Искахме американски училища – имаме ги

от Свилен Петров

Реакциите срещу изстъпленията в българското училище онагледяват в колко инфантилно, зомбирано и глупаво общество сме се превърнали. Имаме пожар, който гори перманентно – вместо да потърсим палещата клечка, се чудим с какъв шланг да гасим – дълъг ли, къс ли, пожарната ли да викаме, пожарогасител ли да изпробваме… И заемаме геройски обвинителни пози, когато нещо около потушаването не сработи. Клечката, глупаци, клечката е важна!

След смъртта на четвъртокласничка и убийството в Борисовата градина, дело на тогавашен ученик, министърът на образованието Николай Денков каза, че ще засили охраната в училищата и видеонаблюдението. Щели да се търсят и възможности за постоянно осигуряване на школски лекари. Медиите пък започнаха да броят колко точно са психолозите в училищата и преоткриха, че са малко. Нищо ново няма в тези реакции – нито като последователност, нито като идея.

Единствено училищните доктори биха имали смисъл – за да оказват помощ на място, а и да поемат част от функциите на пренатоварените лични лекари. Всички други “мерки” са изключителни глупости. Нима психолозите ще спрат агресията? Та нали тя се шири и там, където вече има психолози. Какво точно би направила охраната, ако четвъртокласник реши да срита друг в корема, и може ли въобще класните стаи да се пазят като Кербала?

При всеки подобен случай през годините съответният министър излизаше и обясняваше как ще въвежда паник бутони и видеонаблюдение… И всеки път никой не забелязва, че бутоните и камерите регистрират престъпленията, но не ги предотвратяват (нима камерите в Борисовата градина спряха убийството?) Освен празна суета и имитация на действия тази бутафория е причинена и от искрено неразбиране защо, по дяволите, се случва всичко това.

А истината е проста. Случва се, защото цялото ни общество 25 години се движи по улея на най-крайния, сектантски пазарен модел – с атомизацията, отчуждението, издигането на парите в култ и другите му присъщи атрибути. Родителите работят до изнемогване, няма кой да се грижи за децата, малчуганите прекарват по 8 и повече часа в училище (забелязахте ли, че инцидентът с четвъртокласниците се случи следобед – в занималнята), родителите все повече прехвърлят отговорности на учителите, но може ли учителят да бъде родител?

След като “социалната институция”, респективно държавата изместват семейството, децата ще растат такива, каквито са днес – на общо основание. Всъщност българското училище най-после се превърна в такова, каквото 25 години го желаехме – американско. Е, мислехме, че ще е като в Бевърли Хилс, а то излезе като в Бруклин – с решетките, ножовете в час, кръвта в коридорите, битите учители…

Но четвърт век вървяхме в тази посока и сега не бива да има учудени.

Първото, което следва да направим, е да признаем общата ни глупост. А второто – се огледаме, да се покаем за няколкото създадени от нас изгубени поколения и смирено да се погрижим за следващите. Защото нищо не може да бъде спасено сега и веднага, всичко, което може да се направи, ще е най-рано за след 25 години.

Длъжни сме. Никой в България не обича да мисли с такъв хоризонт, но друг избор нямаме. България трябва да се отърве от този краен пазарен модел на развитие и да въведе социални форми, които съществуват в доста иначе капиталистически държави.

Конкретно в образованието трябва да се ликвидира принципът “парите следват ученика”. Заради него училищата търпят 14-годишни престъпници. А изграденият вече бандит знае – няма да го изгонят, защото парите вървят след него.

Източник: transmedia.bg