Слово на проф. Иво Христов от трибуната на Народното събрание на 2 юни 2017
Днес е 2 юни. След малко отвън ще завият сирените. Някои ще спрат, може би по инерция. Други ще спрат от куртоазия, други нямат да спрат, защото не виждат смисъла да участват в това преклонение. Когато повечето хора спрат да спират, това означава едно – безразличие към общата ни съдба. Държави и народи са си отивали много често не поради войни, не поради нашествия или катаклизми. Преди да се случи това, те са си отишли вътрешно, духовно. Държавите и народите са си отишли от безразличие.
Днес е 2 юни и трябва да си помислим, че това безразличие, с което ние с широко затворени очи гледаме как изтича нашата страна, трябва да ни напомня няколко неща.
Изтича времето на България, историческото време. Изтича с всяко читаво дете, което заминава през Терминал 2 и никога не се връща, изтича с бабите, които отиват да гледат внучетата си оттатък Океана и не могат да се разберат на общия си език, защото внучетата вече не го говорят. Изтича с поредното затворено, пустеещо село, изтича със затворените очи на нашите баби и дядовци, родители, които изградиха тази страна с 20 ст. трудоден, както казваше поетът Пеньо Пенев. Нашата страна изтича поради простата причина, че ние не виждаме ценност в нея. Тази страна изтича по простата причина, че ние с широко затворени очи виждаме как нашите отношения са се превърнали в отношения на врагове. Както казваше голямата българска писателка Свобода Бъчварова – милост няма между българите. Затова ни изтича страната!
Нашата страна изтича поради това, че нямаме общи идеи и обща цел. Нашата страна изтича с 40-те процента функционална неграмотност, а другите 60% са с различна степен на неграмотност. Страна, която се е гордеела с това, че човек ще продаде най-милото си, за да изучи децата си, в момента се гордее с това, че децата му все още могат да пишат на някакъв език. Страната ни изтича с това, че днес на 2 юни, голяма част от нас не се виждат като една общност.
Когато след малко завият сирените, те се опитват не просто да разкъсат дебелата пелена на човешкото ни безочие, те раздират тъмата на историята и от процепа на вечността започват да дефилират сенките на нашите велики живи мъртъвци. На Ботьов, 28-годишен младеж, останал завинаги там, горе, на Вола. На Бенковски, на Каблешков, 19-годишно момче, на Цанко Дюстабанов, на Георги Кондулов, който преди да умре е казал на четата си – „Отрежете ми главата и ме заровете тук и отгоре играйте хоро, за да не може душманинът да разбере къде е гробът ми! Представете си каква антична трагедия е това! Това е времето, когато сирените дефилират и нашите велики мъртъвци ни гледат от вечността.
Преди известно време един умен човек, понастоящем пазач в Софийския университет, ми каза следното: „Пътувах от София до Варна с нощния влак и гледах светлинките на България. Тъмнина и тук-таме блещукаше по някоя светлинка. България ми приличаше на войската на Самуил – слепци с очи и тук-таме по някой виждащ.“
Когато след малко зареват сирените, уважаеми колеги, замислете се, в храма на собствената си съвест, че когато ни гледат, от една страна ни гледат великите наши вечно живи мъртви, които задават изпитателно въпроса – ние склопихме очи, за да отворим очите на България. От другата страна сме ние. От нас зависи дали няма да затворим очите на тази България или отново ще я изведем на нейния път. 2 юни не е дата, 2 юни трябва да бъде всеки ден!
Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.
Станете наши приятели във ФЕЙСБУК
Някой да каже, как ние обикновените хора да променим нещо.Освен за да се трепем за насъщния и най вече да водим битка да останем тук в България въпреки несгодите,да се грижим за децата си и т.нат. ,какво друго се препоръчва,питам?Да започнем и правосъдие ли да раздаваме?Чети ли да основем?Как да ви спрем да ни крадете(към политиците).На морал и дълг ли да ви учим(пак към хората които получават заплати за да управляват)А?????
Адмирации!!!
Но там, където сте говорили, уважаеми професоре,не само са слепи, но са и глухи алчни изроди!!!!!
Пак ще свети България! Няма празни пространства! Няма да палят светлинки нашите деца, няма да сме ние, няма да са и тези, които крадат ток! Всички знаете кой ще е! Но едно е сигурно – толкова богато надарена Земя, няма да остане пуста!
Приемете Българската национална доктрина и определете Българската национална идея и всичко, свързано с реализацията им! Справка: БАНИ!
БРАВО, ПРАВ Е Ив. ХРИСТОВ!! С ТЕЗИ УПРАВЛЯВАЩИ БЪЛГАРИЯ ЗАГИВА- НЕОБРАТИМ ПРОЦЕС ОТ 2009…Не мислят за хората, а само за джоба си! Главчев вчера щеше да получи удар, че ще загуби поста и келепира, жалки…42 дни нищо не работят, заседания по 20 минути с надник на ден 140 лева, нагляри!!!
Как българинът ги избра пак, народът сам е виновен за това кой го упрвлява!
Уважаемият професор е особено важно да намери сили да преодолее инфантилният си нихилизъм. И да се опита да не забравя, че когато говори не го слушат само идиоти, политици и студентки. Амбицията му да е различен ще бъде съдена от различните. Това той не разбира … Иначе, балансиран патос, добра реч
Poveche takiva kato Ivo Hristov v Bg Parlament sa neobhodimi,za da se premahne neosnovatelnata razlika mejdu Bg narod I upravliavashtite.1.Da se vuvede pochasova rabotna Stavka,na osnovanie obrazovatelen tsenz,za da ima stremej kum obrazovanie,a imenno:za hora s osnovno obrazovanie 10 lv/chas,za hora sus sredno obrazovanie 15 lv/chas,za hora sus sredno spetsialno obrazovanie 20 lv/chas,za hora s college,Bachelor Degree 25 lv/chas,za hora s vishe obrazovanie-Master Degree 30 lv/chas I sus sled diplomna kvalifikatsia,spetsializatsia 35 lv/chas.Da se vuvede pulno rabotno vreme FT ot 6-8 chasa na den,ot 30 – 40 chasa na sedmitsa,ili 120-160 chasa na mesets I nepulno rabotno vreme PT do 6 chasa na den,do 30 chasa na sedmitsa,do 120 chasa na mesets,koeto ustroiva maiki s detsa, vuzrastni hora, ne suvsem zdravi hora. Za detsa ot 16 do 18 godini ,da imat pravo da rabotiat do 12 chasa na sedmitsa.2. Pensiite,sa opredeliani do sega po nai-kriminalnia nachin ,za vruzkari s visoki zaplati,za privilegirovani hora s malko godini staj,za edni rabotili pri starite pari predi Jan Videnov,pri novite pari sled Jan Videnov ,pri parite s oriazanite tri nuli,pri razlichen znamenatel na formulata za izchisliavane na koefitsienta,koito opredelia goleminata na pensiata I t.n.Tova neravenstvo dovede do razlichnite pensii I razdelenia na horata,izgrajdali 45 godini BG.Zatova pensiite triabva da se izravniat I vsichki pensioneri s pensii za pulen trudov staj I vuzrast , da sa ednakvi,zashtoto vsichki pensioneri imat ednakvi potrebnosti I zaslujavat da poluchavat tolkova,kolkoto e neobhodimo za pokrivane na razhodite I’m I za edin choveshki jivot,te go zaslujavat I tazi pensia da e ravna na srednata rabotna zaplata.3.Bezplatno zdraveopazvane I zubolekarski uslugi.4. Vodata za piene I napoiavane,kakto I proizvodstvoto na elektro energia da bude durjavna rabota.Stroitelstvoto na putishtata da bude durjavna rabota.Obrazovanieto -sushto.Zashto zapadnite durjavi se vuzpolzvaha ot stroitelstvoto na sotsializma v Iztochnite strani I go prilojiha bez krajbi I izmami na upravliavashtite v svoite strani I zatova jiveiat pri otlichni sotsialni uslovia ,a Bulgaria I Bg upravliavashti razprodadoha suzdadenoto za 45 godini,s evtina rabotna ruka,niski zaplati I pensii,za da suzdadat neobhodimata materialna baza za budesht visok jiznen standart,a to kakvo stana?Zapada,kato po-umen, vuzprie plusovete na Iztoka,a Iztoka ,kato po-glupav I nisko moralen,vuzprie minusite na Zapada.Prevzeha Iztoka bez voini .Bravo na umnia Zapad I jalko za glupavia Iztok.Istinata lusna I triabva da se zapochne da se misli,vmesto da se produljava da se krade,v osobeno golemi razmeri ot Bg polit upravliavashti.Drugite durjavi,kato BG,no s umno upravlenie drupnaha napred,a BG zagiva s kriminalni upravliavashti,kriminalna pravosudna Sistema,zakoni,koito razdeliat Bg narod I upravliavashtite.Mnogo bulgari rabotiat v razvitite strani I vijdat kolko e lesno I Bg narod da jivee dobre,no bez krajbi I izmami na Bg polit upravnitsi.Te kradat BG ,te kradat Bg narod I daje parite,koito idvat ot chujbina .
Zapadnite durjavi sa prieli sotsialnata politika ot Iztochnite durjavi,no bez krajbite ,koruptsiata,bezotgovornostta,nenakazuemostta,niskia moral,a Iztochnite durjavi srinaha sotsialnata si politika ,zaradi tezi kachestva .Izvod:Prichinite sa iasni.Triabvat idei na praktika kak da se vuzstanovi BG I dade jivot na Bg narod,kato ne se povtaria upravlenieto do sega.
“Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна“.
Христо Ботев
Братя и сестри, българи! Ако поспим още малко, може би вече никога няма да се събудим.
Все ми е трудно да нарека нещата с истинските им имена и да говоря пред вас напълно открито, защото добре познавам нравите ни – бързо се сърдим. Предимно на себе си.
Трудно ми е и на мен да призная досегашното ни падение, продадени от други българи-партийни елити, държавни стуктури, банки и прочие.
И съвсем не мога да мисля за това – какво би било бъдещето ни, ако я няма България. Защото, ако махнем за малко розовите очила, може и да провидим, че независимо от всякакви съюзи, братства на Запад или на Изток, ние сме сами.
Само ние. Аз, ти, той, децата ни. Силата е в това-сам да можеш да се отбраняваш, да се бориш и да оцеляваш.
Орисията ни е такава.
Това костите на дедите ни могат да го потвърдят по-добре от нас.
Все сме оцелявали. И през робства, и през партийни строеве, диктатури, разстрели, преврати, войни.
Горели сме измежду ръжена на огъня, плакали са майките и бащите ни, съсичани са старците и децата ни. По-добре от мен познавате историята. Но страхът е заседнал на гърлото ми и стиска със страшна сила, страх ме е тя да не се повтори…
С времето ни разделиха на какви ли не. Изправиха ни един срещу друг. Сини, червени, леви, десни, пушачи, непушачи, униформени и цивилни, богати и бедни, умни, глупави, селяни, граждани и пр.
Разединяват ни, озлобяват ни, но ако не запретнем всички заедно ръкави, така заедно и всички ще горим в пъкала.
Наречете ме, както искате. Аз вярвам в завета на Кубрат и съм убедена, че това е ключът за портата на спасението. Само така можем да оправим държавата си и да изтръгнем родината си от нечестните ръце, крадящи годините ни, здравето, ни, децата ни и живота ни.
Да бъдем реалисти.
30-годишният цирк докара народа ни до просешка тояга и до изтребление. Топим се със скоростта на светлината, измираме – от катастрофи, от радиации, от отрови в храните, от ваксини, от липса на медицина. Избиват старците за жълти стотинки, работи се без пари, а се плащат тонове сметки. Семейства със заеми и майки с отнети деца и живот. Театрите се разпадат, замръзват хора по улиците. Големи са мъките, легнали на нашата хубава земя…
Не познавам нито един човек, който да не дели мнението ми, не познавам нито един българин, който да може да заспи от същите мисли, които мене ме мъчат. Кога най-сетне ще осъзнаем, че всички тия депутати, министри, банкери, че цялата тази система, която обезсмисли животите ни и ни обрече на пълен геноцид, е нашият общ враг? Нашият поробител и съдник.
Нима наистина ще си позволим да загубим това, което имаме?
Нима наистина ще се оставим да ни заличат и да ни няма?
Както се махат плевели – скубеш, скубеш, докато и на последния му излезе душата.
Кога ще започнем най-сетне и ние да гледаме в нашата паница?
Кога ще спрем да бъдем роби и ще излезем да се борим за свободата си и за родината си?
Кога ще осъзнаем, че всичко зависи само и единствено от нас и че само ние сме си отговорни за това на какъв хал сме.
Не. Не вярвам, че ще оставим страната си на шайка разбойници.
Вярвам в народа си. Вярвам на неговия усет за справедливост и на неговата добрина. Вярвам и в силата му да устои на всичко, и вярвам в децата му. Също и в хората по мегданите и тези по границата. В неприязънта му към предателите. Черпя животоспасяваща енергия от планините му и щастие от морето.
Вярвам в трудолюбието на народа си и усета му за свое. В гостоприемството, но и в бойния му дух.
Но търпението ни е това, което ни спъва. Стига. И без друго вече само земята ни остана, само нея още могат да ни вземат. Вече толкова време търпим, стискаме зъби и си броим стотинките.
Ако се борим – може да оцелеем, може и да не оцелеем. Но ако не се борим – сме загубени.
И никога няма да се събудим.