Саудитска Арабия като генератор на нестабилност в региона на Големия Близък Изток

Рияд – столицата на Саудитска Арабия, е с население около 5 милиона жители

Според мнозина анализатори, откакто тронът в Рияд се заема от сегашния крал на Саудитска Арабия Салман (т.е. от януари 2015 насам), страната окончателно се е трансформирала в една от най-суровите  и агресивни диктатури в арабския свят. Някои  анализатори дори смятат, че в момента по-агресивни от Кралството са може би само Ислямска държава или Фронтът Ан-Нусра (т.е. сирийският филиал на Ал Кайда), чиято идеология между другото е доста близка до саудитския уахабизъм.

От друга страна, предвид факта, че сегашният саудитски владетел е над 80-годишен, в страната все по-остро стои въпросът за неговия наследник. Както е известно, доскоро проблемът с наследяването на престола в Рияд се решаваше сравнително лесно, предвид завещания от основателя на държавата Абдел Азис ибн Абдурахман Ибн Сауд принцип за предаване на властта от един на друг измежду неговите 45 официално признати синове. В момента държавното устройство на Кралството се определя от т.нар. Основен закон, приет през 1992, според който Саудитска Арабия е абсолютна монархия, управлявана от синовете и внуците на първия крал Ибн Сауд. Законът се базира на ислямското право, т.е. теоретично кралската власт се ограничава само от нормите на шариата. Престолонаследникът се назначава от краля след като бъде избран от специален съвет, създаден в съответствие със закона от 2006, а престолът се предава от брат на брат (сред синовете на Ибн Сауд), а след като не остане нито един от тях – към най-старшия представител на следващото поколение.

Крал Салман

Тази поразяващо архаична структура на саудитската държава обяснява и изключително крехката й структура. Кралят е държавен глава, на който са подчинени всички органи на властта. Престолонаследникът се назначава от краля, същото се отнася и за премиера и министрите, като всички са негови роднини. Впрочем, кралят назначава и 150-те членове на Консултативната асамблея, която представлява законодателната власт в страната. Политическите партии са забранени. Накрая, дори съдебната власт – т.е. системата от религиозни съдилища, също се определя от монарха, който назначава съдиите по препоръка на Върховния съдебен съвет. Тоест, цялата система се върти около един единствен човек и се крепи на него. И докато той е в състояние с твърда ръка да ръководи Саудитската фамилия (т.е. собственото си „голямо семейство“), властта изглежда достатъчно стабилна, тъй като разногласията се решават „вътре в семейството“.

Днес обаче, целият този модел, създаден навремето от Ибн Сауд, може да рухне, погребвайки под развалините си и самата държава. Престолонаследник в момента е Мохамед ибн Наиф Ал-Сауд, който е племенник на сегашния крал Салман, а майка му – Джавхара бин Абдул Азиз ибн Мусаид ал-Джилауи е член на влиятелния клан на Саудитската фамилия Ал-Джилауи. С други думи, от чисто династични гледна точка, статутът му изглежда неоспорим. Между другото принцът се смята за най-близкия до американския президент Обама член на кралското семейство. Което не е чудно, предвид факта, че е учил в САЩ и дори е преминал подготовка по проблемите на сигурността във ФБР. В момента, той е министър на вътрешните работи на Саудитска Арабия.

Престолонаследникът принц Мохамед ибн Наиф Ал-Сауд

В последно време обаче, непрекъснато нараства влиянието на кралския син Мохамед ибн Салман Ал-Сауд, който получи редица ключови постове от баща си, освен това се води официален заместник на престолонаследника. Сред доказателствата за нарастващата му роля са и резултатите от последната среща на петролните министри от ОПЕК в Доха (Катар) през април 2016, където именно принц Мохамед ибн Салман нареди на саудитската делегация да напусне тъкмо когато трябваше да подпише общото решение за повишаване цените на петрола. Това означава, че от една страна, синът на краля все по-активно се намесва в икономиката и външната политика на страната, като това очевидно става с благословията на баща му, който заради преклонната си възраст постепенно се оттегля от част от ангажиментите си. От друга страна, това неочаквано решение на Рияд накара редица държави да се замислят дали въобще си струва да си имат работа с принц Мохамед и със Саудитска Арабия, след като те очевидно не държат на думата си.

Напоследък много световни и особено арабски медии лансират възможността именно синът на крал Салман да бъде избран за нов владетел, а братовчед му Мохамед ибн Наиф Ал-Сауд да си остане престолонаследник. Други обаче смятат, че ако навремето, когато Кралството беше буквално залято от петродолари, а населението изглеждаше повече от доволно и не обръщаше особено внимание на споровете вътре в управляващата династия, подобна размяна би била възможна, то в сегашните доста сложни вътрешни и външнополитически условия, това ще се окаже твърде трудно, ако въобще е възможно.

Кралския син принц Мохамед ибн Салман Ал-Сауд

Въпреки това, британският новинарски сайт Middle East Eye (МЕЕ) открито лансира версията, че „заместникът на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман възнамерява да заеме престола още в края на 2016“. Цитирайки два независими един от друг анонимни източника, ММЕ твърди, че принц Мохамед тясно си сътрудничи и се съветва с престолонаследника на Абу Даби, Мохамед бин Зайед ал-Нахаян, по всички въпроси, касаещи възможността да стане следващия крал на Саудитска Арабия. Както напомня в тази връзка британският сайт, в момента постът се заема от крал Салман, но любимият му син принц Мохамед все по-често поема отговорността в особено тежките за държавата моменти. Освен това принцът са стреми да си гарантира подкрепата на САЩ, което според него би му позволило „да заеме престола още преди края на годината“. Впрочем, през последните месеци принц Мохамед се превърна в най-предпочитания обект на западните медии измежду всички членове на кралското семейство. Той често даваше интервюта за авторитетни издания като Economist и Bloomberg, което всъщност бе част от стратегия му да направи Саудитска Арабия „по-прозрачна“ за света и да демонстрира ролята на кралския син в определянето на нейната политика. В тази връзка големите западни медии напомнят, че ключов пункт от програмата на принца е желанието му да скъса с т.нар. „уахабизъм“, т.е. със свръхконсервативното ислямско течение, доминиращо в Саудитска Арабия. Според експертите, това със сигурност би му осигурило мощната подкрепа на САЩ.

В същото време са налице множество фактори за изключително сложната социално-политическа ситуация в Кралството. Въпреки че Саудитската династия отдавна управлява без конкуренция, тя има и сериозни вътрешни противници, чиито брой напоследък само нараства. На първо място сред тях са шиитите, живеещи предимно в Източната провинция, по бреговете на Персийския залив, където са и повечето петролни находища в страната. Макар че не са подложени на открита дискриминация, шиитите нямат правата, с които разполага сунитската върхушка. Освен това, именно шиитското население се ползва с пълната подкрепа на Иран, когото Рияд смята за свой стратегически противник. Тоест, именно шиитският фактор може да изиграе решаващата роля за бъдещето на Кралството.

Заседание на Съвета на министрите

Освен това, синът на крал Салман, принц Мохамед, който претендира за престола на баща си, допусна в последно време редица много сериозни и дори непростими грешки, които поставят под въпрос аспирациите му за трона. При това сред противниците му са не само шиитите, но и част от сунитите, включително членове на управляващата кралска фамилия. Не бива да забравяме, че именно принцът инициира намесата в йеменската война, в която Рияд не съумя да постигне някакви осезаеми успехи. Продължавайки политиката за сваляне на сирийския президент Асад, той също не постигна никакви успехи, но пък успя да прахоса огромни средства. Пак принцът носи и отговорността за политиката на Рияд за рязко понижаване цените на петрола, което не само че доведе до дефицит в бюджета на Кралството, но и до влошаване на положението на мнозинството саудитци. Всичко това изправя както сегашния крал Салман, така и сина му принц Мохамед, пред много сериозни проблеми, които с течение на времето могат да дестабилизират Саудитска Арабия.

Войната в Йемен

Междувременно, през последната година и половина режимът на крал Салман извърши множество екзекуции на опозиционни местни политици и религиозни дейци, след откровено несправедливи процеси, продължи да спонсорира редица терористични организации в региона и упорито отказва да прекрати военната си намеса в йеменската гражданска война. В същото време, според някои експерти, в момента 60% от саудитските граждани на възраст под 25 години подкрепят действията на Ислямска държава в региона.

Именно със саудитски пари се финансира сирийският филиал на Ал Кайда – Джабхат ан-Нусра и свързаните с него групировки Ахрар аш-Шам и Джеиш ал-Ислам, които работят за формирането на собствен „халифат“ в региона. Тоест, на практика в момента Саудитското кралство е основният генератор на нестабилност в Големия Близък Изток и източник на терористична заплаха за Запада.

Както е известно, в края на юни 2016 неправителствените организации Хюман Райтс Уотч и Амнести Интернешънъл съвместно призоваха ООН да прекрати членството на Рияд в Съвета по правата на човека към Световната организация, докато Саудитите не прекратят бомбардировките на мирни граждани в Йемен и не приемат провеждането на независимо международно разследване за нарушаването на човешките права в тази страна. По време на военната кампания на Рияд срещу бунтовниците хуси в Йемен, представители на двете организации са документирали близо 70 въздушни удари на доминираната от Саудитите коалиция срещу граждански обекти и твърдят, че непропорционалното използване на сила, както и употребата на касетъчни бомби, е довело до огромни жертви сред цивилното население. Освен това, Саудитска Арабия блокира хуманитарните помощи за гражданите на Йемен, което допълнително задълбочава катастрофалната ситуация в тази страна.

Хуманитарна катастрофа в Йемен

Паралелно с това, двете правозащитни организации обръщат внимание и върху репресиите срещу опозицията и защитниците на човешките права в Кралството. От 2013 насам почти всички местни правозащитници са хвърлени в затвора, избягали са от страната или пък са били принудени да прекратят дейността си. Така, в затвора бяха изпратени основателите на саудитската Асоциация за граждански и политически права Абд ал-Карим ал-Хадар и Абд ар-Рахман ал-Хамид, както и известният местен блогър Раиф Бадауи. Жените в страната продължават да нямат граждански права. Тотално се игнорира и приетият наскоро закон, забраняващ семейното насилие. Шиитските духовни лидери и дисиденти пък са обект на преследване по Закона за борба с тероризма. Така, през януари 2016 беше екзекутиран известният шиитски религиозен водач шейх Нимр ан-Нимр.

В изказването си от март 2016 пред Съвета по човешките права на ООН известният аржентински юрист Хуан Мендес, който е и специален докладчик на Световната организация по тези въпроси, изрази загрижеността си от рязкото нарастване на броя на смъртните наказания в Саудитска Арабия (само през януари и февруари 2016 там бяха екзекутирани над 70 човека). При това част от екзекутираните са били непълнолетни. Според Амнести Интернешънъл, саудитските съдилища са осъдили на смърт неколцина тийнейджъри само въз основа на признанията им, получени след изтезания.

Шиитите по света избухнаха в гневни протести заради екзекуцията на шиитския духовник ан-Нимр в Саудитска Арабия. Той беше един от 47-те души, осъдени на смърт за тероризъм.

В края на юли 2016, по време на посещението си в Брюксел, саудитският външен министър Адел ал-Джубейр заяви в интервю за сайта Politico (за който се смята че отразява външнополитическите предпочитания на ЕС), в което информира събеседниците си за мащабната програма за икономически реформи, стартирана от принц Мохамед бин Салман, и изрази редица принципни съображения относно саудитската външна политика. Някои от тезите му бяха оценени от европейските анализатори като сензационни.

Според Ал-Джубейр, всички промени в политиката и икономиката на Кралството следва да се реализирани постепенно, а не скокообразно. В същото време, той смята, че реформите в икономиката на страната се задълбочават, разкривайки привлекателни перспективи пред европейските инвеститори в миннодобивния сектор, военната индустрия, използването на слънчева енергия и туризма. При това министърът потвърди, че освобождаването на петролната зависимост е сред най-важните цели на страната му, посочвайки, че: „Петролът може да остане важен фактор и през следващите 20 или 40 години, но това може и да не случи. В същото време, следва да направим всичко възможно за динамизирането на нашата икономика, която да стане самостоятелна и иновационна“.

Сред източниците за развитие на саудитската икономика, Ал-Джубейр посочва частичната приватизация на водещата петролна компания Saudi Aramco. Според него, това ще позволи суверенният фонд на Кралството да нарасне до 1,7 трилиона долара. Министърът смята, че сред причините за икономическите трудности, които изпитва страната, са колебанията на петролните цени. Затова Рияд ще направи всичко за да може в максимално кратки срокове да стабилизира „блуждаещите“ цени на този енергоносител. Според Ал-Джубейр, икономическите реформи ще бъдат съпроводени с борба срещу екстремизма и радикализма, посочвайки, че саудитското правителство вече е провело ефективно прочистване на джамиите в страната от радикалните проповедници. Що се отнася до проблема с ислямския тероризъм в Европа, той твърди, че „ние не изпращаме имами и проповедници в Европа и, ако смятате, че един имам проповядва радикални идеи, просто го депортирайте“.

Адел ал-Джубейр

Впрочем, икономическата част от интервюто на министъра не съдържаше кой знае какви изненади, доколкото основните направления за развитие на саудитската икономика се съдържат и в добре известната програма „Саудитската визия до 2030“. Далеч по-интересна беше външнополитическата му част. В нея Ал-Джубейр отправи изключително остри нападки срещу Иран, при това използвайки изрази, нямащи нищо общо с дипломатическия протокол. Според него: „Иранците са побеснели и възнамеряват да възстановят Персийската империя, което е още по-абсурдно, имайки предвид, че тази империя не съществува от много столетия насам“. Разбира се, саудитският външен министър не пропусна за пореден път да подчертае, че Башар Асад е „обречен“, прогнозирайки, че въпреки руската и иранска подкрепа, сирийският президент едва ли ще остане още дълго на власт.

Най-сензационният пасаж от интервюто на Ал-Джубейр обаче беше отправеното от него предложение към Русия да получи със саудитска помощ доминиращи позиции в Близкия Изток, ако склони да „предаде“ сирийския си съюзник Асад. Той, в частност, заяви, че страната му е готова да гарантира на руснаците (които в момента са обект на санкциите на ЕС) достъп да „неизчерпаемия пазар“ на държавите от ССАДПЗ (Съвет за сътрудничество на страните от Персийския залив) и да им осигури такива инвестиции, на каквито Русия не би могла да разчита дори от Китай. „Готови сме да дадем на Русия в Близкия Изток такива възможности, че тя ще може да стане в региона дори по-силна, отколкото навремето беше Съветският съюз“. Единственото, което според Ал-Джубейр страната му би поискала в замяна от Москва, е да се откаже от подкрепата за Башар Асад. В тази връзка той подчерта, че „би било разумно Русия да признае, че отношенията с Рияд отговарят много повече на интересите и, отколкото подкрепата за Асад“.

Адел ал-Джубейр и Сергей Лавров

Естествено, това предложение за стратегическо партньорство от страна на Рияд би укрепило позициите на руснаците в Близкия Изток. Тук е мястото да напомня, че в началото на сирийската криза, през февруари 2012, покойният саудитски крал Абдула бин Абдел Азис дори отказа да обсъжда сирийския въпрос в телефонния си разговор с тогавашния руски президент Дмитрий Медведев. Истината обаче е, че в това саудитско предложение има прекалено много неясни моменти. На първо място, в интервюто си за Politico, Ал-Джубейр се държи така, сякаш страната му е пълен господар на положението в Близкия Изток и само от нея зависи, кой може и кой не може да влиза в него. Истината обаче е, че в момента Рияд дори не може да представлява дори всички арабски държави от региона, част от които (Ирак и Сирия) се противопоставят на интервенционистката му политика. Що се отнася до неарабските регионални играчи, част от тях се намират в открита конфронтация със Саудитска Арабия (Иран), а други (Турция и Пакистан) следват политика, която не съвпада изцяло със саудитската. Така например, през март 2015, саудитското ръководство, което тъкмо стартираше операцията си „Решителна буря“ в Йемен и се опитваше да формира по-широка коалиция в своя подкрепа, получи вежлив но твърд отказ от Пакистан, отказал да изпрати свои части в тази страна.

На второ място, саудитският външен министър се държи така, сякаш страната му е свърхдържава. В същото време е ясно, че въпреки търканията в саудитско-американските отношения, Рияд и Вашингтон продължават да са стратегически партньори. Също както по времето на пакта „Куинси“ от 1945, САЩ си остават гарант за сигурността на Кралството. Доказателство за специалните отношения между двете страни беше и посещението на принц Мохамед бин Салман в САЩ през юни 2016, където той бе посрещнат като вероятен бъдещ крал. На този фон, всяко развитие на саудитско-руските отношения несъмнено ще бъде блокирано от американския фактор, който значително ограничава свободата на действие на Рияд, въпреки основателното недоволство на Саудитите от вероломната (според тях) близкоизточна политика на САЩ, които през 2011 предадоха дългогодишния си съюзник Мубарак в Египет, а през 2013 въобще не се съобразиха с възраженията на Рияд, когато стартираха преговорите с Техеран за разрешаване на проблема с иранската ядрена програма.

Саудитските управници са ключови съюзници на САЩ в Близкия изток. През май 2015 г. президентът Барак Обама прие в Белия дом престолонаследника Мохамед бин Найеф (в средата) и заместника му Мохамед бин Салман.

Накрая, да не забравяме, че Саудитска Арабия не за първи път прави подобно предложение на Москва. Така, през юли 2013, по време на посещението в Москва на тогавашния шеф на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан, на руснаците също беше предложено да прекратят подкрепата за Асад, срещу което Рияд поемаше ангажимента да „упражни влияние“ върху радикалните ислямисти да не осъществяват терористични нападения по време на Олимпиадата в Сочи, както и да купи руско оръжие за 15 млрд. долара.

Всичко това е много добре известно на саудитския външен министър. Какво тогава се крие зад предложената от него на Москва сензационна сделка? Истината е, че н момента Саудитска Арабия е затънала до шията едновременно в две войни – в Йемен и Сирия, като в първата тя участва пряко, а във втората – опосредствано. При това ситуацията в Йемен е изключително неприятна за Саудитите. Коалицията между бунтовниците хуси и привържениците на бившия президент Салех отказва да спре сраженията, контролира по-голямата част от Северен Йемен и периодично обстрелва оттам саудитската територия с ракети „Скъд“. Очертава се разпадането на Йемен на северна и южна част, като на север вероятно ще възникне враждебна на Рияд квазидържава. Що се отнася до Южен Йемен, големият печеливш там пак няма да бъде Саудитска Арабия, а нейният очевидно нелоялен партньор в т.нар. „ислямска коалиция“ – Обединените арабски емирства. Докато Саудитите поемат основната тежест на военните операции в страната, ОАЕ тихомълком поставят под свой контрол стратегическото пристанище Аден и установява тесни връзки с южнойеменските елити и местните сепаратисти (например с движението „Хирак“), както и със социалистите, за да си гарантира добри бъдещи позиции в района.

На всичкото отгоре, преди известно време Кралството и водената от него арабска коалиция се оказаха в „черния списък“ на държавите, грубо нарушаващи правата на децата, заради масовите убийства при бомбардирането на йеменските градове (по данни на ООН, те са причинили смъртта на над 500 деца). Както е известно, обаче през юни 2016 генералният секретар на ООН Бан Кимун беше принуден да извади Саудитска Арабия от този списък заради огромния натиск на Рияд и съюзниците му, заплашващи, че в противен случай ще спрат да финансират Световната организация.

Адел ал-Джубейр в ООН

Що се отнася до искането на Хюман Райтс Уотч и Амнести Интернешънъл Саудитска Арабия да бъде изключена от Съвета по правата на човека на ООН, за което споменах в началото, това ще изисква поне 2/3 от гласовете на страните членки, в съответствие с резолюция на Генералната асамблея GA 60/251. Междувременно, Рияд използва членството в Съвета, за да прикрива престъпленията си и да манипулира решенията му, което императивно налага на международната общност да предприеме необходимите мерки, за да защити неговия авторитет. Така, предвид сериозността на извършените от Саудитска Арабия нарушения на човешките права, държавите от ЕС, включително България, биха могли да поискат от Генералната асамблея прекратяване на нейното членство и паралелното провеждане на независимо разследване на военните престъпления по време на конфликта в Йемен. Освен това, държавите от ЕС би следвало да прекратят дискредитиращите ги оръжейни доставки за тоталитарния и агресивен саудитски режим, който използва това въоръжение за очевидно престъпни цели.

В тази връзка ще напомня, че на 30 юни 2016 Върховният съд на Великобритания призна правото на неправителствената организация „Кампания срещу търговията с оръжие“ да оспори решението на Министерството на предприемачеството, иновациите и занаятите в страната, разрешаващо износа на оръжие за Саудитска Арабия. Доказателствата, представени пред съда от тази организация, се базират на докладите на такива престижни международни организации като групата на експертите на ООН или Европейския парламент. Ако тя постигне целта си, Великобритания ще стане първата държава, доказала, че поставя човешките права над печалбите от оръжейните сделки с различни диктаторски режими. На този фон, членът на британския парламент от Либералдемократическата партия Том Брейк призова правителството да стартира разследване на нарушенията на международното хуманитарно право от страна на Саудитска Арабия, като по време на провеждането му бъдат „замразени“ всички военни договори с Рияд.

Великобритания е участвала в тайна сделка със Саудитска Арабия, за да може двете страни да бъдат избрани в Съвета на ООН по правата на човека, според изтекли дипломатически документи, цитирани от британския в-к Guardian през септември 2015.

Допълнителен и много тревожен фактор за Рияд е и вероятната промяна в позицията на Турция по отношение на Сирия след провала на военния метеж в тази страна през юли 2016. Всичко това кара саудитската върхушка отчаяно да търси начин да излезе от изолацията, в която сама се постави, включително отправяйки  подобни съблазнителни предложения на руснаците, като това на министър Ал-Джубейр. В така очерталата се ситуация обаче, Москва вероятно няма да се поддаде на изкусителните обещания на Рияд, съзнавайки, че  макар победата срещу терористите и радикалните джихадисти в Сирия да изглежда вече близка, само след като тя  бъде постигната, биха могли да се появят условия за действително продуктивен диалог както със Саудитска Арабия, така и с Катар. В момента подобен диалог изглежда нежелан от руската страна и поради това е много трудно постижим на практика.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК