Тръмп обяви края на глобализма. Радев – историческият шанс за България

Вавилонската кула

С историческа и революционна реч Доналд Тръмп се закле като 45-ия президент на САЩ.

Тепърва предстоят анализите и коментарите, но едно е сигурно – Тръмп обяви на света и на „всички столици“ края на глобализма и неолиберализма, като призова държавите по света да поемат курс към възвръщане на националния си суверенитет. „Днес започва историческо движение, което светът досега не е виждал“, заяви президентът още в първите си думи. И продължи – „Нацията съществува, за да служи на своите граждани.“

Още с встъпителното си изречение Тръмп обяви, че връща на хората властта, която Вашингтонската политическа върхушка е узурпирала. „Хората стават отново управници на тази страна.“ Новият лидер на САЩ подчерта различната реалност, в която живее политическият елит, и капана на бедността, в който са попаднали обикновените хора. Спомена празните и полуразрушени фабрики и заводи, които стърчат като „надгробни паметници“; лошото образование, ескалиращата престъпност, в която оцеляват обикновените американци. „Този катаклизъм спира сега!“ – заяви категорично Тръмп.

Той подчерта и новия курс на САЩ по отношение на външната политика – край на субсидирането на чужди икономики и армии. „Ние пазим чуждите граници, а не нашите“, заяви новият лидер. „Това ще бъде решение за всички столици. Нова визия ще ръководи цялата земя. Право на всички нации е да определят своя начин на живот.“ С тези думи Доналд Тръмп официално обяви отказа на САЩ от „износ на демокрация“ по света, както и отказ от военни интервенции.

Той обеща да върне работните места в Америка, с което застана категорично срещу интересите на транснационалния капитал, владеещ планетата. Тръмп обяви курс към преразглеждане на всички търговски споразумения, които работят срещу националните интереси на САЩ и на отделните държави.

Но може би най-важното в речта на новия президент беше скъсването с политкоректното говорене по отношение на радикалния ислям и  назоваването за първия път директно на най-опасния враг на човечеството с днешна дата – ислямският тероризъм. Нещо, което Обама и Клинтън никога не направиха. Тръмп обеща, че заедно с другите цивилизационни съюзи и държави „ще изкореним ислямския тероризъм от лицето на земята.“

Клетвата на Доналд Тръмп като 45-ти президент на САЩ, 20 януари 2017, Капитолия

И призова американците за обединение, независимо от расата, етническия произход и цвета на кожата: „Да отворим сърцето си за патриотизма. Не трябва да има страх. Ние кървим с една и съща кръв – кръвта на патриотите.“

Тръмп в края на речта си отново засегна досегашния политически елит: „Няма да работим с политиците, които само говорят и не вършат нищо. Свърши времето на празните приказки.“

Накратко – речта на Доналд Тръмп със сигурност постави началото на ново летоброене в съвременната история на света. Успехът или неуспехът на заявената политика от глобалния хегемон САЩ, зависят не само от екипа на президента, а и от реакцията на самото американско общество, което днес е драматично разделено. Зависят и от реакцията на гражданските общества в целия Западен свят, от смелостта им да изгонят от политическата сцена престъпните си васални елити, които служеха на световната либерална върхушка с център Вашингтон.

Днес Меркел и всички европейски бюрократи останаха без овластен господар. Най-вероятно съпротивата в САЩ и Европа срещу Тръмп ще бъде жестока и безпощадна. Информационната война, насъскването на социалните групи една срещу друга, платените протести и цветните революции тепърва предстоят. Със сигурност неолибералното статукво, представлявано от Сорос и Клинтън, ще се мобилизира до краен предел и ще достигне нови абсурдни висоти.

***

Къде сме ние във всичко това?

Най-голямата ни грешка като народ днес ще бъде да изпуснем историческия и геополитическия си шанс за промяна. В реално време пред очите ни световните тенденции се трансформират радикално, задвижвани от неизбежни, глобални процеси, които са свързани с изчерпването на сегашните политически елити да контролират създадената от тях Система и с разместването на центровете и полюсите на силите.

И това е нещо напълно сериозно.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

То е част от голямото циклично движение на историята, в която участници сме всички ние. Не друг, а точно ние предизвикваме и поддържаме напрежението, което се осъществява като реално движение в лабиринтите на времето. Ако не осъзнаваме своята роля и активността ни остава единствено в очертанията на социалните мрежи, значи сме попаднали в елементарния, но добре измислен капан на статуквото, което със зъби и нокти се стреми да запази придобитото и заграбеното от нас, докато ние просто наблюдаваме и шумно коментираме като публика собствения си живот – във фейсбук и пред телевизорите, бълващи цинична медийна пропаганда (с което всъщност я лeгитимираме).

А всъщност Кулата с илюзиите на нашия свят вече рухва. Всички човешки светове си имат своята Кула. От Вавилонската, през Римската, Съветската и Американската – рано или късно всяка Кула на илюзиите рухва, ударена от мълниите на Гръмовержеца. И това никога не е безболезнено, напротив. Винаги е плашещо, но именно изпод руините покълва новото, което осмисля и изпълва празнотата, останала на мястото на изгубеното.

Ние, българите, като нация изгубихме много, изгубихме почти всичко. В резултат българското тяло е драматично разкъсано. Но това не се случва само с нас. То се случва навсякъде по света. И както стана видно – случва се най-вече в сърцето на империята, в самата метрополия – САЩ. Старото и новото време взаимно се отричат в драматично противоборство. Бардовете на светлината и тъмнината се надпяват със своите епически песни. Преди пътищата да се обединят в единно движение обаче, те първо трябва да се разделят – за да може да се види ясно посоката пред всички нас.

Така или иначе, изходът винаги е първо метафизичен, и едва след това – физически. Второто е невъзможно без първото. А първото може да се случи само в ума и душата на всеки един от нас. То се захранва съзнавано и несъзнавано от цялото колективно познание, от съкровищницата на паметта – национална, културна, религиозна, цивилизационна. Именно в паметта е скрито познанието ни за самите нас. В това вековно обогатяващо се познание са и кодовете на бъдещето, там са корените на Дървото, там са артефактите и ключовете за новите врати, които ще отворим. Защото бъдещето не може да бъде родено в Нищото и от Нищото. То се ражда в паметта и в нейния копнеж да продължи себе си. Миналото и Бъдещето се срещат винаги днес, и винаги тази среща се случва във всеки един миг, във всеки един от нас.

Затова един-единствен човек не може да извърви пътя на мнозина. Той е призван да поведе, да изрече, да положи крайъгълния камък на общото дело. Строителите на съвременна България сме всички ние. Колкото по-бързо го разберем, толкова по-малко ценно историческо време ще изгубим. Да, времето е най-загадъчната метафизична субстанция и физическа величина, защото на неговото безкрайно платно е изрисувано и написано всичко – от Началото, та чак до Безкрая.

Или до Края.

Дошло е време е да излезем от черупката на бездействието и безкрайните коментари. Оставете розовите бардове и техните песни. Оставете множеството, събрало се около тях, и не хабете ценната жизнена енергия в гняв и безсмислено спорене. Това е толкова досадно и празно занимание. Точно това искат те. Гневът е деструктивен, а и никого в нищо няма да убедите – ние с тях сме от различни светове. Обратно – трябва да се разделим докрай, за да се отсее семето от плявата. Семето е това, което ще покълне – в красотата на собствената ви душа, в осветената памет на общата ни националната душа, където лежи нашето бъдеще.

България има нужда на преден план да излязат личности, които са осъзнали дълга си към обществото и са узрели да поемат отговорността си към отечеството. Страната ни се нуждае от реалните усилия и експертизата на можещите и знаещите. След няколко десетилетия властване на безотговорни, неграмотни, ненаситни чуждопоклонници, е време да се опитаме да вземем нещата в свои ръце.

Каза ни го днес от Капитолийския хълм новият стопанин на Америка – че отказва да бъде господар на света. И не случайно обръщението и благодарността му бяха не само към американците, а към всички хора по света и към „всички столици“.

Точно тук ще ви припомня и думите на Румен Радев от вчера, от речта му в Народното събрание при полагането на клетвата като президент: „Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тази политика трябва да бъде отворена към света и да печели приятели и партньори, а не врагове.“ И още: „Очевидна е кризата между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга. Засилването на конфронтацията не е път за нейното решаване. Студената война е печален опит от миналото. В този контекст смятам, че ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме. Вярвам, че резултатите от президентските избори в САЩ и новата политическа конюнктура в света, дават надежда за скорошно възстановяване на диалога.“

Румен Радев в Народното събрание по време на речта си след клетвата му като президент на Република България, 19 януари 2017

Засега изглежда, че за държавен глава и ние най-после избрахме читав мъж, който проговори на езика на народа си и се разграничи от амортизираното статукво, натежало от грехове, безнравственост и морална деградация. Невероятният вой на хиените във всички контролирани медии, начело с БНТ, го доказва. Подложен на безпрецедентна психологическа атака от всякакви измислени „политически психолози“, от познатите ни до втръсване медийни „анализатори“ и „коментатори“,  президентът Румен Радев трябва да набере скорост в една медийно изфабрикувана и враждебна среда. БНТ удари дъното за пореден път, гризейки остатъците от американските грантове за „правилното“ отразяване на президентските избори в САЩ и в България. Репортажите от Вашингтон в централните новинарски емисии за клетвата на Тръмп са се превърнали в пропаганда на платените протести от Сорос и Клинтън, внушенията са скандално едностранчиви, отразяването е не просто тенденциозно, а манипулативно и подменящо реалността. Излъчваща като клонинг на CNN, БНТ в момента действа като антинационална телевизия, подронвайки умишлено авторитета и на новоизбрания български президент, още преди той да е встъпил в длъжност – с което недвусмислено доказа, че е водена на къса каишка, подобно на безумната информационна война срещу Доналд Тръмп в САЩ.

И сега, докато пиша този текст, Бойко Василев в „Панорама“ търка имиджа на врабчето Плевнелиев, изживял се като евроатлантически ястреб. Поли Златарева чурулика в репортажа си от Вашингтон с ироничен тон колко бедна и скромничка била церемонията на Тръмп, пуска русофобски интервюта, в които говорят колко опасен и неконтролируем е Тръмп за света, как ще свърши с импийчмънт, колко е страшно, че може да се сближат САЩ и Русия. Тотална, престъпна неадекватност и русофобска истерия като за последно при наличието на новоизбрани президенти и на нова геополитическа ситуация в света. Абсолютен позор за БНТ.

Повярвайте – с днешна дата Румен Радев има повече нужда от нас, отколкото ние от него. Не утре, не в бъдеще пожелателно време, а днес, тук и сега. Ако отново се задоволим с ролята си на наблюдаваща публика и ако очакваме да гледаме зрелището, в което той сам като супер герой ще громи враговете ни, за да възстанови изгубената справедливост – значи заслужаваме съдбата си на колониална територия от Петия свят. Защото, както е печално известно,  по всички жизнени показатели отдавна потънахме и под Третия, и под Четвъртия свят. Само слепец не би видял, че днес се намираме в последната си национална катастрофа.

Нашата роля се свежда до две неща – поддържане на будно гражданско общество и сформиране на нов, национално отговорен елит. Липсват ни и двете. Като начало – всеки един от нас трябва да направи сериозната си равносметка в коя от двете категории е неговият потенциал. И двете са еднакво важни, за да могат да функционират във взаимодействие помежду си и да дадат плод.

Наистина е време да се преброим. И да се обединим – всички, които сме отсам, на този бряг.

Тръмп няма да спаси света.

Радев няма да спаси България.

С двамата идва големият исторически шанс.

Но ключът е в нас.