Люси Маркус е британски експерт по корпоративно управление. Основател и главен изпълнителен директор на Marcus Venture Consulting. Професор по Лидерство и управление в IE Business School.
Летните олимпийски игри са в разгара си в Рио. Всеки път, когато най-добрите спортисти в света се събират за Игрите, хората навсякъде по света имат възможност не само да подкрепят своите страни, но също така да бъдат погълнати от истории за жертване и успех, за счупени крайници и счупени рекорди.
В този смисъл, Олимпийските игри са колкото голямо вдъхновение, толкова и съревнование. Но, благодарение на Международния олимпийски комитет, игрите имат и своята тъмна страна. В действителност МОК – заедно със своите националните клонове, както и асоциациите, които представляват определени спортове – въплъщава някои от най-сериозните проблеми, пред които е изправен светът днес – от неравенството и експлоатацията до откритото двуличие на нашите лидери.
Президентът на МОК Томас Бах
С течение на годините, МОК и неговите национални браншови организации са обвинявани отвсякъде за лошо управление и корупция. Съвсем наскоро изобличаващ анализ на Washington Post разкри пропастта между доходите на изпълнителните органи, които осигуряват шоуто, и атлетите, които го правят.
Много, ако не и повечето спортисти, участват за малко или никакви пари. Спонсорствата могат да осигурят средства, но те също така включват рестриктивни правила, които ограничават възможностите на спортистите да се инвестират повече финанси за тяхната подготовка. Както отбеляза олимпийският ветроходец Бен Барджър, парите, които осигурява Олимпийското движение, „отиват на първо място при ръководителите, след това при администраторите, след това при треньорите, и накрая при спортистите.“
Така например, докато президентът на МОК Томас Бах живее в охолство без наем в пищен хотелски апартамент в Швейцария, американската олимпийска медалистка и гребец Меган Калмоу живее на границата на бедността. Подобни крайности хвърлят сянката на експлоатацията върху цялата система.
Но експлоатацията не е само финансова. МОК и неговите партньори имат навика да пренебрегват опасностите, които възникват от отношенията между треньорите и младите спортисти, които те тренират – става въпрос за една връзка, която е „благодатна“ почва за манипулации и злоупотреби. Треньорите използват властовите си позиции, за да подтикват младите спортисти да започнат употреба на допинг или да се възползват сексуално от тях. Както разкри един от последните доклади Indianapolis Star за американските гимнастички, такова поведение е широко разпространено и Националната федерация по надзора на спорта – една олимпийска организация – последователно се проваля в справянето с този проблем.
Но спортистите не са единствените, които МОК пренебрегва; Комитетът също така е очевидно безразличен към това как градовете и държавите стават домакини на Олимпийски игри. Не е ясно какво точно е необходимо, за да се спечели олимпийско домакинство, но подаръците, скъпите официални визити и луксозните вечери са видими фактори във взимането на решението. В момента тече разследване относно това дали печелившата кандидатура на Токио за домакинство на Олимпиадата през 2020 г. е била подпомогната с плащания към компания, свързана със сина на изпадналия в немилост бивш шеф на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации Ламин Диак.
Процесът може да е мътен, но резултатите са ясни. В Рио десетки хиляди бразилци бяха изселени от своите домове, за да се направи място за олимпийската инфраструктура, части от която бяха обект на критика за това, че излагат безопасността на хората на риск. Има нещо дълбоко стряскащо във факта, че новите бляскави проекти седят редом до бедността на фавелите (бразилските гета – бел. ред.), както и неизбежната съпоставка на пищната церемония с дълбоката политическа и икономическа криза, в която се намира Бразилия. Шоуто продължава, докато страната домакин е на ръба на бездната.
Фавелата е гъсто заселен квартал в градовете на Бразилия, често разположен на склонове на хълмове и планини.Жилищното и общественото строителство в тях е без градоустройствен план, отсъства развита градска инфраструктура, а заради бедността е високо равнището на престъпността. Много от съвременните фавели са възникнали през 1970-те год. вследствие на ускоряването на обедняването на населението и урбанизацията в Бразилия. Цели квартали в Рио, намиращи се във фавели, бяха съборени, за да направят път за олимпийските съоръжения. Собствениците им продължават да живеят буквално на улицата и отказват да се преместят, което се оказа нерешим казус.
Ясно е, че приоритетите на МОК са изкривени. Може ли Олимпийското движение да изкупи вините си?
За да се отговори на този въпрос, струва си да се има предвид и опитът с ФИФА, другата спортна организация, затрупана от корупция. През двете години, откакто истините за ФИФА излязоха наяве, се чува ропотът на недоволството, настояващ за промяна, а това, което изглеждаше като непроницаема система, започва да се разпада под натиска на активисти, спонсори и футболни асоциации. Това предполага, че промяната е възможна.
Първата стъпка е изобличението. Добрата новина е, че в днешно време е все по-трудно от всякога да се поддържат нарушения от толкова голям мащаб в тайна, не на последно място заради усилията на отдадените журналисти и смелчаците, подаващи сигнали. Показанията на лекоатлетката Юлия Степанова бяха ключът към осветяването на държавната програма за допинг на Русия.
„Докладът на Световната антидопингова агенция (WADA), в който се твърди, че употребата на допинг от руските спортисти се финансира от държавата, и който широко се цитира от западните медии и спортните органи като сериозно и доказано обвинително заключение, всъщност се базира на показанията на един единствен човек, обявен за издирване в самата Русия по обвинение, че търгува с анаболни стероиди – Юлия Степанова. Тя и нейният съпруг бяха изобличени в употребата на допинг, в резултат от което кариерите им рухнаха, поне до момента, в който се включиха в оглавената от САЩ кампания за забрана на руското участие на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Всъщност и тримата основни свидетели, на чиито показания се крепи целият доклад на WADA, са изобличавани в миналото именно в употребата на допинг. И тримата в момента живеят в САЩ. Русия отрече всички обвинения за официална допинг програма и обвини WADA в оглавяването на план за дискредититането на Русия.
А големият въпрос днес е дали олимпийското движение ще съумее да оцелее след тази целенасочена атака срещу него, в чиято основа е проклятието на дискриминацията и геополитиката.“ (Маркъс ГОДУИН, The Duran Group PLC)
Както показа опитът с ФИФА, след като спонсорите се загрижат за репутацията си, техните интереси се променят. Тъй като бяха разкрити, схемите за обогатяване (които са полза преди всичко за спонсорите, ръководителите, както и за няколко олимпийски суперзвезди) вече са в ущърб на печалбата. По този начин в пречка за интересите ще се превърне и продължителното пренебрегване на опитите на влиятелните държави да използват нечестни методи. Спонсорите трябва да се покажат като отзивчиви и отговорни и да запазят своята репутация, като съживят олимпийския дух. Върховенството на закона и етиката, внедрени в структурата на корпоративното управление, трябва да заемат своето централно място.
Олимпийските игри отразяват не само това, което сме, но и това, което се надяваме да бъдем. Системата, която е заложена в тяхната основа, задълбочи пропастта между двете. МОК се превърна в символ най-пагубните наклонности на човечеството – алчността, лицемерието и експлоатацията, спомагащи толкова много да не вярваме в институциите. Да се надяваме, че примерът на ФИФА ще помогне да се трасира пътят за изкуплението на МОК, а ръководните органи на Олимпийското движение ще поемат по него преди стойностният и вдъхновяващ пламък на Игрите да изгасне.
Превод: Memoria de futuro
Източник: Project Syndicate
Оставяне на коментар