Костадин Костадинов: Министерството на образованието е антибългарска структура

Разговор на Христина Христова с Костадин Костадинов за Мемория по повод излизането от печат на неговия Учебник по Родинознание за деца от 1 до 4 клас

*Всички илюстрации в публикацията са от Учебника по Родинознание с оригиналните им надписи.

– Костадине, държа в ръцете си най-прекрасния български учебник! Ще ти призная, че ме накара да се почувствам отново дете. Когато ми го доставиха вчера и отворих пакета, имах усещането, че разлиствам съвременната История Славянобългарская, написана от днешния Паисий. И си помислих – доживях времето, в което историята на България ще се разпространява като нелегален апокриф от ръка на ръка, докато децата ни в училище учат една пренаписана и подменена история. Учебникът е изтеглен онлайн само за ден и половина над 200 000 пъти, нали?

– Да, дори вчера (сряда, бел.ред.) заради огромния трафик акаунтът блокира. В един момент около 50-60 хиляди човека са се опитвали да го теглят едновременно. Много хора са го качили на други платформи – който го е свалил, го е споделил отново и го има вече на десетки места в мрежата.

– Това е абсолютен шамар и позор за МОН, за цялата държавна власт и за обслужващата я клика от „учени“, „експерти“ и издателства – ти просто ги направи за посмешище. Затова те питам директно – коя е голямата подмяна на историята в българското училище? Кое най-остро и непосредствено те провокира да напишеш този учебник по Родинознание за децата от 1 до 4 клас?

– Може би най-острата подмяна е охарактеризирана най-добре с едно изречение, което една служителка на МОН (чието име забравих) каза по адрес на моето желание българските учебници по история, специално в началния курс, да не бъдат фалшифицирани (те даже не се казват История, няма и Родинознание, а предметът е Човекът и обществото). Това беше преди повече от две години, участвахме в един тв дебат. Тогава казах учебниците не просто да не бъдат фалшифицирани, а да възпитават в български родолюбив дух, да правят от децата българчета. Защото това е идеята на образованието. Ние вкъщи възпитаваме децата през първите 7 години да станат добри хора, а училището трябва да ги възпитава да бъдат добри българи. В крайна сметка затова плащаме данъци. Не бива да забравяме, че имаме българско училище, преди да имаме българска държава. На практика българското училище създаде българската държава, а не обратното. Е, в момента виждаме, че българската държава унищожава българското училище.

Та това, което ми каза тогава тази госпожа от МОН, беше свързано със желанието ми предметът Човекът и обществото да носи старото си име – Родинознание. Тя каза: няма как, защото думата „родина“ е натоварена с негативни конотации. Признавам си, а аз се смятам за интелигентен човек – не знаех какво означава думата конотации, и разбрах – връзки. Оказа се, че думата родина е натоварена с негативни връзки. Питам я защо, а тя ми отговаря: ами сещайте се – това Фатерланд, Хитлер, нацизмът… няма как, трябва да гледаме напред. А един друг субект, който също участваше в този дебат (той, разбира се, не е българин, но е от хората, които са доста влиятелни в българското образование, защото, както е известно, българското образование не се контролира от нас, а от една чужда фондация – „Америка за България“ и присъдружни на нея уж български фондации), спомена следното нещо: вие, българите, трябва да свикнете, че сте просто едни от многото в тази държава.

Тези две неща ми бяха казани в личен разговор, извън ефир, защото още не са чак толкова нагли, а и българите все още сме мнозинство в нашата уж „наша“ държава. Излязох навън и първото нещо, което реших тогава да направя, естествено, беше това, което имам право като гражданин и като родител. Написах няколко статии, ходих на срещи с трима министри на образованието в три правителства – това на Орешарски, служебния кабинет на Марин Райков и на Бойко Борисов (тогава още беше проф.Танев). И тримата говориха едно и също, и тримата нищо не свършиха.

Капката, която преля чашата, беше назначаването на Меглена Кунева за министър на образованието – едно лице, което разбира толкова от образование, колкото аз от ядрена физика (в интерес на истината, сигурен съм, че разбирам от ядрена физика повече, отколкото Кунева от образование). Фактът, че това се случи, означава, че на никого не му пука за образованието. Но в крайна сметка ние имаме и министър на икономиката, който се казва Божидар Лукарски. Имаме министър на отбраната, който се казва Николай Ненчев. Имаме министър-председател, който се казва Бойко Борисов. Какво очакваме? Естествено, че ще имаме министър на образованието, който се казва Меглена Кунева.

Ние буквално се намираме в едно ново робство – много по-страшно и по-античовешко от турското робство. Защото тогава поне сме знаели, че държавата е чужда, докато днешната държава претендира, че е наша, а ни унищожава всеки ден, провеждайки геноцид и етноцид. Етноцидът е нещо по-неизвестно – това е процес, при който не унищожават хората физически, а ментално подменят самосъзнанието им. Израства една биомаса от хора, които утре отиват в чужбина и за отрицателно време изгубват самосъзнание – още тук са подготвени да станат американци, французи, германци и каквито щете още, само не и българи.

И заради това, в израз на отчаяние, тръгнах да правя този учебник. Аз съм историк в крайна сметка, мога да защитавам собствените си деца и смятам, че са възпитани да знаят българската история такава, каквато е. Само че това са моите две деца. А другите българчета? Говорих с мои приятели, те ме попитаха защо не взема да направя такъв учебник и тогава реших, макар че това е нещо доста трудоемко. Хванах стари учебници отпреди 1944г. – исках да видя как са работили тогава. Останах очарован от техния патриотичен дух, учебниците от този период са прекрасни. Избрах най-доброто от тях, аз самият написах по-голямата част от съдържанието на учебника. С моя приятел дизайнер от Добрич Илия Вълчев седнахме и го направихме и учебникът излезе.  Благодарение на фондация „Българска памет“ и други мои приятели, които помогнаха, изданието вече е сред хората и се разпространява в огромен мащаб, дори изненадващо и за мен.

– Учебникът се разпространява безплатно; вече много родители си го поръчаха. Явно желаещите са повече, отколкото позволява тиражът. Ще има ли втори тираж за хартиеното издание, за да се удовлетвори голямото търсене? И как да си го поръчат родителите?

– Мисля, че ще има, защото много хора ме търсят от цялата страна и са склонни да дават пари за учебника. Аз, разбира се, не вземам пари от хора, които не познавам. Хората, които ми помогнаха, пак ще повторя, са фондация „Българска памет“ и още един-двама мои приятели. Д-р Милен Врабевски (учредител и председател на фондация „Българска памет“, бел.ред.) е един българин, на който искрено се възхищавам, за мен той е най-великият жив българин в момента.

Така че, най-вероятно ще има втори тираж. Много хора искат да си платят отпечатването на 1000 – 2000 бройки. Обадиха ми се група бизнесмени от София, които са се организирали да съберат пари за още 2 хиляди. Току-що от Несебър питаха могат ли да отпечатат още 1000 бройки. Учебникът е безплатен, аз не съм го направил за печалба, така че всеки, който иска, може да го получи и ако има възможност, да си го отпечата.

– И като говорим за търсенето, какво излиза… Както по времето на Възраждането, ще трябва да учим децата си вкъщи що е национална памет, род и отечество, докато МОН прави поръчки за ключодържатели и запалки, с които да рекламира незнайно какво. Това е абсолютен позор.

– Ние плащаме веднъж от данъците си за издръжката на тези хора в МОН, което, между другото, вече наричат „Министерство за отродяване на нацията“. И втори път трябва да плащаме от джоба си, за да правим нещо, за което вече би трябвало да сме си дали парите. Това ако не е двойно и тройно данъчно облагане, здраве му кажи.

– Учебникът наистина е красив – с много снимки и картини от значимите моменти в българската история, с прекрасно художествено оформление, на хубава хартия. Всичко това е съчетано с текстове, които са написани увлекателно, на достъпен за децата език – и няма да е преувеличено да кажа – личи си, че са писани с любов. Родителите буквално пощуряха и масово си поръчват учебника, а коментарите им в социалните мрежи са повече от вдъхновяващи и зареждащи. Всички постват снимки на децата си с учебника, а една майка възкликна във Фейсбук: „Доживях и това – дъщеря ми да заспи с учебник в ръка. Благодаря, Костадине!“ Това ли беше целта ти? А имаш ли и по-дългосрочна цел?

– По-дългосрочната ми цел е ние, българите, да управляваме България. Това, което съм направил, е една палиативна мярка. Да, хората в момента са очаровани. Но успехът на учебника не се дължи на това, че съм написал нещо грандиозно, далеч съм от тази мисъл, а просто защото хората са зажаднели за истината. Отделно от това е добре известен факт, че все пак имам изградено име през годините на човек, който казва истината, независимо какво ми коства това нещо, и нямам проблеми с това да я защитавам. Не съм подвластен на конюнктурата на деня. Точно поради тази причина хората очакваха, че това, което ще напиша и предложа в този учебник, ще е това, което са учили навремето, защото аз не откривам топлата вода. Това са нещата, които сме учили ние, моето поколение, поколението на моите родители, поколението на моите баби и дядовци. Но това, което учи поколението на нашите деца, няма нищо общо с истината, нищо общо с България, с българската история и българския народ. Нищо общо!

Но в дългосрочен план това изобщо няма да е достатъчно, защото в момента ние правим същото, което българите са правили по време на турската империя – ние правим свои собствени образователни  системи. Защото Министерството на образованието е една антибългарска структура. В момента България на практика по нищо не се различава от Османската империя. И двете са еднакво вредни и еднакво антибългарски. Така че в дългосрочен план трябва да се освободим от това робство. И трябва да подведем под наказателна отговорност хората, които убиваха и убиват нашия народ и нашата държава. Аз искам да видя хората, които сега управляват държавата, и хората, които я управляваха през последните 26 години, на съдебната скамейка. Искам да ги видя с дълги присъди в затворите.

– И как ще стане това?

– С революция! Няма друг начин, това е положението. Няма да стане с избори, забравете! Ако руснаците в Източна Украйна бяха седели примирено и тихо и чакаха да дойдат украинските бандити от Галиция да ги колят, както направиха в Одеса – да ги горят живи и да ги трепят по улиците, най-вероятно това щеше да ги сполети и тях. Хората взеха оръжие в ръка обаче и се защитиха, независимо от това, какво се говори – че едва ли не Путин бил в основата на всичко. Ето това трябва да го направим и ние. Съвсем отговорно ви го заявявам. И държа да остане в текста на интервюто.

– Докато обаче ти говориш за революция, в същото това време Кунева като вицепремиер отпусна 240 000 лева на „Отворено общество“ – организацията на световния спекулант Сорос, създателят на цветни революции и държавни преврати, организаторът на мигрантското преселение – да прави рейтингите на българските университети. Обществена реакция – почти никаква, тоест народът е съгласен. Преди няколко седмици Кунева, без въобще да се посвени,  поиска „помощ“ от фондация „Америка за България“ за преквалификацията на 45 000 български учители. Това е нечувано – правителството действа буквално като колониална администрация и осигурява зависимости и влияние на чужди организации в образованието. Учителите си траят, явно съгласни (преди това отидоха под строй да аплодират Кунева в зала Армеец на забавно-развлекателната програма), а обществото пак блее ли, блее.

– Аз ти казах – Кунева трябва да бъде съдена заедно с цялото правителство. Как по-точно да го кажа? Защо коментираме неща, които са ясни и категорични?

Някой ме пита защо не съм дал учебника за одобряване в МОН. Ами това е все едно да питате Петър Берон дали би дал Рибния буквар за одобряване на Великия везир! Извинявайте, абсурдно е. Дори и да бъде даден един такъв учебник, те ще му намерят хиляда забележки и няма да го пуснат. Отделно от това да не забравяме, че в България има учебникарска мафия. Да не забравяме шапката на „Америка за България“. Как ще бъде пуснат учебник, на който първото му изречение е „Нашата държава е България. Тя се нарича така, защото е основана от нас, българите, и е населена с българи.“!? В учебниците за 3-ти и 4-ти клас няма такива неща – там пише: „В България живеят най-различни хора от най-различни етноси.“ Все едно България е някаква мозайка от хора, покрай която между другото има и малко българи. Е как да пуснат такъв български учебник в нашето уж българско образование? Няма да стане, никога.

Отделно днес разбирам, че имало коментари в МОН – не може да се одобри такъв учебник, защото няма такъв предмет – Родинознание. Ами няма, защото вие го унищожихте! И унищожавате и българското образование. И затова трябва да си понесете отговорността. Аз искам да ги видя тия хора един ден наказани! Искам справедливост, искам наказание за убийците на българския народ!

Разбира се, аз мога много неща да искам, но както каза и ти, реалностите са други, и правя това, което имам възможност в момента. А на останалите хора искам само да кажа: Ако бъдете овце, блеете и спите, това, което ще ни постигне, е това, което е постигнало нашите прадеди през 14-ти век. До 10 години България може и да я няма.

Виждаме, че нашият министър-председател ходи като пощальон от султанския харем да разнася неща, които му е казал султанът, шляпайки го по врата. Какво да очакваме? След 10 години няма да ни има на картата най-вероятно.

– Според теб защо т.нар. „българска интелигенция“ не може да се обедини и поне да се опита да бъде коректив на властта? Между другото, за себе си аз вече съм сигурна – народът не спи и е абсолютно наясно какво се случва; но народът се преструва, че спи – от страх. Може и да има своите основания за този титаничен, парализиращ страх, стигащ до самоубийствен непукизъм, не знам, не смея да го съдя докрай. Но така наречената „интелигенция“? Тя поне би трябвало да осъзнава, че държавата буквално изчезва пред очите ни, би трябвало да има някаква рефлексия и отговорност за бъдещето на българската общност, на собствените ни деца.

– Какво имаш предвид под „българска интелигенция“? Мен слагаш ли ме в това число?

– Не. Ти си будител и явно, както разбирам, революционер.

– Аз мисля, че нямам нищо общо с т.нар. българска интелигенция. Това са фалшиви терминологии. Какво значи „българска интелигенция“? Хора, които получават заплати, за да излизат по телевизията и да обясняват нещата от живота? Няма такива хора! На нас в момента ни трябват смели хора – без значение дали човекът е художник, артист, певец, писател, или стругар, тракторист, заварчик или фрезист. На нас ни трябват хора, които да излязат, да посочат с пръст управляващите и да кажат: „Аз ви обвинявам за това, че убихте България, убихте моята страна и моя народ! Искам да си понесете отговорността и искам това да стане веднага!“ А не хора, които да се навеждат, да се свиват и да чакат някой друг да излезе. Ето, аз го правя – излизам. Само че колко хора тръгват след това? Ако утре изляза и кажа: “Последвайте ме!“, дали ще излязат повече от 10 човека, как мислиш? Получавам хиляди писма в интернет. И всеки вика „Браво!“. Ами да, браво, чудесно. Не е казано, че всеки трябва да е герой. Но когато някой излезе напред – хора, поне го последвайте, тръгнете след него! Не стойте и не гледайте по новините да видите дали е успял и дали е спечелил.

Има една много интересна случка с Тайлеран, известният министър на външните работи по времето на Наполеон I. След като наполеоновият режим пада, той е единственият, който след това продължава да служи и на следващите управници от възстановената династия на Бурбоните. Когато пада и Бурбонската династия през 1830 г., по време на бунта Тайлеран бил със свои приятели в градската си резиденция. Отвън – шум, хората се бунтуват, и неговите приятели се развълнували, уплашили се и казали: „Какво ще правим? Кои са победили?“. А той им казал: „Не мога да ви кажа кои са победили, но които и да победят, утре ние ще бъдем пак с тях“. Ето това нещо голяма част от хората в България го следват като своя жизнена философия. С такъв тип поведение нашата държава и народ наистина ще умрат.

– Но как е възможна липсата на всякаква авторефлексия?! На някакъв, какъвто и да е, елементарен инстинкт за оцеляване?! Наистина не мога да си го обясня! Ти имаш ли някакво обяснение?

За последните 26 години бяха физически елиминирани, убити от здравната система и от влошаващите се условия за живот, както и принудени да избягат, буквално да се евакуират от държавата, повече от 2 милиона души. Една голяма част от активното население на страната. Оставащите тук хора са принудени да превиват гърбовете си в името на физическото си оцеляване и са доведени направо до оскотяване. Няма как да очакваме от тези хора да правят революция. Хората, които гледат месеца с надежда дали ще е 30 или 31 дена, защото ако е 30, е добре, понеже имат един ден по-малко за харчене, хора, които получават заплата колкото да има какво да си купят за ядене, защото в България е така – няма как да очакваме от тях да бъдат горди революционери. На 90 процента от българския народ лицето му е забито в калта – смачкан, унизен, обезправен. Ако този народ не се надигне, той сам ще си заслужи съдбата, която са му приготвили – да го доубият окончателно. В крайна сметка да не забравяме, че управниците са там, защото някой им е позволил, и този някой се казва български народ. Някой гласува за тези хора. Аз не правя разлика между тях, не правя разлика между ГЕРБ и БСП. Обясних ви защо – лично съм бил на срещи с министри, и от едното, и от другото правителство. Няма значение кой управлява – накрая всичко се одобрява от американското посолство. В България е така.

– Скоро ти беше за месец на семинар в Словакия. Как са там нещата? Ясно е, че Вишеградите създават новия център на съпротивата в Европа срещу брюкселските безумци, но какви са непосредствените ти впечатления за нагласите на словаците по отношение на националната идентичност и държавния суверенитет?

Как са там нещата ли? Цените на храните са два пъти по-ниски, отколкото в България, а заплатите са три пъти по-високи. Ей така са нещата. Нека да не говорим за геополитика, да говорим за елементарни неща. А това е Словакия, която имаше по-нисък БВП след 19993 г., когато се отцепи от Чехословакия и стана независима държава. Това е по-бедна държава от България през 1993 г.! Нейното население сега расте, българското намалява. Елементарно. Това не е нормален, не е естествен процес. България беше целенасочено и съзнателно убивана. Какво да си говорим за Словакия? В Словакия хората просто не са го допуснали това нещо. Докато при нас така нареченият български елит, продажният елит преди 89-та година, се преструктурира и служи на новия елит след 89-та. И виждаме схемата – тя е много простичка – външната ни политика се подчинява на новия господар, а за сметка на това новият господар си затваря очите за унищожаването на държавата от местните му сатрапи. И всеки, като дойде на власт, краде, граби, унищожава. В България няма съд, няма полиция, няма прокуратура, няма армия – няма нищо. Това е една анарходържава.

Какво би станало, ако утре, например, влязат 10 хиляди т.нар. бежанци, примерно на територията на страните Болярово и Средец, влязат в някое село, предизвикат сблъсъци, убият две бабички. И утре ако се появи Ердоган и каже – в България има безредици, ще вкараме наши сини каски да въведат ред? Както вкарва в Сирия в момента, както вкарваше и в Ирак, както преди това го правеха турските власти в Ирак, както го направиха в Кипър през 74-га година. Да си представим ли как ще се яви лицето Бойко Борисов по телевизията с издължена физиономия и ще каже: това е тежко решение, което трябва да приемем, защото в противен случай не се знае къде ще стигнат, те стигнаха 1683-та до Виена. Ще ни разказва приказки от историята и ще го приемем, и ще свикнем.

Свободата е най-лесното за губене нещо. И двамата ми дядовци са покойници, и двамата са раждани като румънски поданици. Питал съм ги как е било при румънците. По-възрастният от тях ми казваше: много беше зле, мойто момче, биеха ни, че говорим на български на улицата. Веднъж, като си говорехме за това, го питах какво е да живееш под робство. Той се просълзи и каза: моли се никога да не разбереш това. Мисля, че сме го разбрали до някаква степен, защото живеем под робство, формално маскирано като българска държава. Но да ни пази Господ от момента, в който държавата ни ще погине окончателно, защото, както казах, България в момента е една анарходържава. То даже не е и държава това нещо. Като тези държави, които ги има на картата, обаче на практика не съществуват – като Либия, като Сомалия. Това е държава, в която някакви хорица са си парцелирали всеки по нещо си, само дето още не се стрелят с частни армии. Но както виждаме, на Слънчев бряг вече и това правят. И то от години е така. И не се знае – утре, например, като оздравее Митьо Очите, защо да не си въоръжи 100 човека, да огради няколко хиляди декара и да каже: тук аз решавам. Кой ще го спре? Армията ли? Тя не съществува. Полицията ли? Че те половината работят за престъпния свят. Миналата година обраха родителите ми, дойдоха двама шкембелии, огледаха, лениво дъвчейки дъвка и единият каза – да не ви плашим, ама няма да ги хванем. И наистина – януари миналата година беше, най-вероятно чакат да дойде давността, ще кажат, че не са открили престъпника и така…

Това е, какво да говорим? Защо да си говорим общи приказки? Само и единствено революция ще спаси страната. Хората, които в момента управляват, и тези които управляваха – в съдилищата и в затворите. Но не в тези съдилища, защото и съдиите трябва да влязат в затвора, и прокурорите. Искам да видя народен съд. Ей това искам да видя. Искам да видя тези, които крадоха, убиваха и разграбваха България и моя народ. Заради тях умря и дядо ми.

Миналата година се разболя от рак и се оказа, че процедурата да започне неговото лечение, трае три месеца! Въпреки че знаят, че за тези три месеца може да е мъртъв. Питах как е било преди, каза ми, че преди да се появи Здравната каса, процедурата е траела три дни! Сега – до 3 месеца! И понеже съм общински съветник и като вляза в кабинетите, те се стресират от мен, а и добре ме познават, процедурата тръгна бързо. Но, знаете ли, лекарите тогава буквално ме молиха: не казвайте, г-н Костадинов, защото ще ни накажат, тъй като сме приели дядо ви противно на правилата. Всичко е така направено, за да умират хората и да не харчат пари за тях. А между другото Здравната каса всяка година иска още и още пари. Населението намалява, разходите на Здравната каса се увеличават – много странно как. И това, което сега се въвежда с пръстовите отпечатъци – да не ми се налага да влизам в болница, но аз пръстов отпечатък няма да дам. Никой не може да ме накара, това да не е концлагер? Къде живеем ние?!

Затова казвам – революция и съд. И искам да ви кажа следното нещо, а и вие го знаете много добре – това, което казвам аз, го мислят 90 процента от българите. Във всеки един разговор, където и да отидете, с когото и да говорите, ще го чуете. Хората вече толкова са се настроили срещу тези, които ги управляват, че само една малка искра е достатъчна да ги подпали. И рано или късно ще стане това нещо.

– Много ми харесаха първите думи, с които започва учебникът: „Нашата държава е България. Тя се нарича така, защото е основана от нас, българите, и е населена с българи. България е наша Родина или наше Отечество, защото в нея са живели от стари времена дедите и прадедите ни. Ние всички обичаме своята Татковина, както обичаме родното си място.“ Колко повече от това?! Само в няколко реда ти казваш всичко, което „учените“ гумени глави не могат да измъдрят 27 години! Днес думата „българи“ вече е като изгубен бисер, отвсякъде ни заливат с „роми“, малцинства, бежанци, спасените евреи… И все по-малко чуваме, че сме българи. Тези думички – родина, отечество, татковина – те буквално изчезнаха и бяха заменени с „европейски съюз“, „евроатлантически ценности“, и всякакви несъществуващи в реалния живот празни и кухи понятия. Има ли шанс да си върнем паметта за общата ни родина – България?

– Като си я извоюваме и започнем да я управляваме сами. Като накажем националните предатели и убийците на българския народ и покажем, че за всеки един ще има възмездие рано или късно. Хора, които си мислят, че за тях няма закони, трябва да си получат наказанието. Тогава това нещо ще стане. Когато се освободим от новото робство.

– Накрая искам да ти благодаря за прекрасната нова История Славянобългарская. Прочетох я на един дъх, и наистина – през очите на дете. Успя да ме върнеш в първия ми учебен ден, при първата ми учителка – Маруся Борисова. Някак си изпитах нужда да назова името й. А щом твоята книжица докосна тези съкровени неща, значи си свършил добра работа. Надявам се повече българи да осъзнаят отговорността, която имаме пред нашите деца. Дано проумеем, че от нас зависи дали те ще бъдат възпитавани и обучавани да бъдат роби в една рухваща империя, или да бъдат свободни хора. Благодаря ти от името на всички българи, които днес не се страхуват да бъдат свободни.

*Учебникът може да бъде изтеглен ТУК.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК