Евгений Дайнов: Протестът не е „ляв“ или „десен“, а на почтените срещу покварените

Стопкадър от btv.bg

от Евгений Дайнов

Спорът за общото благо се върна там, където му е мястото – на площада, на агората. От бушуващия там всекидневен дебат отсъстват обаче видни обществени фигури с дълга демократична биография – онези, според които този протест е или детински, или предателски, защото целта е на власт да бъдат „върнати комунистите“. В по-крайната версия: Радев да направи вечен служебен кабинет, да вземе властта и после да я подари на руснаците.

Тези хора, именуващи се „десни“ и/или „атлантици“, продължиха да

спорят в отровния двойник на площада, „Фейсбук“.

Не този двойник днес е мястото, където се формира образът на общото ни бъдеще; но отровата от него, прекарана през медиите, влиза и в агората.

Тези „десни“ не са (или не са всички) „купени“ от Борисов. Много от тях изразяват искрена позиция. И именно те разкриват колко неадекватно е към днешните проблеми да се прилага логиката „ляво-дясно“, наследена от 19-и век. По тази логика винаги ще се окаже, че е по-добре да управлява ГЕРБ, защото е „дясна“ партия, макар да унищожава самите основи на цивилизования начин на живот, който пък прави възможно съществуването на различни, включително десни идеологии.

Време е някои базисни неща да бъдат припомнени.

Политика в човешката история е имало две хилядолетия преди да се появи концепцията за „ляво“ и за „дясно“. Политика ще има и след като тази двойка окончателно отмре; това вече се вижда в Европа, където отмирането на този тип партии, вкоренени в 19-и век, не прекратява политиката. Просто на тяхно място се появяват нови партии, които не са разположени нито в класическо ляво, нито в класическо дясно.

Политиката – това е (и винаги ще бъде) обсъждане на и работене за общото благо, за доброто на всички граждани. В този смисъл политиката е подразделение на етиката – на науката за доброто и злото. Затова целта на политиката не е само постигането на добър живот за всички, но и създаването на условия всички да водят добродетелен живот.

Всяко отстъпление от това е отстъпление както от политиката, така и от националния интерес. Затова по време на едни предходни времена на идейна бъркотия Маргарет Тачър се изправи срещу течението, за да каже: Във всяка политическа ситуация има добро и зло; дълг на политиците е да ги опишат, като след това направят всичко по силите си да ограничат злото и помогнат на доброто.

Прилагаме това към днешната ситуация в България и нещата стават кристално ясни. Политическо ли е управлението на ГЕРБ? То прави ли единствено това да обсъжда и да работи за общото благо? Или прави нещо друго – като например да

обслужва благото на отделни личности за сметка на общото благо?

Отговорът е вече ясен дори на онзи среден българин, които никога не се е докосвал до Аристотел. Не е ясен единствено за онези „десни“, които са изпаднали от политиката, тъй като са се удавили в тресавището на антикварни идеологии, оформили се във времето, когато брадите на Маркс и на Енгелс не са били още побелели.

Нататък. Управлението на ГЕРБ етично ли е? То прави ли така, че хората в България да водят добродетелен живот? Или прави така, че печалбата да е за онези, които нарушават всички добродетели: лъжат, крадат, присвояват, тормозят, мамят, газят законите? Дава ли ГЕРБ личен пример за добродетели или всекидневно подстрекава и окуражава онези, които преследват благото си с наглост и сила и за сметка на останалите?

И тук отговорът е ясен и лесен, защото въпросите са правилно поставени. Извод: управлението на ГЕРБ вреди на общото благо, тъй като не е нито политическо, нито морално. А това означава липса на справедливост. А тази пък липса означава, че – по думите на Св. Августин Блажени –

държавата по нищо не се отличава от шайка въоръжени разбойници.

Кой нормален гражданин иска да живее в това?

Днешният български площад намира горните размишления за самоочевидни. Затова целта на протеста е кристално ясна и извънредно лесна за описване: премахване на ГЕРБ (и на Иван Гешев като продължение на ГЕРБ) от властта, за да се освободи място за връщане на политиката, справедливостта и почтеността. Това го знае всеки протестиращ от Синеморец, Бургас, Шумен и Велико Търново, та до София (знам, защото съм говорил с достатъчно представителна извадка от всички тях).

Протестът е на онези, които искат да водят добър и добродетелен живот в справедлива система, срещу онези, които налагат модел на лош и морално покварен живот в

система на беззаконие и следователно на постоянно насилие.

Протестът е на почтените срещу морално пропадналите. Затова той не е и не може да бъде „ляв“ или „десен“: той решава много по-дълбоки въпроси от това дали да се вдигат или свалят данъците. Както казваше великанът на българската демократична мисъл Кристиян Таков: „Лявото има общо със социализма, дясното – с капитализма; нашият проблем обаче е феодализмът“.

Затова на свой ред всички, които се опитват да спрат протеста с „леви“ и „десни“ призраци, се оказват самите те призраци, изпаднали от времето си и така вкупом безполезни станали.

Източник: Дневник