Путин и Ердоган на последната си среща на форума на Г-20 в Анталия, 15 ноември 2015. След приключването на форума ЕС официално заяви, че подкрепя изцяло проекта „Турски поток“. Подписването на договора за газопровода трябваше да се състои на 15 декември 2015 в Казан. Няколко дни след срещата на Г-20 Турция свали руския военен самолет СУ-24.
На 24 ноември миналата година изтребител на турските ВВС свали руски щурмовик в северната част на Сирия, поставяйки началото на няколкомесечна политическа и икономическа борба между Москва и Анкара. В продължение на седем месеца президентът Реджеп Таийп Ердоган, неговият министър-председател и министър на отбраната, министърът на външните работи и множество чиновници от по-нисък ранг направиха десетки изявления, с които под една или друга форма се извиняваха за инцидента.
Въпреки това, в Москва през всичките тези месеци оставаха глухи за опитите на Анкара да смекчи последиците от провокацията и последователно нанасяха нови удари на Турция. Включително бяха спрени и преговорите по изгодния за Анкара газопровод, който би позволил на Турция да се превърне в доставчик на природен газ за Европа, като по този начин укрепи влиянието си в Европейския съюз, който от десетилетия отказва на верния член на НАТО правото не само да бъде част от Обединена Европа, но дори и безвизов режим.
Москва пусна бариерата пред туристите, за които турските плажове от много години са едно от любимите и достъпни места за почивка. По занижените оценки на турския вицепремиер Мехмет Шимшек, преките загуби само от липсата на руски туристи са 9 милиарда долара – една огромна дупка в бюджета, утежнена и от загубите по европейското направление. Според The Wall Street Journal резервираните екскурзии до Турция през 2016 г. са намалели с 40% в сравнение със същия период на миналата година. И тук не става дума само руските туристи. В резултат на това стотици хотели в страната са обявени за продажба, стотици хиляди хора губят традиционния си поминък и добрите си доходи.
Празните турски плажове
В допълнение на това Москва ограничи вноса на турски стоки, отказа се от услугите на много турски фирми на руския пазар, в това число и на част от строителните фирми. За това правителството се възползва от федералния закон №281-FZ „За специалните икономически мерки“, който бе приет в края на 2006. В него се посочва, че решението за прилагане на ограничителни мерки по отношение на дадена държава и срокът на тяхната валидност се определят от президента.
Като резултат от тези мерки износът на стоки от Русия за Турция намаля в сравнение с предходната година с 43%, а вносът от Турция падна повече от два пъти. През всичките тези месеци Москва продължаваше да увеличава натиска и да налага ограничения върху все повече и повече стоки и продукти, които традиционно се доставят от Турция. При това се действаше логично и прагматично – щом се появеше доставчик на даден продукт на разумна цена и в достатъчни обеми, вносът от Турция се ограничаваше.
Освен това, голям и тежък удар за Ердоган и неговата политика беше откритото сътрудничество между Русия и кюрдските бунтовници. Демонстративните доставки на зенитни установки ЗУ 2-23 и унищожаването на хеликоптери на турските ВВС с преносим зенитно-ракетен комплекс „Игла“ – руско производство, бяха ясно предупреждение – унищожаването на руския самолет и убийството на пилота ще повлекат след себе си и военни загуби (и вече доведоха до такива).
Дори арестът на убийците на руския пилот не промени политиката по отношение на Турция – санкциите продължиха. И изведнъж …
Свалянето на руския военен самолет СУ-24
Изведнъж, след поредното покаяние, извиненията бяха приети.
Несвоевременното извинение, което Ердоган поднесе в писмо до Владимир Путин, трябва да се разглежда от геополитическа и икономическа гледна точка. Турция, в резултат от недалновидните стъпки на своето политическо ръководство, е в изолация и геополитическа безизходица, единственият изход от които е възстановяването на отношенията с Москва, макар и не на предишното ниво на стратегическо партньорство.
Ето част от писмото на Ердоган до президента на Русия, публикувана от пресслужбата на Кремъл: „Искам отново да изразя съчувствието си и най-дълбоките си съболезнования към семейството на починалия руски пилот и да кажа „Извинете“. С цялото си сърце споделям тяхната болка. Семейството на руския пилот ние възприемаме като турско семейство. В името на облекчаване на болката и на тежестта на нанесените щети, ние сме готови за всякаква инициатива“.
Както можете да видите, не прозвуча нищо ново. Турция и занапред ще продължава да твърди, че е свалила руския СУ-24 на своя територия, за което е имала пълно право. Именно тази позиция на Анкара днес предизвиква буря от критики, звучащи от патриотарския лагер: „Не вярвайте! Наказвайте! Не прощавайте!!!“
Но същността на извинението не е във формата, в която се поднася. Същността е в готовността да се приеме извинението, ако неговото съдържание (а не форма) бъде признато за достатъчно. В междудържавната политика няма място за сантименталност и лирика – в нея оцеляват и печелят чистите прагматици, действащи по старата британска максима: „Ние нямаме вечни приятели и съюзници – имаме само вечни интереси“.
Какво се е промени?
На първо място, многомесечният последователен натиск върху Анкара, и то по всички направления, доведе до преход от количество към качество – Ердоган разбра, че не става дума за прост жест или обида. Че санкциите само ще се усилват и, образно казано, утре кюрдските бунтовници ще се появят не с ПЗРК и 23-милиметрови зенитни оръдия, а с комплекси „Бук“.
Но най-печално за Турция стана осъзнаването, че в същата посока действа и Вашингтон. Нещо повече, на фона на бягащата от ЕС Великобритания и вътрешните проблеми както в икономически, така и в политически план за останалото от съюза, да се разчита на някакъв напредък в отношенията с Брюксел не е възможно. Освен това в ЕС се заговори, че Ердоган е военнопрестъпник и трябва да бъде съден от Международния трибунал в Хага. А тъй като президентът на Турция наистина е виновен за погубването на стотици мирни кюрди, включително с помощта на авиацията, подобни инициативи, излизащи на пръв поглед от съюзници, съвсем не се възприемат от Ердоган като празни заплахи.
Натискът на Европейския съюз по въпроса за регулиране на потока от бежанци се превърна за Турция в мощен политически удар от страна на Германия, която на ниво Бундестаг призна арменския геноцид, извършен от Османската империя през 1915 година.
Въпросът за геноцида е крайъгълен камък на външната политика на Турция и винаги е оказвал голямо влияние върху отношенията й с други държави. САЩ вече не гледат на Анкара като на надежден и перспективен изразител на техните интереси в близкоизточния регион, за което свидетелства и подкрепата на американците за сирийските кюрди.
Да не забравяме, че в Сирия съюзниците на турците понасят значителни загуби и самата турска държава съвсем не е заобиколена от приятели. Напротив, дори съюзникът й в НАТО – Гърция, при първа възможност би й „забила нож в гърба“. И дори ще го завърти в раната.
В действителност, Турция се оказа под ударите на три страни. САЩ подкрепя създаването на Кюрдистан, което поставя страната пред ясна заплаха от разпадане. ЕС налага своите ценности, започвайки от човешките права и завършвайки с темата за гей-парадите, което опиращият се на армията и исляма Ердоган не може да позволи по никакъв начин. Плюс това по инициатива на САЩ развали и отношенията си Русия.
В резултат от това на Турция днес спешно й се налага да свали напрежението в отношенията си с всички държави, с които те бяха сринати в пропастта заради големите амбиции на Анкара. Ярък пример за това е възстановяването на отношенията с Израел, прекъснати за повече от шест години. При това именно Ердоган тръгна към отстъпки, изоставяйки ултиматума да се прекрати морската блокада на ивицата Газа и Израел да приеме предложението за осъществяване на хуманитарна помощ на съратниците по вяра през пристанището Ашдод. Като цяло пакетът на споразумението между двете страни, включващ и връщането на посланиците, включва много точки, стигайки до изграждането на електростанции за сметка на турската власт.
Да изброяваме всички няма смисъл, но същността е проста – президентът Ердоган коренно промени политиката, която провежда от много години, временно изоставяйки идеята да превърне Турция в нео-Османска империя.
Именно това е истинската причина, поради която Русия прие турското извинение. При това без никакви илюзии – никой не се е покаял и никой не е простил. Това е само една словесна плява. Анкара промени поведението си в посока, която удовлетворява Москва. Нищо лично. А от създаването на нео-Османска империя Анкара не се е отказала – само го отложи във времето.
Ердоган празнува 563-годишнината от превземането на Константинопол, 29 май 2016
И го отложи не просто така, а правейки редица конкретни и лесно проверими стъпки. Например, като прекрати пряката подкрепа за терористите от ИДИЛ и подобни на нея организации, включително и за тюркмените. Да се сложи край на това изведнъж е невъзможно, но последователната политика на Турция в тази посока може лесно да се контролира от руските специалисти непосредствено в Сирия. В същия дух се разглежда и възобновяването на работата по изграждането на газопровода до Турция – „Нищо лично, просто бизнес“.
Ако оставим настрана емоциите, може да се каже, че получавайки от Анкара промяна в нейната „реална политика“ в Сирия и обвързвайки газопровода с това, Москва получава геостратегическо предимство. В това число и в европейския театър на политико-икономическа война.
Газопроводът през Турция към ЕС незабавно ще елиминира твърденията на редица проамерикански марионетки в ЕС, че югът на Евросъюза ще пострада от изпълнението на „Северен поток-2“ – сега газът през Турция просто ще отиде в южната част на Европа. А реализацията на северния и южния проект прави безсмислено съществуването на украинското АТЦ като транзитна магистрала от Русия до Европа.
Всъщност, за и без това задъхващата се икономика на остатъците от Украйна това е смъртна присъда. Всяка година транзитът й носи най-малко 2 милиарда долара, при това във валута, която хронично не достига на Киев. А с последвалите чисто търговски загуби и съкращаването на десетки хиляди работни места режимът ще губи подкрепата на Европейския съюз, който вече няма да зависи от решението на Киев дали да затвори кранчето на газопровод в разгара на зимата или не.
За Русия този сценарий е още по-полезен с това, че укрепва връзките й с водещата икономика в ЕС – тази на Германия. Германия е изключително заинтересована от изграждането на „Северен поток-2“, което ще я превърне в огромен газоразпределителен център. Това неизбежно ще отслаби балтийските държави и Полша като транзитни страни за природен газ. А това са най-верните на континента проводници на интересите на САЩ. Отслабването им е в интерес както на Русия, така и на Германия, чиято роля, съответно, ще се увеличава. Особено след като Великобритания окончателно напусне Европейския съюз.
Сирийската криза показа, че Русия е влиятелен политически играч в международните отношения и че без участието на Москва решението на много глобални проблеми е невъзможно. Затова продължаването на конфронтационния сценарий с Москва, без поддръжката на обединена Европа и САЩ, постави Ердоган в безизходна ситуация.
Всички тези преплетени помежду си политико-икономически взаимодействия на континента ще отнемат няколко години и ще имат огромно, може би решаващо влияние върху баланса на силите в следващите десетилетия.
Владимир Путин удържа поредната си имиджова победа, когато пред очите на световната общественост държавният глава на страната с най-големи геополитически амбиции (проектът за възстановяване на Османската империя 2.0) се извини на лидера на държава, която според президента на САЩ Барак Обама е в международна изолация и е обикновена регионална държава. И всичко това се случва едновременно с политическата криза в обединена Европа, която в резултат от Brexit-а ще бъде значително преформатирана и в която, вече със сигурност, няма да има място за Турция.
А Русия просто е длъжна да се възползва от конфликта в рамките на НАТО и от конфликта между ЕС и Турция.
За Русия е изключително изгодно максимално да дистанцира интересите на члена на този алианс, граничещ с нея на юг, от интересите на САЩ и да създаде ситуация, в която и за Турция, и за Германия ще бъде неизгодно да изпаднат в директен конфликт с Москва в изпълнение на Член 5 от Устава на НАТО (който разглежда нападението срещу една страна от алианса като нападение срещу всички).
В историята на тази организация вече има примери за военни сблъсъци, при които Член 5 не е бил прилаган. И това беше въоръжен сблъсък с участието на Турция. Става дума за „Операция Атила“ – нахлуването на турските въоръжени сили в Кипър през 1974. Този прецедент е особено важен, тъй като последствията от този конфликт Русия може успешно да използва и днес. Работата е в това, че създадената в резултат от инвазията през 1983 г. Турска република Северен Кипър е призната само от Турция. А Република Кипър, която е член на ЕС, е призната от света като пълноправна държава в граници, включващи де факто и турската част на Кипър.
В тази ситуация Ердоган ще трябва да реши дали трябва да остане с треторазрядна роля в Северноатлантическия пакт, в която твоите „съюзници“ не ти дават никакви гаранции за подкрепа в случай на изостряне на евентуален конфликт? Трябва ли да продължат неуспешните опити да преговаря с Европейския съюз за присъединяването на Турция към ЕС? Трябва ли да се доверява на западните си партньори, които са готови да подкрепят държавен преврат и свалянето на Ердоган като президент? Или може да започне всичко на чисто и след това извинение постепенно да трансформира своите политики към укрепването на отношенията с Русия и с евразийския интеграционен проект? Ердоган сам се постави в този политически цугцванг.
Очевидно е, че когато извиненията дойдат няколко месеца след инцидента, особено при тази сложна геополитическа и икономическа ситуация, за никаква искреност не може да се говори. На Изток ценят силата, а не думите, и в това отношение Русия за пореден път демонстрира своята сила, докато думите на турския президент може и да си останат просто думи.
От това, доколко крачките на Кремъл ще бъдат последователни и строго подчинени на геостратегическите интереси на Русия, зависи не просто почивката на милиони руснаци в любимите им турски курорти. От това навярно зависи ще започне ли след 2020-та Трета световна война или бедата ще ни се размине.
Но това е предмет на много по-широк анализ.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: politobzor.net
„Интереса клати феса“ е казал народът.В случая на Ердоган му се наложи да си нахлузи ушанка.Едва ли имал друг избор при положение че, руския казак го е сложил на пангара.
Гарван гарваново око не вади.
MARSAL.TOLBUHIN.OTNOVO.STESE PREVZEMI IMETOSI TOVA IME NEETAKA OBIKNOVENO. TUVA.IME.NOSI..⭐⭐⭐⭐⭐⭐CCCR
Тази статия е толкова измислена, че единствено кремълските пропагандисти в България могат да я разпространяват с такава страст. Нито Турция е пострадала от руското ембарго, нито се е молила за каквото и да е било, ами дори напротив. Турция доказа че може да мине и без Русия, разпростирайки се в Африка заемайки доста сериозни позиции. Защото ако унищожаването на платени и внесени турски стоки е ембарго, разклатило било положението в Турция, руснаците много обичат собствените си постоянни, направо патологични провали на други да ги преписват, а емблематично за държава като Русия. И съжалението на г-н Ердоган със сигурност не е извинение, а сигурен знак показващ кой е в случаят несговорчив и враждебен. Но нали на руснака му трябва причина по която да излезе пред хората като победител, а не като срамно унизен за да смекчи задушаващите ги санкции, и се стреми за пред оскотелите овце в Русия да излезе че са те победителите. Такива статии са изцяло за вътрешна употреба, а не са за външна. И Ванко Живков. Путинските пропагандатори както е в случаят с теб, едно приказват, явно с остарели опорни точки, а изказванията му на Медведев са съвсем различни, че в прав текст е заявил на пенсионерите в Крим че няма пари, да действат както могат да се оправят. но инак за другарката Невена Стефанова Русия била фактор с който всеки трябвало да се съобразява. Фактор, но не платежоспособен фактор. Имперско самочувствие до бога, а болниците им, тънат в тотална мизерия. Много богати, а БВП им е по малък от този на Италия. С две думи: Русия е олигархична бананова държава но с ядрени оръжия.
Ванко Живков. И баща ми като си дойдеше от Русия с пълен джоб долари, забележи, долари, а не с рубли, и харчеше на широк тумбак. Но като свършеше парите, и му оставаха приказките колко пари е имал и как е живял като бохем. И този навик го беше хванал от любимите му руснаци, като има да разполага, а като няма само приказките му да остават като единственото средство че е бил някой си, някога си. И не знам какви наблюдения имаш. Но аз колкото украинци познавам, със сигурност не броят стотинките а разполагат с много повече от твоите руснаци. Харчат си разумно парите хората, а не са шумни, досаждащи и нахални като руснаците, понеже са се сдобили с малко повече пари, и трябва всеки да го види че са с пари. Ето в това е разликата. Едните са културни, а другите са шумни и винаги искат само на тях да им се обръща внимание, и който не им го окаже вниманието, и се сърдят като малко деца. Така че останете си с русофилските си мислички, и си вярвайте че родната ви Русия е била фактор с който всеки бил трябвало да се съобразява. Значи той ще ми идва, ще ме провокирах, а аз ще го търпя. Шута в задника и който от където е дошъл да си отива.
А как тебя зовут ?Наверно Яйценюк.
Откакто давутоглу се „оттегли“ от политиката очаквам някакъв обрат. Не вярвам на оттеглянето. Такъв гениален стратег не може да бъде изхабен с премиерски пост, Той дърпа конците отзад и знае какво прави. Истината я знае най–добре той. Но който знае не пише. Така мисля аз.
Ех, че е смешно… г-н Антируски Родолюбец! Браво! Това де го писахте, в банята ли? Щото, ако е било я в хола, я в кухнята… жена ви после яко Ви е дърпала ушички и Ви е накарала с парцалче да си забърсвате слюнките… от пода. Хубавичко ме развеселихте… Не че не признавам мнението ВИ, напротив, всеки си има право на мнение… но пък и аз има правото да си се смея на всяка веселушка… Продължавайте в този дух… а аз ще Ви чета писанките с интерес… и доста смях, разбира се…