Докато светът е зает с конфликтите в Близкия изток и в Южнокитайско море, в Арктика започва да се разиграва New Great Game, или Нова Велика Игра.
Северният ледовит океан – най-малкият океан в света, всъщност е голям почти колкото Русия и двойно по-голям от САЩ. Заради движението на айсбергите и изменчивостта на континенталния шелф, е невъзможно да се определят границите в този регион, което става причина и за множество спорове.
Арктика включва територии на Канада, Финландия, Гренландия (Дания), Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и Аляска (САЩ).
Китай, Индия и Япония, провеждащи научни изследвания на един от принадлежащите към Норвегия острови, имат статут на „държави-наблюдателки“.
Топенето на ледовете, в резултат на климатичните промени от последните години, може да залаее Малдивите, Нидерландия, Бангладеш. При това в Арктика ще възникнат нови транспортни маршрути и обработваеми площи. През 2014 г., благодарение на топенето на ледовете, кораб под името Nunavik пренесе тонове никелова руда от Канада в Китай, без да прибягва до помощта на ледоразбивачи и без да използва Панамския канал.
През 2009 г. американско геоложко проучване установи, че в Арктика има находища на 550 трилиона кубически метра природен газ и 44 милиарда барела нефт. Съгласно Конвенцията на ООН за морското право, страните могат да предавяват претенции за зона с ширина до 200 морски мили от техните брегове, при условие, че те няма да се припокриват една с друга.
Русия играе с високи залози
През 2007 г. Русия заби на дъното в Арктика титанов флаг на дълбочина 4,5 хиляди метра и фактически обяви Северния ледовит океан за „Руски океан“. Русия счита, че крайбрежието на Сибир й позволява да претендира за цяла Арктика, и има желание да засели с руски граждани островите в близост до полярния район.
Руснаците сформираха специална обучена „арктическа армия“ и подготвиха полярна бригада с повече от 6 хиляди човека. Те имат и две механизирани подразделения, оборудвани с кораби на въздушни възглавници и с моторни шейни. Във военните маневри, проведени през 2014 г., взеха участие 155 хиляди военнослужещи, хиляди танкове, самолети и кораби.
САЩ изостават
Въпреки тази висока активност на руснаците, САЩ си затвориха очите за извеждането на силите на НАТО от Исландия.
Строителството на един ледоразбивач продължава 10 години и струва милиарди долари. С днешна дата руснаците имат 32 ледоразбивача, шест от които работят с ядрено гориво. Известно е, че през 2018 г. те ще въведат в експлоатация огромен ледоразбивач, способен да пробива лед до 3 метра дълбочина. Този кораб дори ще може да превежда танкери с капацитет от 70 хиляди тона.
САЩ има на разположение осем ледоразбивача, модел 1960 година. Даже за да достигнат своята научна станция на Антарктика, те са принудени да търсят помощ от руснаците.
Канада има шест ледоразбивача и още един в процес на строителство. Финландия има осем ледоразбивача, Швеция – седем, Дания – четири, Германия, Китай и Норвегия – по един.
Няма да навлизаме тук в подробности за споровете межди страните в този регион, в това число и тези между Канада и САЩ. Очевидно е, че в близките години Арктика ще бъде зона на голям конфликт.
Превод: Memoria de futuro
Източник: вестник Миллиет
Още от автора: Яман Тeрюнер
Яман Терюнер е известен турски учен и експерт по икономическа политика.
Оставяне на коментар