Писмо до Костадин

Костадин Костадинов, лидер на ПП „Възраждане“

Всъщност, писмото до Костадин е по-надолу в този текст.

И така,

в България останаха твърде малко българи, по подобие на Европа, в която останаха твърде малко народи. И тъй като европейският кораб се е наклонил зрелищно и не на шега на една страна, потъването му изглежда все по-вероятно и все по-драматично, гледано дори с просто европейско око. С уточнението, че такова нещо като европейски народ не съществува, защото идеалът за ЕС беше заложен като куха идеологическа рамка и агресивна пропаганда, изпразнена от автентично съдържание. Липсата на колективно припознаване и искрено обединяване около една смислена и възможна кауза, от самото начало обрече Съюза на екзистенциален провал.

Защото историята е ирационална в своя най-дълбинен и основополагащ фундамент, в който са корените на колективния дух и в който се преплитат милионите човешки съдби – там, където всеки един човек в един съдбовен миг е принуден да избере между живота и разрухата, между надеждата и страха, между симулакрума и смисленото съществуване, между житейската безпътица и доброто бъдеще на своите деца. И така, след всеки исторически махмурлук, винаги идва моментът на изтрезняването.

Днес Европа изтрезнява по трудния начин и когато стане очевидно и за последния обикновен жител на Стария континент, че такова нещо като европейски народ не съществува, остатъците от европейските народи ще потърсят спасението в своите собствени устои и в духа, който ги е учил да оцеляват през вековете като племена, нации и държави. Всеки ще трябва да защити със собствени сили своя роден Дом, или поне това, което е останало от него – за да се опита да го съгради отново.

Просто друг начин няма.

Консервативната вълна в Европа е предвестник на тези дълбоки и вечни процеси в хода на историческото и цивилизационното движение. Унаследените архетипови образи и ценностите, които те съдържат в себе си, все повече се уплътняват и излизат на светло. „Аз съм жена, майка, италианка и християнка“ – с тези простички думи, изразяващи древните и вечни архетипове в колективното човешко съзнание и в колективното човешко несъзнавано, Джорджа Мелони излезе на гребена на вълната в Италия. Друг един европейски лидер повече от десетилетие е трън в очите на безпаметното и либерално западно образувание, повтаряйки „Аз съм мъж, баща, унгарец и християнин.“

Това е. Няма повече от това, което да е нужно, за да може един народ да продължи напред и да не бъде изхвърлен зад борда на историята.

Въпреки масираната пропаганда, унижаваща човешките същества и третираща ги като гумени кукли, навити на пружини, въпреки това – една част от колективното тяло будува и отказва да заспи в антиутопията на съвременния либерализъм. Спорадично и периодично то изтласква на повърхността фигури и личности, които носят в себе си Паметта за миналото и бъдещето. Някои се справят с тази непосилна задача в личен и морален план, други успяват частично и с реални действия, трети се провалят с гръм и трясък, четвърти се предават на Системата.

Но така или иначе, колективното съзнание, живо във все по-малко хора сред нас, разчита на тези фигури и личности. Дали могъщите енергии ще минат през тях с цялата си мощ и ще ги отнесат в политическото и историческото небитие, или делото им ще се уплътни чрез будността на другите от общността – това никога не може да бъде сигурно. Бъдещето е мистерия, защото зависи от милиони хора и от тяхната степен на осъзнаване, от тяхната лична и исторически унаследена съдба.

Ще си позволя цитата от един свой текст отпреди 7 години.

„Промяната е възможна само и единствено чрез всеки един от нас. Без осъзнаване не е възможна нито съпротива, нито трансформация към по-добро. Да останеш в будно съзнание и да умееш да проникваш със страст във всички нива на своята памет – естетическа, етична и религиозна – това е много. Да си го върнеш, когато си го загубил – това наистина е достижение. Да го върнеш на другите, когато са го загубили – това вече е всичко. Тогава ти СИ.

И после, другото идва само. После виждаш, че има и други с теб. Потоците се вливат в реката. Своите се разпознават. Очите им искрят. И един ден те разбират от само себе си, че са готови да си поискат Родината обратно.

Този процес касае всички народи и зависи от всички народи. Нищо не зависи само от нас, защото проблемът е системен, а не единичен. И в самото сърце на империята вече клокочат нови енергии. Може би чудовището трябва да бъде ранено смъртоносно именно там – където се е родило. Може би Нощта ще продължи дълго. Но ние, ние трябва да дадем своя малък дял в големия процес на пробуждането. И когато черупката се пръсне, ние да сме оцелели в недрата, от които ще се роди Бъдещето.“

Този текст, който пиша днес, 2 дни преди поредните парламентарни избори в България, не е публицистичен. Реших да бъде личен, за да споделя без предразсъдъци как минава историята през моята личност и през моето съзнание. Понякога са нужни и такива ословестявания, извън обществено-политическите клишета, които вече се изпразниха от съдържимо. Аз наистина съм убедена, че всеки един от нас с личното си изживяване на Историята осъществява нейното превъплъщаване и чертае нейния път напред. Затова реших да споделя и да надвия личната си апатия – ако някой има нужда от огледалото на моите мисли и чувства.

Моят разум ми казва, а моята интуиция ми подсказва, че в България е нужен силен и категоричен шамар на неоколониалното глобалистко и либерално статукво, което разруши страната ни и е на път да я погуби завинаги. Това е единственият вид съпротива, който ни е даден по конституция – правото да избираме. Социалната и личната апатия са нашите най-силни вътрешни врагове. Те са вода в мелницата на гумените глави, навити на пружини и инсталирани на ръководни постове не само в бедната България, в богатата доскоро Европа, но и начело на самата Европа и на колективния Запад.

Мъж, баща, българин и християнин – тези думи са ключът, с който може да бъде отключено моето доверие, затова реших да дам тази чест на Костадин. Реших да не остана вкъщи на 2-ри октомври, защото консервативната национална енергия има нужда от ново въплъщаване. „Възраждане“, въпреки своите неравности, с днешна дата е единственото видимо политическо тяло, в което диша автентичният дух на българския народ – овладял болезнените си комплекси и отдръпнал се от крайните националистичеки екзалтации.

Дано Костадин да успее да остане на ръба в този труден баланс. С днешна дата той е единственият разумно говорещ политик, изразяващ се ясно и аргументирано, с логични доводи и смело назоваване на очевадните истини за съвременния неоколониален модел, в който се задушава България, вече заедно и с другите европейски държави.

Прочетох Програмата  на Възраждане и тя за мен е определено най-приемливият, твърд и балансиран отговор на Статуквото. Учудих се, когато видях не къде да е, а в  сайта на bTV много добре синтезиран текст с основните тези на тази Програма. Учудващо за една либерална медия. Но така или иначе, този тезисен текст дава ясна представа за управленската програма, поставяща на първо място националния интерес и живота на българите.

Това е тенденцията, която започваме да наблюдаваме в цяла Европа. Не са само Унгария, Полша и Италия. Навсякъде по света маската на либералната лъжа се пропуква и под нея се показва зловещото лице, идващо от най-тъмните бездни на човешката инволюция.

В разломния геополитически момент от историята на света е нужно да останем при корените си, за да оцелеем. Идват трудни времена на изтрезняване. Западът, и в частност Европа, напълно полудели, зрелищно се самоубиват. Не бива да бъдем част от това фиаско. Навреме трябва да потърсим пътя към самите себе си.

Успех, Костадине. Вярвам, че можеш да бъдеш част от Възраждането на България.

Ключът е в ръцете ти, използвай го мъдро и в полза роду.