В България има населени места, вилни зони, предградия и квартали, дори в големите градове, в които все още няма изградена канализация. Изглежда за управляващите това не представлява проблем, защото магистралите, стадионите, фонтаните и спортните площадки са техният основен приоритет.
„Има няколко стадиона, които много ме притесняват. Да знаете, след година и половина, когато дойдат проверяващите, ако на стадиона пасе някоя крава, парите за целия стадион ще трябва да се връщат. Имаме такива случаи и те са колективен грях – и на този, който е подал проекта, и на този, който го е одобрявал. Така че създавайте навреме организация – футболисти, публика, стадионът да се натоварва максимално.“
Това заяви в прав текст вицепремиерът по европейските въпроси Томислав Дончев по време на форума „Общините през програмен период 2014-2020″.
Защо е притеснен вицепремиерът? Ами защото в Брюксел са наясно с неправомерното „усвояване“ на евросредства у нас.
България е с най-много неправомерно раздадени пари по европейски програми, става ясно от доклад на одиторите на ЕС за 2014 година. Той бе представен пред комисията по бюджетен контрол в Европарламента от председателя на Европейката сметна палата Витор Калдейра.
Да строиш стадион и спортна площадка в населени места където броят на жителите е по-малък от броя на уличните кучета, граничи с престъпление.
Най-унизителното е, че формалното отчитане на дейност се представя като нещо нормално. Деца може и да няма, но стадиони и спортни площадки ще има. Важното е да се усвояват пари.
От казаното от вицепремиера по-горе се разбира за пореден път, че най-важното за настоящото правителство е именно усвояването на евросредства. За какво и как ще бъдат похарчени тези пари, няма особено значение. В държава, в която демографската криза отдавна прерасна в демографска катастрофа, правителството ударно строи стадиони и детски площадки в населени места, където раждането на дете се е превърнало в чудо.
Според данни до 31 декември 2014 година на Националния статистически институт, населените места в България, в който не живее нито един жител, са 164.
Най-голям е броят на обезлюдените села са в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 21.6% от населените места живеят под 50 човека. Ние буквално изчезваме като народ, етнос и култура.
Реакцията на правителството е здравна реформа, граничеща с геноцид, символични обезщетения за майчинство, ниски доходи и протекция на богатото малцинство.
Според проф. Петър Иванов България е на 207 място по раждаемост в света и по този показател се нареждаме до страни като Макао. България е на незавидното 8 място в света по смъртност и в това отношение стоим до страни като Сомалия и Афганистан. Като се прибави и емиграцията, излиза, че намаляваме със 7 души на час.
И това е само върхът на айсберга. Проф. Трендафил Митев отива още по-далеч в мрачните прогнози: „България има проблем на проблемите. Ние се топим като държава, изчезваме като нация с всеки изминал ден.“
Въпреки това, в стратегията на настоящото правителство е запазена традицията от предшестващите го – да се неглижира и дори да се поощрява помитащата ни демографска катастрофа.
Отдавна в много български градове като Сливен и Пазарджик ромското население е решаващ фактор при оформянето на гражданският вот. Само след 20 г. това ще бъде преобладаваща тенденция във всички малки и средни градове в България. Подобен развой устройва прекрасно политическата класа. Увеличаващата се маса от маргинализирано население гарантира предвидими резултати по време на избори. Няма битки за идеи и концепции. Има битки за гласове. Кой колко и къде ще даде.
Основният приоритет на правителството е експресно усвояване на евросредства по абсурдни и безсмислени програми, нямащи нищо общо с реалните проблеми на обществото. Важното е тези средства не просто да идват, а да попадат в правилните хора. Публична истина е, че еврофондовете са безплатната хранилка на свързани с властта фирми, те са и в скритото финансиране на партийните централи.
Разбира се, понякога кражбите, непрозрачните конкурси и неправомерно похарчените пари се осветяват. Както всички знаем, безплатен обяд няма. Рано или късно някой трябва да плати сметката. Тогава идва нашият ред – да заплатим поредния обир чрез данъците. За злоупотребите на близките до властта фирми няма последици. Няма и наказателна отговорност за отпусналите тези средства. Така е от самото начало на процеса по усвояване на евросредства. Точно поради това за политичския ни елит, без значение на партийната му принадлежност, еврофондовете са основен приоритет. Не случайно чрез медиите ни се внушава колко е важно да усвоим поредният транш по поредната програма. Важно за кого?! За нас остава удоволствието да наблюдаваме как се харчат европейски средства и, разбира се, да слушаме колко добре се справят с кражбите. В най-новата ни история сегашното статукво може би ще бъде запомнено с най-активното усвояване на евросредства, въпреки голямата конкуренция от неговите предшественици.
И още нещо. Няма държава в Европа със силна икономика и висок жизнен стандарт, която да е запазила плоския данък. Да се поддържа подобен данък е лукс, който едно бедно общество не може да си позволи. Да облекчаваш богатите за сметка на най-уязвимата част от населението, е държавна и политическа недалновидност, стигаща до цинизъм. Каквото и да казват, както и да се аргументират, това е икономическо затъване. Разбира се, за да се запазят привилегиите на богатите, трябва да се осигурят средствата от друго място. Тук идва ред на новите данъци и увеличаване на вече съществуващите. Отново за сметка на най-бедните.
Въпреки парадоксално ниския жизнен стандарт на населението, българскиte евродепутати не поставят този проблем в европейския парламент. За бедността у нас не се говори в Брюксел. Никой не очаква да достигнем жизненият стандарт на Германия или Франция, но и никой не очаква в държава-членка на най-богатия клуб доходите на голяма част от населението да се равняват на 75 евро месечно. Едва ли в европейския парламент се интересуват от реалните доходи на българите. На тях им се внушава се от страна на евродепутати и правителство, че сме стабилни, послушни и доволни слуги.
Резултатът е ясен. Засилващ се евроскептицизъм, сред населението и търсене на алтернативи. Защото бедността не е естествено състояние, а следствие на водената политика в една държава. Рано или късно това ще предизвика социално напрежение, което няма да може да бъде изкуствено облекчено от предпазния клапан на подменените протести, задвижвани чрез платените дейци на Протестна мрежа. Ще дойде време, когато народът няма да има друг изход, освен да излезе на улицата, но не за да разиграва сълзливи пърформанси, а за да поиска справедливост.
А дотогава щастливите ни крави, доколкото ги има, ще си пасат спокойно в безлюдните стадиони!
Оставяне на коментар