложен модел на организация. Това е процесът, който претърпяваме и изграждаме като вид в момента. Колкото по-ясен е погледът ни, толкова по-успешно ще можем да изградим бъдещето, което желаем. Не можем да оставим този процес в ръцете на някакъв президент, институция или гуру. Никой не може да го осъществи вместо нас.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Global Research
Ха-Ха Измамата е на всяка крачка.Зад благородните глобалистки лозунги се крият ,хищнически интереси ,а именно „Капиталисти от всички страни съюзявайте се.“